Зърнопроизводството на България в последните десетилетия

До 1990г. ка­то про­из­во­ди­тел на пше­ни­ца Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия  е за­до­во­ля­ва­ла нуж­ди­те си и е би­ла в раз­лич­на сте­пен не­тен из­но­си­тел. Про­из­вод­с­т­во­то на ече­мик об­с­луж­ва ос­нов­но фу­ра­жоп­ро­из­вод­с­т­во­то и пи­во­вар­на­та про­миш­ле­ност. Ка­то про­из­во­ди­тел на ца­ре­ви­ца на­ша­та стра­на е би­ла не­тен вно­си­тел до 1990 г. Про­из­вод­с­т­во­то на мас­ло­дай­ни кул­ту­ри – слън­чог­ле­до­во и ра­пич­но се­ме е дос­та­тъч­но за мес­т­ния па­зар и в за­ви­си­мост от ре­кол­та­та из­вес­т­на част се  из­на­ся.  

В пе­ри­о­да след 1990 г. у нас се ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­ха ре­ди­ца ва­ри­ан­ти за уп­рав­ле­ние на па­за­ра за зър­но. Те­зи опи­ти има­ха за цел да пре­вър­нат цен­т­ра­ли­зи­ра­на­та дър­жав­на тър­го­вия в час­т­на. То­ва ста­на с мно­го лу­та­не и бор­би за над­мо­щие, ко­и­то не из­к­люч­ва­ха и да­ва­не­то на чо­веш­ки жер­т­ви.

Хро­но­ло­гия и мал­ко ис­то­рия:

Це­лият па­зар до 1990 г. от при­е­ма­не­то до съх­ра­не­ни­е­то на зър­но­то бе­ше дър­жав­на соб­с­т­ве­ност и тър­го­ви­я­та се из­вър­ш­ва­ше по стан­дар­ти­зи­ра­на ме­то­ди­ка за кон­т­рол на ка­чес­т­во­то. Из­куп­на­та це­на за хлеб­на­та пше­ни­ца с ба­зис­на кон­ди­ция бе 100 лв./тон. Вно­сът и из­но­сът на зър­но бе­ше съ­що дър­жа­вен мо­но­пол. За пръв път през 1979 г. дър­жа­ва­та раз­ре­ши сто­пан­с­т­ва, ко­и­то имат над­п­ла­но­ва про­дук­ция, да из­не­сат зър­но сре­щу внос на ви­со­коп­ро­из­во­ди­тел­ни ком­бай­ни от ГДР – по 650 тона за един ком­байн Е-516. То­га­ва спе­ци­а­лис­ти­те от Раз­г­рад­с­ки ок­ръг из­дейс­т­ва­ха раз­ре­ше­ние да про­да­дат зър­но­то си на меж­ду­на­род­ния па­зар и ус­пя­ха да ку­пят 25 броя по-съ­вър­шен­ни ком­бай­ни Д-106 от фир­ма­та  CLAAS, ГФР и пла­ти­ха по 470 т за еди­ния. По та­зи схе­ма след тях ку­пи­ха от те­зи ком­бай­ни и ру­сен­ци. В края на 1985 г. за­ку­пе­ни­те ком­бай­ни Д-106 в стра­на­та дос­тиг­наха 294 броя. Те­зи ма­ши­ни бя­ха са­мо 3,4 % от броя на из­пол­з­ва­ни­те ком­бай­ни, но има­ха 23 % по-го­ля­ма си­то­ва площ на зър­но­чис­тач­но­то ус­т­ройс­т­во от Е-516 и Дон-1500. По­ра­ди то­ва, Д-106 ра­бо­те­ха с по-ви­со­ка про­из­во­ди­тел­н­п­ност и по-мал­ко за­гу­би от “со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те” Е-516 и Дон-1500.

В пе­ри­о­да 1990 – 1991 г. це­ни­те на зър­но­то за­поч­на­ха да рас­тат и пра­ви­тел­с­т­во­то въ­ве­де с указ 155 от 05. 08. 1991 г. ми­ни­мал­ни прог­ноз­ни це­ни, оп­ре­де­ле­ни на ба­за­та на сред­ни­те про­из­вод­с­т­ве­ни раз­хо­ди и 25 % нор­ма­тив­на пе­чал­ба. При та­ка фор­ми­ра­на це­на от 900 лв./т па­за­рът зам­ря и през но­ем­в­ри пра­ви­тел­с­т­во­то въ­ве­де до­бав­ка от 400 лв./т. От ап­рил 1992 г. прог­ноз­ни­те це­ни бя­ха за­ме­не­ни с га­ран­ти­ра­ни ми­ни­мал­ни – 1500 лв./т за пше­ни­ца, ко­и­то бя­ха с 50% по-нис­ки от те­зи на све­тов­ния па­зар. То­ва сти­му­ли­ра из­но­са на пше­ни­ца и ца­ре­ви­ца.  Той се кон­т­ро­ли­ра­ше с кво­ти, ко­и­то бя­ха за­ме­не­ни от сеп­тем­в­ри 1992 г. с ек­с­пор­т­ни так­си. На вът­реш­ния па­зар це­на­та на зър­но­то ско­чи до 2900 лв./т. Жи­вот­но­въд­ни­те пред­п­ри­я­тия не мо­жа­ха да се за­па­сят със зър­но и мно­го от тях фа­ли­ра­ха. То­ва бе ед­на от при­чи­ни­те за сва­ля­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Фи­лип Ди­мит­ров.

