Русия може да спечели повече от своя „зърнен шелф”, отколкото от петролния

Основателят и председател на съвета на директорите на руския аграрно-промишлен комплекс „Черкизово” Игор Бабаев заяви в свое интервю за ТАСС, че компанията смята да се развива като износител на зърно, а не на месо, каквато е основната й специализация до момента. Пред журналистите Надежда Герашченко и Елена Мишина Бабаев споделя аргументите си защо Русия трябва да увеличи зърнената си реколта 2-3 пъти. Farmer.bg предава интервюто без съкращения, тъй като смятаме, че личностите с широк поглед за процесите в селското стопанство и влиянието на държавната политика върху тях трябва да получават максимално отразяване въпреки неизбежните „странични продукти” – скритата реклама, която правят на своя бизнес, и желанието да „теглят чергата” към себе си.

- Ответните санкции показаха, че месният бранш в Русия, макар и да не задоволява напълно потребностите на страната, се организира и стана отправна точка за ръста в цялата селскостопанска сфера. Къде виждате следващата точка, в която селското стопанство и вашата компания могат да постигнат ръст – рибата, плодовете, преработването, износът, млякото?

- Сега мнозина твърдят, че трябва да се развива износът на месо. Наистина, заради това, което се случи с рублата, на национално ниво вече отглеждаме едни от най-евтините птици в света. Но трябва да се разбере, че още не сме задоволили напълно вътрешните си потребности, а и на пазарите в чужбина не ни чакат с отворени обятия. Тогава възниква въпросът какво може да се предприеме в областта на износа? Отговорът е много прост – да доставяме зърно. Тази стока е призната в света, винаги ще се търси и Русия вече си е проправила пътеката на външните пазари. Държавата направи много, за да може Русия да постигне високо ниво на сигурност по отношение на изхранването. Каквото и да казват някои, сега Русия покрива нуждите си от основните видове храни и се чувства много по-уверена, отколкото през 90-те години на ХХ век. Тогава западните държави можеха да ни спрат доставките на месо и в страната би настанал глад. Сега това е невъзможно. Русия произвежда нужното й птиче и свинско месо, започна подем в млечното животновъдство, възраждат се млечните малки ферми.

Обаче растениевъдството остава недооценено. Ако погледнем повърхностно на нещата, картината е приятна: произвеждаме цялото необходимо зърно за страната и ни остават излишъци, които насочваме за износ. Наистина, възстановихме се от падението, до което стигнахме през 90-те години, и почти достигнахме показателите за реколтата, които бяха регистрирани по съветско време – 85-100 млн. тона зърнени култури. Но през 1913 г. Русия е била на първо място по износ на зърно в света, изнасяла е над 10 млн. тона. Минаха 100 години, днес изнасяме кога 20, кога 25 млн. тона и смятаме това за героизъм. В Държавната програма за развитие на аграрно-промишления комплекс за периода 2013-2020 г. е поставена целта до неговия край да постигнем 115 млн. тона зърнени култури годишно. Това не е амбициозна цел, тя не разкрива нашия потенциал. Сам Господ ни нарежда да започнем производство на висококачествено зърно. И да получим от тези земи не 100, а 300 млн. тона.

Към днешна дата Русия притежава най-малко 120 млн. хектара орна земя, над 50 млн. са угари и пасища. Днес Китай разполага със същите 120 млн. хектара и добива от тях 350 млн. тона зърно. САЩ имат 170 млн. хектара и добиват 500 млн. тона. В Русия прогнозите за тази година са в рамките на 100 млн. тона.

- Как оценявате като цяло „зърнената” политика на Русия, като се вземе предвид, че това е важен ресурс за износа?

- Русия направи голям скок в добива на газ и петрол в сравнение със съветско време. Но каква е стойността на увеличаване на производствените мощности в петролния бранш? Още повече сега, когато този пазар е прегрял и предлагането надхвърля търсенето. Възниква логичният въпрос: може ли, има ли смисъл да се диверсифицира икономиката? Имаме гигантски „зърнен шелф”, той е на повърхността, чака разработването си и от него може да се изпомпват огромни суми. Свикнахме да правим бюджета за сметка на петрола и природния газ. А ето че може да се създаде още един компонент и да се появи перо, което също да формира бюджета – износът на зърно. Ако днес изнесем 20-25 млн. тона, това осигурява 4-6 млрд. долара приходи. А ако този износен компонент днес бе 150-200 млн. тона? Това вече е сериозно число! С притеснение мислим какво ще се случи с бюджета, ако се понижи търсенето на петрол и газ в световен мащаб. А зърното ще се търси навеки! Помня, когато дойдохме в Липецка област да говорим с губернатора Олег Корольов, бюджетът на региона се формираше основно за сметка на данъчните отчисления на „Новолипецкия металургичен комбинат”. Сега значителна част от отчисленията идва от предприятията в аграрния сектор, където основен дял има групата „Черкизово”. Или например Белгородска област, където бюджетът до голяма степен се формираше за сметка на данъчните отчисления на местния минно-обогатителен комбинат. А сега, благодарение на политиката на губернатора Евгений Савченко в областта на аграрно-промишления комплекс, регионът се превърна в един от селскостопанските водачи в Русия. Ето пример, когато над бюджета на региона престана да виси дамоклевият меч на природните изкопаеми и бе развит селскостопанският сектор. Ако това нещо се е получило в няколко региона, значи ще проработи и в национален мащаб. Русия може да развие растениевъдството, но като начало трябва да бъдат определени приоритетни региони. Ако бъде поставена задача за осъществяване на национален проект за развиване на растениевъдство, насочено към износа, аз съм убеден, че до 10 години над Русия ще престане да виси дамоклевият меч на зависимостта от природните изкопаеми.

