Исторически преглед на развитието на Българското земеделие

В резул­тат на аграр­ния прев­рат след Руско-турската война 1877–1878 г. в Бъл­гария нас­тъпиха коренни изменения в сел­с­кото стопан­с­тво. Вой­ната лик­видира феодал­ната екс­п­лоатация на бъл­гар­с­кия народ от страна на тур­с­ките чиф­лик­чии. Гос­под­с­т­ващо стана дреб­ното сел­ско стоково стопан­с­тво с милиони пар­чета от ниви. Статис­тиката показва, че през 1878 г. у нас е имало 7 278 881 пар­чета земя, през 1908 г. — 8 943 590 , през 1926 г. — 9 942 961, през 1934 г. — 11 864 292 и през 1946 г. — 12 205 949 пар­чета. След промените в Закона за стопанис­ване и пол­з­ване на земедел­с­ките земи през 1992 година от правител­с­т­вото на Филип Димит­ров, раз­д­робяването у нас бе удвоено и така сега има 25 млн. пар­чета земя. Този процес на раз­д­робяване още не е завър­шил, тъй като много от нивите по най-различни причини не са раз­п­ределени между нас­лед­ниците. Това е истин­ска беда за нашата страна и именно тук са нужни решителни и то радикални мерки.

Опитите за спирането на този процес по пътя на комасацията и кадас­търа на земите не дават нуж­ният резул­тат. До края на 1945 г. кадас­т­рал­ната площе се изчис­лява на 6 285 311 дка, а комасираната — на 3 580 000 дка. Излиза, че през периода 1930 — 1945 г. е налице обрат­ният процес на декомасация. Край­ният извод е, че бур­жоазията не е могла да реши успешно аграр­ният въп­рос и така осъжда сел­с­ките слоеве на мизерия и нищета.

Едва след победата на социалис­тичес­ката революция по пътя на кооперирането можа да се реши този проб­лем по-правилно. За раз­лика от опита на СССР след революцията, у нас не се прис­тъпи към национализация на земята. В ТКЗС земята се запази като час­тна соб­с­т­веност на кооператорите. Греш­ките, които се допус­наха през този период бяха, че за нивите не се изп­лащаше рента и дивиденти за дяловият капитал на кооператорите. Въп­реки това в края на 1958 г. процесът на коопериране на земята в страната беше почти изцяло завър­шен. Вед­нага след това се премина към уед­ряване на ТКЗС, което даде добри резул­тати. След това дойде обаче гран­доманията за съз­даването на Аграрно-промишлените и промишлено-аграрните ком­п­лекси, което откъсна хората от земята. Стигна се до раз­мери на ком­п­лек­сите от 1 милион и повече декара, какъвто беше ПАК „Дръс­тър” в Силис­т­рен­ски окръг. Тази гран­домания нанесе ущърб на земеделието, което по-късно беше коригирано. След 1989 г. обаче бъл­гар­с­кото земеделие го сполетя голяма беда.

С антикон­с­титуционен и античовешки закон ТКЗС-та бяха лик­видирани. Хората в селата се оставиха на произ­вола на съд­бата — обър­кани, отчаяни и обед­нели. В лицето на ТКЗС новите демок­рати виж­даха комунизма на село и затова нап­равиха всичко въз­можно и помен да не остане от тях. С поп­рав­ките в закона за земята през 1992 г., както посочих, нивите се раз­късаха на повече от 25 млн. пар­чета. Като нямаше какво друго да правят, хората отново потър­сиха спасение в съз­даването на земедел­ски кооперации по новия Закон за кооперациите. В края на 1999 г. у нас имаше 3263 кооперации. През всич­ките тези години на прехода кооперациите бяха дис­к­риминирани от дър­жавата, която ухаж­ваше преди всичко час­т­ните арен­дни стопан­с­тва. Те щедро бяха под­помагани и насър­чавани. В резул­тат на тази дис­к­риминация, броят на земедел­с­ките кооперации в Бъл­гария сега е едвам 941.Те стопанис­ват около 17 % от обработ­ваемата земя в страната. По-голяма част тези941 кооперации са в добро със­тояние благодарение на тех­ните умни,талантливи и опитни ръководители. Ръковод­с­т­вата на тези кооперации трябва да станат дос­тояние на цялата наша общес­т­веност, защото те зас­лужават това. Няма как да не се кажат пох­вални думи за ЗК „Житен край” в с.Екзарх Антимово, община Кар­нобат, кооперация „Нива” в с. Професор Ишир­ково, ЗК „Христо Ботев-92”в Тут­ракан, ЗК „Граница” в с.Граничар, община Шабла, ЗК „Победа” в с.Победа, област Доб­рич, ЗК„Сокол 92” в с.Сокол, Силис­т­рен­ско, ЗК „Хан Аспарух” в гр.Исперих, Раз­г­рад­ско, ЗК „Сарафово” в гр.Бургас, ЗК „Златен клас” в с.Щръклево, Русен­ска област, ЗК „Труд” в с.Малчика, Плевен­ско, ЗК „Кор­тен”, област Сливен, ЗК „Делянка” в с.Деляновци, Свищов­ско, ЗК „Един­с­тво” в с.Комощица, Лом­ско и още много други.

Освен, че ръковод­с­т­вата на тези кооперации трябва да се знаят и да се изпол­з­ват по-добре от страна на земедел­с­кото минис­тер­с­тво, нужно е и опитът им да се насър­чава. Тези хора са богат­с­т­вото на род­ното ни земеделие и на страната. Харак­тер­ното за тези и други кооперации е, че тех­ните ръковод­с­тва като правило са нес­меняеми от съз­даването на сдруженията след 1992 г. и се под­к­репят от хората по места. Кооперациите вече осигуряват от 80 до 100 лева рента за изпол­з­ваната земя и 18 — 20% дивиденти върху дяловият капитал на кооператорите.

В същото това време ненор­мално и неморално е в страната да същес­т­вуват огромни час­тни арен­дни стопан­с­тва, които обработ­ват стотици хиляди декари земя. Има и арен­датор, който със своите 14 фирми обработва 2,1 млн. декара земя в Северна Бъл­гария — от Варна до Кула.Той е закупил и 700 000 дка земя на без­ценица от хората. Време е на тези аномилии да се сложи край час по-скоро. 

август. 2013г.

Проф.Атанас Ганев,доктор на икономичес­ките науки