Су­ша­та и ло­ша­та ре­кол­та през 1993 – 1994 г. под­го­ни­ха це­ни­те на зър­но­то на­го­ре. В на­ча­ло­то на 1995 г. в стра­на­та се нат­ру­па­ха из­вес­т­ни из­ли­шъ­ци от зър­но. Съ­щев­ре­мен­но зна­чи­тел­ни скла­до­ви мощ­нос­ти в Доб­ру­джа бя­ха при­ва­ти­зи­ра­ни сре­щу дълг на ДСО “Зър­не­ни хра­ни” към  “Доб­ру­жан­с­ка бан­ка”. Бе­ше раз­ре­шен из­но­сът на зър­но от ста­ра­та ре­кол­та и част от но­ва­та, чрез въ­ве­де­ни­те ек­с­пор­т­ни так­си.  Дър­жав­на­та из­куп­ва­тел­на ор­га­ни­за­ция “Зър­но” оп­ре­де­ли це­на за пше­ни­че­но зър­но с ба­зис­на кон­ди­ция око­ло 4000 лв./т. Два­де­се­ти­на тър­гов­ци пред­ло­жи­ха на ко­о­пе­ра­ци­и­те по 5000 лв./т и 50 лв./т пре­мия (бак­шиш) за пред­се­да­те­ли­те и оме­то­ха зър­ноп­ло­щад­ки­те. Ед­ва в края на 1995 г. ста­на яс­но, че е на­ру­ше­на кри­тич­на­та ма­са на дър­жав­ния ре­зерв. Па­ри­те от ек­с­пор­т­ни­те так­си (40 $/т) бя­ха не­дос­та­тъч­ни за пок­ри­ва­не на нуж­ди­те на вът­реш­ния па­зар, а ва­лу­та­та спе­че­ле­на от про­даж­ба­та на зър­но­то (130 – 145 $/т.) не се вър­на на вът­реш­ния па­зар. След зи­ма­та на 1996 г. ле­вът пад­на.

Ре­кол­та­та от 1996 г. се ока­за ка­тас­т­ро­фал­но ло­ша и въп­ре­ки заб­ра­на­та за из­нос зър­но­то из­чез­на от вът­реш­ния па­зар. От не­тен из­но­си­тел Бъл­га­рия се пре­вър­на във вно­си­тел и то в пе­ри­о­да на най-ви­со­ки меж­ду­на­род­ни це­ни. Вът­реш­на­та це­на на зър­но­то над­х­вър­ли за пър­ви път в ис­то­ри­я­та ни меж­ду­на­род­на­та. Вля­зох­ме в т. н. “Зър­не­на кри­за” и тя пов­лия за па­да­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Жан Ви­де­нов.

Съ­щев­ре­мен­но дейс­т­ва­ща­та нор­ма­тив­на ба­за  изос­та­на от ре­ал­ния жи­вот:

- оцен­ка­та на ак­ти­ви­те на дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия за ме­ха­ни­зи­ра­ни ус­лу­ги и амор­ти­за­ци­он­ни­те от­чис­ле­ния се из­вър­ш­ва­ха по це­ни на  ПМС 179/91 и указ 56;

- сред­с­т­ва­та за но­ва тех­ни­ка не се приз­на­ва­ха за раз­ход от за­ко­на за сче­то­вод­с­т­во­то;

- об­ла­га­е­ма­та сче­то­вод­на пе­чал­ба се за­ви­ша­ва­ше със стой­ност­та на бра­ку­ва­на­та ма­ши­на;

- 75% от  лих­ви­те по кре­ди­ти се на­чис­ля­ва­ха ка­то сче­то­вод­на пе­чал­ба  и др. по­доб­ни би­се­ри.

През то­зи пе­ри­од се съз­да­де Дър­жа­вен фонд “Зе­ме­де­лие”. Фи­нан­со­ва­та му ос­но­ва бе об­ра­зу­ва­на от от­чис­ле­ни­я­та, ко­и­то се пра­ве­ха от ак­ци­за за го­ри­ва­та. Важ­но­то бе­ше съб­ра­ни­те па­ри да вле­зат в оп­ре­де­ле­на бан­ка и да сто­ят там ка­то час­т­на про­ви­зия. Ко­ми­сия одоб­ря­ва­ше по над 1500 про­ек­та го­диш­но. След то­ва бе­не­фи­ци­ен­тът тряб­ва­ше да оси­гу­ри обез­пе­ча­ва­не на кре­ди­та, съг­лас­но ус­ло­ви­я­та на бан­ка­та и да зас­т­ра­хо­ва сдел­ка­та при точ­но оп­ре­де­лен зас­т­ра­хо­ва­тел. Та­ка до кре­ди­та дос­ти­га­ха не по­ве­че от ня­кол­ко де­сет­ки про­ек­та. По­роч­на­та сис­те­ма за кре­ди­ти­ра­не но­си бе­ле­зи­те на за­ча­ти­е­то си до на­ши дни.