- Но в Русия липсва инфраструктура за увеличаване на износа на зърно. Няма ли това да се превърне в препъникамък за плановете за разработване на „зърнения шелф”?

Ако си поставим за цел – а трябва да си я поставим – Русия да доставя на световния пазар 150-200 млн. тона и да се превърне в силен износител, е необходимо задължително да развиваме съхранението на зърното. В страната вече има примери за съвременни и икономични силози, но те са изградени с частни средства. Навремето аз помолих за субсидия за строежа на силози, но ми отказаха. Птицевъдството се субсидира, свиневъдството се субсидира, а съхраняването на зърното – не. Всичките ни силози, а те могат да съхраняват общо почти 1 млн. тона зърно, построихме със свои средства и по-точно с пазарни, скъпи пари. В по-голямата част от Русия силозите представляват железобетонни гробници със стар строеж, те са физически и морално остарели, условията за съхраняване на зърното в тях са лоши и то просто може да изгние в тях, но дори и тези мощности не са достатъчни. Правилно би било сега държавата да строи големи силози в партньорство с частния бизнес и същевременно, в зависимост от реколтата, да изкупува зърното чрез интервенционния фонд, а след това на държавно ниво да го насочва за износ. Купете го от частника и го запазете, а в необходимия момент го извадете на пазара! Вместимостта на силозите днес също е част от сигурността по изхранването на страната. Ако ще се развива растениевъдство, ориентирано към износа, то изключително необходимо е да бъдат осигурени условия за доброто съхраняване на зърното, а това означава задължително да бъдат изградени нови силози. И за да бъде затворена напълно веригата за износа, трябват съвременни хранилища за зърно в морските терминали.

- Проблемите на зърнения отрасъл не се изчерпват с недостатъчната инфраструктура, нали?

- Не, за съжаление. Развитието на насочено към износа растениевъдство е немислимо без инвестиции в генетиката, в качествени семена. В това отношение ние засега сме напълно зависимо от вноса. Ако поискат, ще ни отрежат достъпа до генетиката и селектирането. При това вследствие на обезценяването на рублата ресурсът в областта на семената поскъпна. Доколкото знам, вече има решение на руското правителство за създаването на селекционни центрове за разработване на нови сортове семена, но засега само на книга, докато тези намерения трябва да бъдат реализирани всеобхватно и бързо. В страната често отдават слабата реколта на сушата. Но ако сме хвърлили семе, което не става и за боклука, и не сме вложили необходимите количества активно вещество (тор), то ще наричаме суша всеки вид каприз на времето. И ще можем да му припишем всички загуби и грешки. Струва си да се припомни, че Русия изнася 90% от произвежданите торове, защото в страната цените им са недостъпни и не се търсят. Вследствие на това активното вещество се влага в земята в пъти по-малко, отколкото в чужбина, а този факт освен всичко останало е причина и за ниските добиви. А заради по-слабата реколта Русия всяка година губи много повече средства от приходите от износа на торове.

- Как оценявате перспективите за износа на руско зърно през селскостопанската 2015-2016 г.?

- Селяните просто мизерстват и е напълно вероятно зърнената реколта през 2015 г. да се провали, тъй като сега при всички положението с оборотните ресурси е катастрофално. Днес страната е изправена пред ненормален проблем – всички са без оборотни средства. А същевременно върви сеитбата. На селяните са нужни средства за гориво, торове. А ние – и това е поразително – при влизането си в Световната търговска организация поехме задължение да не отпускаме субсидии за гориво, смазочни материали и торове. Решихме, че Русия ще изплаща субсидиите н декар. Ето реални числа – групата „Черкизово” в доста благоприятния Централен федерален окръг през 2015 г. ще получи подкрепа, изчислена върху 75 рубли на хектар. 