Още при слу­жеб­но­то пра­ви­тел­с­т­во на Сте­фан Со­фи­ян­с­ки ста­на яс­но, че оси­гу­ря­ва­не­то със зър­ноп­ри­би­ра­ща тех­ни­ка е ка­тас­т­ро­фал­но. Взе се ре­ше­ние и се обя­ви кон­курс за за­ку­пу­ва­не на 40 ви­со­коп­ро­из­во­ди­тел­ни ком­бай­ни сре­щу зър­но. Но­вият ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то Венцислав Вър­ба­нов се зае лич­но с осъ­щес­т­вя­ва­не­то на та­зи сдел­ка.  Съ­щев­ре­мен­но ми­нис­тър­-п­ред­се­да­те­лят Иван Кос­тов, про­тив­но на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка­та те­о­рия, ос­во­бо­ди вно­са на ком­бай­ни от ДДС до края на 1997 г. В стра­на­та вля­зо­ха над 500 но­ви и упот­ре­бя­ва­ни ма­ши­ни. Бло­ки­ра­ни­те и поч­ти фа­ли­ра­ли око­ло 3000 пред­п­ри­я­тия към Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то, свър­за­ни с ме­ха­ни­зи­ра­ни ус­лу­ги, ре­монт и про­из­вод­с­т­во на зе­ме­дел­с­ка тех­ни­ка и ре­зер­в­ни час­ти, бя­ха пред­ло­же­ни за при­ва­ти­за­ция, ко­я­то прик­лю­чи ус­пеш­но, но не ви­на­ги ефек­тив­но.

Ус­ло­ви­я­та за пър­вич­на об­ра­бот­ка и съх­ра­не­ние на зър­но­то бя­ха за­не­ма­ре­ни! В стра­на­та има­ше про­из­вод­с­т­во на зър­но­чис­тач­на тех­ни­ка, зър­но­су­шил­ни и съ­о­ръ­же­ния за вер­ти­ка­лен и хо­ри­зон­та­лен тран­с­порт на зър­но­то, но зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те не раз­по­ла­га­ха със сред­с­т­ва за по­доб­ни ка­пи­та­лов­ло­же­ния. Из­чак­ва­ше се зър­но­то да из­съх­не “на ко­рен” и след то­ва то се про­да­ва­ше по дъм­пин­го­ви це­ни. По­ра­ди пре­ва­ля­ва­ни­я­та през 1994 г. и не­дос­та­тъч­ния брой ком­бай­ни, зър­но­то по­къл­на в кла­со­ве­те. За пър­ви път в ста­тис­ти­чес­ки­те дан­ни се по­я­ви по­ка­за­тел за неп­риб­ра­на ре­кол­та от слън­чог­лед и ца­ре­ви­ца.

Ка­па­ци­те­тът за вре­мен­но съх­ра­не­ние на­ зър­но на зър­но­пло­щад­ки­те в стра­на­та не над­х­вър­л­яше 2 000 000 т. Скла­до­ве­те  за пос­то­ян­но съх­ра­не­ние  на фу­раж­но и про­до­вол­с­т­ве­но зър­но, тех­ни­чес­ки кул­ту­ри и се­ме­на бя­ха око­ло 2 360 000 т. От тях око­ло 2 000 000 т – в обе­ди­не­ни­е­то “Зър­не­ни хра­ни”, в т. ч.: 36 000 т но­во­пос­т­ро­е­ни; 20 000 т. в “Сор­т­ови се­ме­на”;130 000 т в мас­ло­бой­ни; 130 000 т в пи­во­вар­на­та ин­дус­т­рия и 80 000 т в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во. От тях: 30 000 т бя­ха сис­те­ма “Лип” /10 x 3 000 т/; 20000 т – в пти­це­за­вод “Сла­вя­но­во”; 20 000 т. във фу­раж­ни це­хо­ве и 10 000 т  в дру­ги сто­па­ни.          

Та­ка за из­ку­пу­ва­не и съх­ра­не­ние на ре­кол­та­та до 1997 г. дър­жа­ва­та раз­по­ла­га­ше със скла­до­ве за не по­ве­че от 2 000 000 т зър­но. Ре­ше­ни­е­то на проб­ле­ма бе поз­на­то от де­сет­ки го­ди­ни – зър­но­то се из­на­ся­ше през есен­та, ко­га­то  це­ни­те в се­вер­но­то по­лу­къл­бо са най-нис­ки, вна­ся­ше през про­лет­та от юж­но­то по­лу­къл­бо, ко­га­то це­ни­те са най-ви­со­ки.

В пе­ри­о­да от 1980 до 1991 г. про­дук­ци­я­та на зър­но ва­ри­ра­ше от 8 до 9,3 ми­ли­о­на то­на. През 1993 г. про­из­вод­с­т­во­то на зър­но спад­на до 5 ми­ли­о­на то­на. В то­зи пе­ри­од са из­не­се­ни съ­от­вет­но през 1992 г. – 92 000 т, а п­рез 1993 г. – 138 000 т слън­чог­ле­до­во се­ме. Вно­сът  на зър­но по вре­ме на “зър­не­на­та кри­за” дос­тиг­на от 1,2  до 1,7 ми­ли­о­на то­на го­диш­но.

В Бъл­га­рия тран­с­пор­т­ните по­то­ци от зър­но са на­со­че­ни към Со­фия и към чер­но­мор­с­ки­те ни прис­та­ни­ща. То­ва­ро – раз­то­вар­на­та дей­ност по ре­ка Ду­нав и Чер­но мо­ре е ло­шо обо­руд­ва­на. Ло­шо­то със­то­я­ние на пъ­ти­ща­та по то­ва вре­ме е за смет­ка на ин­вес­ти­ци­и­те в ЖП тран­с­пор­та. Бъл­га­рия раз­по­ла­га­ше с 1000 соб­с­т­ве­ни и 200 на­е­ти от Югос­ла­вия спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ва­го­ни за зър­но. Нап­ра­ве­ни бя­ха се­ри­оз­ни ин­вес­ти­ции в ме­тал­ни и же­ле­зо­бе­тон­ни си­ло­зи и ЖП тер­ми­на­ли към тях. За смет­ка на то­ва на ре­ка Ду­нав и Чер­но мо­ре ня­ма­ше ни­то един спе­ци­а­ли­зи­ран тер­ми­нал за зър­но и крайб­ре­жен си­лоз.

Съ­щев­ре­мен­но тряб­ва да се има пред­вид, че тран­с­пор­ти­ра­не­то на 1 т зър­но от Чер­но мо­ре до Порт Са­ид из­ми­на­ва 1000 мор­с­ки ми­ли и трае 3 дни и 8 ча­са, до­ка­то съ­що­то ко­ли­чес­т­во зър­но, на­то­ва­ре­но в Ро­тер­дам, из­ми­на­ва 3 375 мор­с­ки ми­ли за 11 дни. Ико­но­ми­я­та на тран­с­пор­т­ни раз­хо­ди но­си на из­но­си­те­ли­те през чер­но­мор­с­ки прис­та­ни­ща от 28 до 30 $/т. За един из­нос от 4 ми­ли­о­на то­на го­диш­на­та пе­чал­ба мо­же да дос­тиг­не 100 ми­ли­о­на долара.

От 10.12.1999 г. Ев­ро­пейс­ки­ят съ­юз (ЕС) от­п­ра­ви по­ка­на до Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния за за­поч­ва­не на пре­го­во­ри за при­съ­е­ди­ня­ва­не. За­поч­на ра­бо­та­та по въ­веж­да­не на ев­ро­пейс­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во в бъл­гар­с­ко­то. Ка­то пред­п­ри­съ­е­ди­ни­тел­на мяр­ка за мо­дер­ни­зи­ра­не на зе­ме­дел­с­ка­та тех­ни­ка за­поч­на фи­нан­си­ра­не­то по прог­ра­ма СА­ПАРД (Спе­ци­а­ли­зи­ра­на пред­п­ри­съ­е­ди­ни­тел­на прог­ра­ма на ЕС за раз­ви­тие на зе­ме­де­ли­е­то и сел­с­ки­те ра­йо­ни в Р. Бъл­га­рия). По та­зи прог­ра­ма бе пред­ви­де­на го­диш­на суб­си­дия от 52,124 млн. евро, за 7 г. в пе­ри­о­да  до 2006 г. и след удъл­же­ни­е­то до 2009 г включително 1528 про­из­во­ди­те­ли склю­чи­ха до­го­во­ри за 355,2 млн. лв. и по­лу­чи­ха 50 % ре­фи­нан­си­ра­не. Наб­лю­де­ни­е­то по прог­ра­ма­та прик­лю­чи през 2012 г. По­лу­че­на­та суб­си­дия да­де се­ри­о­зен тла­сък за под­мя­на на без­на­деж­д­но ос­та­ря­ла­та зе­ме­дел­с­ка тех­ни­ка с но­ва. На 25.04.2005 г. бе под­пи­сан До­го­вор за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия към ЕС и от 01.01.2007 г. стра­на­та ста­на член на Съ­ю­за.

Важ­но­то за раз­г­леж­да­на­та те­ма е, че от та­зи да­та бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие се вклю­чи в сис­те­ма­та за един­ни пла­ща­ния по площ (СЕПП) и в Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на сел­с­ки­те ра­йо­ни (ПРСР) – 2007 – 20013 г. От дру­га стра­на се ли­бе­ра­ли­зи­ра тър­го­ви­я­та със зър­но и тех­ни­ка.

До­пъл­ни­тел­ни­те пла­ща­ния (ДП) въз­ли­зат на 25 % от рав­ни­ще­то на ДП за 15-те стра­ни член­ки през 2007 г.и на­рас­т­ват еже­год­но с по 5 % до 2010 г. и с по 10 % до дос­ти­га­не на ни­во­то на ЕС през 2016 г. Нап­ри­мер: за 2007 г. се от­пус­кат 203 ми­ли­о­на евро за 3 805 638 ха об­ра­бот­ва­е­ма зе­мя, ко­е­то е ДП от 53,1 евро за хек­тар. До­пус­кат се до 2011г. и На­ци­о­нал­ни доп­ла­ща­ния по площ (НДПП), ко­и­то за 2007 г  са 15.91 евро на хек­тар или об­що 69.01 евро на хек­тар. По та­зи схе­ма са из­п­ла­те­ни за: 2007 г. – 14,48 лв./дка; 2008 – 22,09лв./дка; 2009 – 23,78 лв./дка; 2010 – 27,29 лв./дка; 2011 – 21,99лв./дка и 2012 – 25,61 лв./дка, пла­те­ни през фев­ру­а­ри 2013 г.

По прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на сел­с­ки­те ра­йо­ни (ПРСР) 2007 – 2013 г. са пред­ви­де­ни об­щи до­пус­ти­ми раз­хо­ди за 1 500 000 евро, ка­то мак­си­мал­ния раз­мер на от­пус­ка­на­та по­мощ се дви­жи от 40 до 60 % от нап­ра­ве­ни­те разхо­ди. По­да­де­ни­те за­яв­ле­ния до 01.01.2013 г. са над 4410 за 2311 млн. ле­ва. Склю­че­ни­те до­го­во­ри са 2718 за 1249 млн. лв., а из­вър­ше­ни­те пла­ша­ния са по 2347 про­ек­та за 521 млн. ле­ва. Об­що по две­те прог­ра­ми и прог­ра­ма СА­ПАРД в зе­ме­дел­с­ки­те сто­пан­с­т­ва  до­се­га са по­лу­че­ни над 6 027 ми­ли­о­на ле­ва ев­ро­пейс­ки суб­си­дии.

Ев­ро­пейс­ко­то фи­нан­си­ра­не на бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие до­ве­де до ря­зък скок в за­ку­пу­ва­не­то на но­ва тех­ни­ка за про­из­вод­с­т­во на зър­но. Бро­ят  на зе­ме­дел­с­ка­та тех­ни­ка у нас е на­рас­т­нал зна­чи­тел­но. Раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ма­ши­ни­те е не­рав­но­мер­но за от­дел­ни­те об­лас­ти на стра­на­та. Най-бо­га­то е снаб­де­на об­ласт Плов­див – с над 17000 бр. ма­ши­ни, а на пос­лед­но мяс­то са пла­нин­с­ки­те об­лас­ти Габ­ро­во, Кър­джа­ли и Смо­лян със сред­но по 1500 бр. ма­ши­ни. Но­ва­та ви­со­коп­ро­из­во­ди­тел­на тех­ни­ка е с по­ви­ше­на мощ­ност и неп­ре­къс­на­то из­мес­т­ва ста­ри­те ма­ши­ни. Към 2010 г. но­ви­те трак­то­ри са с мощ­ност 22 % от та­зи на из­пол­з­ва­ни­те, но­ви­те зър­ноп­ри­би­ра­щи ком­бай­ни са 22 % от об­ща­та мощ­ност, а при­кач­ният ин­вен­тар е об­но­вен с 18 %. Нап­ри­мер в об­ласт Доб­рич през 2011 г. от 799 бр. зър­но­ком­бай­ни, учас­т­ва­ли в жът­ва­та, 464 са но­ви, а 218 бр. са спре­ни от упот­ре­ба. Сред­ни­ят  % на из­пол­з­ва­не на на­лич­на­та тех­ни­ка за пе­ри­о­да от 1994 г. до 2011 г. е 67,96 %.

 ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ

Ви­до­ве тех­ни­ка, из­пол­з­ва­на в зър­ноп­ро­из­вод­с­т­во­то от 1980 г. до 2011 г. 

Зна­чи­тел­но е уве­ли­че­ни­е­то на но­во­пос­т­ро­е­ни­те мо­дер­ни скла­до­ви мощ­нос­ти. Ед­на фир­ма от ня­кол­ко­то по­доб­ни обя­вя­ва, че е пос­т­ро­и­ла си­ло­зи за 800 000 т. Та­ка об­щият обем за съх­ра­ня­ва­не на зър­но в стра­на­та дос­тиг­на 11 267 526 т (3274 бр.), от кой­то пуб­лич­ни­те скла­до­ве са за 357 910 т (32 бр), зър­нох­ра­ни­ли­ща­та – 2 179 625 т (3012 бр.) и дру­ги скла­до­ве 8 729 991 т (3012 бр.). Мно­го от зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те ве­че са в със­то­я­ние да из­чак­ват под­хо­дя­ща це­на, за да про­да­ват про­дук­ци­я­та си.

През 2012 г. на­пус­на­ло­то стра­на­та  зър­но е 4,445 ми­ли­о­на то­на. От то­ва ко­ли­чес­т­во из­п­ра­те­но­то до кли­ен­ти от ЕС е 3,562 ми­ли­о­на то­на, а из­но­сът към тре­ти стра­ни е 883 х. то­на. Oт ду­нав­с­ки­те и чер­но­мор­с­ки прис­та­ни­ща е на­то­ва­ре­но: 260 х.т п­рез Бал­чик; 2 300 х.т през Вар­на; 254 х.т  през Бур­гас и 546 х.т по р. Ду­нав. Ос­та­на­ли­те 1085 000 т. са на­пус­на­ли стра­на­та с ав­то­мо­би­лен и же­ле­зо­пъ­тен тран­с­порт.

За съ­жа­ле­ние по бъл­гар­с­ки­те чер­но­мор­с­ки и ду­нав­с­ки прис­та­ни­ща не са нап­ра­ве­ни съ­щес­т­ве­ни ин­вес­ти­ции за пор­то­во съх­ра­не­ние и то­ва­ре­не на зър­но. От порт Кон­с­тан­ца в Ру­мъ­ния, къ­де­то има из­г­ра­ден мо­щен прис­та­ни­щен си­лоз, през 2007 г. са из­не­се­ни 200 000 т бъл­гар­с­ко зър­но, в то­ва чис­ло на­то­ва­ре­но­то по ре­ка Ду­нав в Со­мо­вит и Оря­хо­во.

При об­ща про­дук­ция 8.3 ми­ли­о­на то­на зър­но в стра­на­та са ос­та­на­ли 3,855 ми­ли­о­на то­на. То­ва по­каз­ва нес­по­соб­ност­та на мес­т­ния па­зар да ус­во­я­ва от­г­ле­да­на­та ре­кол­та и да  прев­ръ­ща зър­но­то в про­дук­ция с ви­со­ка до­ба­ве­на стой­ност.

Це­ни­те на всич­ки ви­до­ве зър­но на меж­ду­на­род­ния па­зар и в стра­на­та  се по­ви­ши­ха зна­чи­тел­но (таб­ли­ца 2) и то­ва оси­гу­ри до­пъл­ни­тел­ни при­хо­ди на зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те, но це­ни­те на го­ри­ва­та, то­ро­ве­те, пре­па­ра­ти­те, рен­ти­те и ма­ши­ни­те съ­що на­рас­т­на­ха. Оче­вид­но е оба­че, че зър­ноп­ро­из­вод­с­т­во­то е рен­та­бил­но, за­що­то има ин­те­рес да се из­п­ла­щат на­рас­т­на­ли­те рен­ти, ко­и­то дос­ти­гат в Доб­ру­джа  100 лв./дка.

Це­ни­ зърнени култури, горива, торове, ренти

Це­ни на зър­но, наф­та, азо­тен тор и рен­ти през 2001, 2011 и 2013 г.

Це­ни­те на зър­но­то в стра­на­та през пос­лед­ни­те  7 го­ди­ни, ос­вен че след­ват меж­ду­на­род­ни­те, се дви­жат по соб­с­т­ве­ни пра­ви­ла. В оп­ре­де­ле­ни слу­чаи те се из­ме­нят не­о­бос­но­ва­но, но в об­щи ли­нии по­каз­ват се­зон­ния ха­рак­тер на тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то. В таб­ли­ца  № 3 са да­де­ни ми­ни­мал­ни­те и мак­си­мал­ни це­ни на 5 ос­нов­ни ви­да зър­но и да­та­та, на ко­я­то са ре­а­ли­зи­ра­ни за пе­ри­о­да  от 2007 до 2012 г. По­со­че­на е и из­вад­ка от 20.03. 2013 г.

Ми­ни­мал­ни­ и мак­си­мал­ни це­ни на 5 ос­нов­ни ви­да зър­но

Ми­ни­мал­ни и мак­си­мал­ни це­ни на зър­но­то и да­ти на ре­а­ли­за­ция  от 2007 г. до 2013 г

Към 2004 г. в стра­на­та са вър­на­ти 10,1 млн. броя зе­ме­дел­с­ки имо­та със сре­ден раз­мер 0,64 ха. Най-ма­ло­мер­ни са ли­ва­ди­те – 0,32 ха, а най-го­ле­ми – па­си­ща­та – 1,34 ха. Сред­ни­ят  раз­мер на ни­ви­те е 0,58 ха. Зе­мя­та е въз­с­та­но­ве­на ос­нов­но на нас­ле­до­да­те­ли и за­то­ва соб­с­т­ве­ни­ци са 3 – 4 чо­ве­ка. То­ва със­то­я­ние на соб­с­т­ве­ност­та съз­да­ва ус­ло­вия за раз­ви­тие на 3 фор­ми за сто­па­нис­ва­не на зе­мя­та: об­ра­бот­ва­не от соб­с­т­ве­ни­ка; про­даж­ба и да­ва­не под на­ем (арен­да)

Бро­ят на сто­пан­с­т­ва­та, в ко­и­то соб­с­т­ве­ни­ци­те са­ми об­ра­бот­ват зе­мя­та си е зна­чи­те­лен, но неп­ре­къс­на­то на­ма­ля­ва. Се­мей­на­та ра­бот­на ръ­ка е 92,8 % от за­е­ти­те в зе­ме­де­ли­е­то през 2010 г.

Про­даж­би­те на зе­мя в пе­ри­о­да от 1998 до 2007 г. се раз­ви­ват как­то след­ва: 

1998 г. -  ср. це­на 140 лв./дка, ин­ди­ви­ду­ал­ни сдел­ки; 

1999 г. – ср. це­на 145 лв./дка, зна­чи­те­лен брой сдел­ки в Се­вер­на Бъл­га­рия; 2000 г. – ср. це­на 137лв./дка, 11 000 сдел­ки за 200 х. дка; 

2001 г. – ср. це­на 141лв./дка, 30 000 сдел­ки за 600 х. дка, ос­н. в Доб­ру­джа; 2002 г. – ср. це­на 141 лв./дка, 35 000 сдел­ки за 354 000 дка; 

2003 г. – ср. це­на 143 лв./дка, уме­рен па­зар; 

2004 г. – ср. це­на 134лв./дка, 45 000 сдел­ки за 452 000 дка; 

2005 г. – ср. це­на 169лв./дка, 67 000 сдел­ки за 600 000 дка; 

2006 г. – ср. це­на 200лв./дка, 92 000 сдел­ки за 900 000 дка; 

2007 г. – ср. це­на 235лв./дка, 125 000 сдел­ки за1 153 000 дка.

През 2007 г. най-нис­ки са це­ни­те в Шу­мен и Хас­ко­во – 180 лв./дка, а най-ви­со­ки – в Доб­рич и Бла­го­ев­г­рад. Две­те фор­ми за сто­па­нис­ва­не на об­ра­бот­ва­е­ма зе­мя: ко­о­пе­ри­ра­не­то и арен­да­та се кон­ку­ри­рат вза­им­но, но пос­те­пен­но арен­ду­ва­не­то на зе­мя­та взе­ма връх.

За 2007 г. са склю­че­ни

146 352 арен­д­ни до­го­во­ра /5,7 % по­ве­че от 2006 г./ за 3 751 150 дка, ко­е­то е 11,1 % по­ве­че от 2006 г. Рен­та­та се дви­жи от 8 до 30 лв./дка. На­е­та е зе­мя­та на 202 746 соб­с­т­ве­ни­ци, а на­е­ма­те­ли­те са 5 162 бр., ко­е­то е с 8 % по­ве­че от 2005 г. Сред­ни­ят раз­мер на на­е­та­та зе­мя е 727 дка.

За 2008 г. са склю­че­ни

154 510 арен­д­ни до­го­во­ра за 3 279 000 дка. На­е­ма­те­ли­те – 7470 са с 22% по­ве­че от 2007 г. Сред­ни­ят раз­мер на на­е­та­та зе­мя е 439 дка – с 45 % по-ма­лък от то­зи през 2007 г. Рен­та­та се дви­жи в ди­а­па­зо­на от 10 до 25 лв./дка.

През 2003 и 2010 г. се из­вър­ши преб­ро­я­ва­не на зе­ме­дел­с­ки­те сто­пан­с­т­ва (ЗС) в страна­та и то по­ка­за, че са на­ли­це след­ни­те тен­ден­ции в бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие: през 2005 г. бро­ят на ЗС на­ма­ля­ва с 19 % спря­мо 2003 г.; през 2007 г. бро­ят на ЗС на­ма­ля­ва със 7,8 % спря­мо 2005 г.; през 2010 г. бро­ят на ЗС на­ма­ля­ва с 24,7 % спря­мо 2007 г.

Из­пол­з­ва­на­та зе­ме­дел­с­ка площ (ИЗП) е 3 620 900 ха и се на­ми­ра в 358 000 сто­пан­с­т­ва, сред­но по 10,1 ха на сто­пан­с­т­во. Над 13 000 сто­пан­с­т­ва са без ИЗП. 80 % от ИЗП е под на­ем или арен­да. 

Фор­ми­те за пол­з­ва­не на ИЗП се раз­п­ре­де­лят как­то след­ва: фи­зи­чес­ки ли­ца – 33,8 %; тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва – 31,6 %; ко­о­пе­ра­ции – 17,7 %; ед­но­лич­ни тър­гов­ци – 14,9 %; дру­ги фор­ми 2,0 %.

От ИЗП: 86,5 % е об­ра­бот­ва­е­ма зе­мя (ОЗ); 10,4 % – зат­ре­ве­ни пло­щи и 2,8 % – трай­ни на­саж­де­ния. 3 133 000 ха ОЗ е раз­п­ре­де­ле­на в 250 000 ЗС. В 47,8 % от ЗС се от­г­леж­дат зър­не­ни кул­ту­ри и те об­х­ва­щат  58,1 % от ОЗ. Тех­ни­чес­ки­те кул­ту­ри за­е­мат 33,9 % от ОЗ и с тях са за­е­ти 23,1% от ЗС. Зе­лен­чу­ци се от­г­леж­дат в 1,2 % от ЗС, ос­нов­но в Южен цен­т­ра­лен ра­йон -

44,6 %. Фу­раж­ни кул­ту­ри се от­г­леж­дат в 30,0 % от ЗС на площ от 106 300 ха, ко­е­то е ед­ва 3,4 % от ОЗ. В 2010 г.

83,2 % от ЗС са с ИЗП от 0,00 до 1,99 ха. Над 78,2 % от ИЗП е в сто­пан­с­т­ва­та с площ 100 и по­ве­че ха, ка­то сред­на­та ИЗП в те­зи ЗС е 534 ха. Най-го­ля­ма ИЗП на ед­но сто­пан­с­т­во се пол­з­ва в Се­ве­ро­из­точ­ния ре­ги­он – 17,6 ха, а най мал­ка е в Юго­за­пад­ния ре­ги­он – 3,6 ха.

През 2010 г. в зе­ме­де­ли­е­то се тру­дят 751 000 ли­ца в 371 000 ЗС. Те са с 21 % по-мал­ко от 2007 г. От те­зи ли­ца 697 400 са  се­мей­на ра­бот­на ръ­ка (92,8 %). Вло­же­ни­ят труд от пла­те­на ра­бот­на ръ­ка е от 54 300 ли­ца и то­ва е с 20,8 % по-мал­ко от 2007 г.

Вло­же­ни­ят труд в зе­ме­де­ли­е­то  през 2010 г. е 394 000 го­диш­ни ра­бот­ни еде­ни­ци (ГРЕ) и то­ва е на­ма­ле­ние със 17 % спря­мо 2007 г.

Мъ­же­те за­е­ти в ЗС през 2010 г са 55,7 % и са с 22,7 % по-мал­ко от за­е­ти­те през 2007 г.

Об­що 61,0 % от за­е­ти­те ли­ца са на въз­раст от 35 до 64 го­ди­ни, 9,8 % – меж­ду 15 и 34 го­ди­ни, 29, 2 % са над 65 г.

Арен­д­на­та фор­ма на сто­па­нис­ва­не на зе­мя­та, ръс­тът на це­ни­те на зър­но­то и суб­си­ди­и­те ко­и­то по­лу­ча­ват зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те у нас, да­до­ха въз­мож­ност да се об­но­ви из­пол­з­ва­на­та зе­ме­дел­с­ка тех­ни­ка и скла­до­во сто­пан­с­т­во в зна­чи­тел­на сте­пен. Съ­щев­ре­меннно зас­та­ря­ва­не­то на ра­бот­на­та ръ­ка и изос­та­ва­не­то в обу­че­ни­е­то на ра­бот­ни­ци­те и спе­ци­а­лис­ти­те ве­че съ­щес­т­ве­но за­дър­жа мо­дер­ни­за­ци­я­та на зе­ме­де­ли­е­то в стра­на­та.

 Из­во­ди

1. Взе­май­ки по­у­ка от при­чи­ни­те за па­да­не­то на две пра­ви­тел­с­т­ва, вся­ко след­ва­що ще се стре­ми да под­дър­жа на­ци­о­нал­ни­те ба­лан­си за фу­раж­но и хлеб­но зър­но чрез кон­т­рол на из­но­са.

2. При доб­ра ре­кол­та, ви­со­ки­те це­ни на зър­но­то на вът­реш­ния и меж­ду­на­род­ния па­зар и не­об­хо­ди­мост­та от по­пъл­ва­не на дър­жав­ния и во­ен­нов­ре­мен­ния за­па­с, съз­да­ват ус­ло­вия за съ­жи­вя­ва­не на ин­вес­ти­ци­он­ни­те въз­мож­нос­ти на зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те, ко­и­то по­ра­ди ин­ф­ла­ци­я­та не бя­ха в със­то­я­ние до­ри да ре­мон­ти­рат ком­бай­ни­те си.

3. Дейс­т­ва­ща­та нор­ма­тив­на уред­ба през 1990 г. и пос­лед­ва­ла­та ин­ф­ла­ция зат­во­ри­ха вре­мен­но бъл­гар­с­кия па­зар през 1997 г. за за­ку­пу­ва­не на но­ви зърноп­ри­би­ра­щи ко­мбай­ни и дру­га зе­ме­дел­с­ка тех­ни­ка.

4. При­съ­е­ди­ня­ва­не­то на стра­на­та към ЕС и ръс­тът на це­ни­те на зър­но­то осигу­риха на зе­ме­дел­с­ки­те сто­па­ни въз­мож­нос­ти за за­ку­пу­ва­не на но­ва тех­ни­ка и стро­еж на соб­с­т­ве­ни скла­до­ве за зър­но.

5. Раз­ви­ти­е­то на ра­бот­на­та ръ­ка в стра­на­та изос­та­ва по със­тав и ква­ли­фи­ка­ция от нуж­ди­те на мо­дер­но­то зе­ме­де­лие.

Доц. д-р инж. Владимир Вит­ков