Китай субсидира всеки хектар с по над 1 000 долара, Европа – с 500-800 евро, САЩ – с около 150 долара. Сравнете ги с нашите 75 рубли, та това е малко повече от един долар! И това при положение, че през миналата година разходите ни на хектар бяха 12 хил. рубли, а през тази – вече над 18 хил. Като гледам тези 75 рубли, ще ми се да ги върна с репликата „Благодаря, няма нужда”.

- Промени ли се вашата политика заради повишаването на лихвите?

- „Черкизово” вече влез в списъка на системно важните компании в Русия и ние можем да използваме този статут при придобиването на една или друга компания, а при тези условия може да ни се наложи да използваме кредитните ресурси и гаранциите, които предоставя държавата. Но аз бих искал за насоча вниманието към оборотните ресурси, от които се нуждае на практика всеки селскостопански труженик в момента, тъй като при тях се чувства остър недостиг. Именно тези кредитни ресурси в момента не са достъпни. В САЩ например селяните получават оборотни ресурси не за една година, както е у нас, а за 3, при това цената на парите е съвсем различна. Ако годината се случи неблагоприятна, има възможност през следващите 2 години да компенсираш. Ясно е защо постоянно се повдига въпросът със субсидирането и защо има някакво недоверие към заетите със селско стопанство. Минахме през преходен период, когато колкото и пари да ни даваха, като че потъваха в пясъка. Но селскостопанският труженик вече е различен, дойде му просветление и днес, ако държавата пожелае да ни предостави субсидиран кредит, ще имаме ли нужда от банките? Средствата за заетите със селско стопанство трябва да се отпускат направо от бюджета, елиминирайки банките. Селянинът трябва да получава специална безвъзмездна помощ на хектар обработваема земя в достоен размер. Сега парите не стигат за семена, гориво и смазочни материали, торове и т. н., а същевременно цената на дизеловото гориво се повиши 2 пъти от 2009 г. досега, а торовете само за последната година поскъпнаха с 50%.

- По принцип схемата за държавна подкрепа на аграрно-промишления комплекс често е критикувана заради това, че големите аграрни холдинги получават основната част от бюджетните средства за развитие, а за средните и дребните стопанства не остава нищо. Оправдана ли е според вас тази политика?

В условията на санкции, в които попадна Русия и при които на практика е невъзможно привличането на средства отвън, страната се опира на собствените си ресурси. А в тази ситуация е необходима абсолютно ясна програма за целевата подкрепа на направленията, съдействащи за развитието на аграрния сектор. Например бе взето решение да се отпуснат почти половин милиард долара държавни средства за развитие на месното животновъдство. А необходимо ли е това? Да, но не сега.  В условията на криза тези пари бе много по-добре да бъдат вложени в млечното животновъдство, където едновременно се решава проблемът и с млякото, и с месото. И още нещо, нека помислим за перспективата. Можем ли да се съревноваваме в месното животновъдство с Аржентина или Бразилия? Няма начин. А в растениевъдството можем да бъдем сред световните водачи. Трябва да има ясен приоритет – растениевъдството. Значи – точно там трябва да бъдат насочени средствата. Коя е руската житница в момента и къде са най-плодородните земи? Това са Централният федерален окръг и южната част на Русия, върху тях трябва да се съсредоточим и да им предоставим осезаеми отстъпки.

Членството в Световната търговска организация не осигури нищо освен щети за селскостопанския сектор. Ето, сега и ние в отговор въведохме санкции и спряхме вноса на стоки от Европейския съюз, но няма лошо без добро, тези мерки показаха какво вече е било направено в руския аграрен сектор и какво предстои да се направи. Виждаме, че цяла Европа изчислява минусите от загубения износ. А къде е нашият износ? Ние трябва да бъдем първа селскостопанска държава в света, а ни няма никъде.

В развитието на всяка държава, било то Дания, Канада или САЩ, на преден план е селскостопанският сектор. Най-големият правителствен земеделски отдел в света е американският, във Вашингтон. Те днес са начело при зърното и птиците, хранят 320 млн. собствено население и изнасят по целия свят. Те осигуриха на селяните газ, електроенергия, вода, пътища, всичко – само да работиш. Ние трябва да направим същото и да подкрепим селскостопанския сектор. Навремето бе приет национален проект „Развитие на аграрно-промишления комплекс”. Но ето какъв бе резултатът: започна да се развива птицевъдство, свиневъдство, отчасти – месно животновъдство. Благодарим на държавата, че го направи навреме, защото вече не зависим от вноса и се чувстваме добре. Сега трябва да бъде направена голяма и решителна крачка – да се обяви национален проект за растениевъдството, който ще даде възможност да се увеличи 2-3 пъти реколтата от зърнени култури в страната – до 250-300 млн. тона до 2020-2025 г. – и да се реализира потенциалът за износ на зърно. При това за износ трябва да се насочи качественото зърно. Имаше в Русия период, когато общото количество нарастваше, но некачественото зърно беше много. И ето, че беше подета вълната: „Спрете производството на зърно, няма какво да го правим, няма животни, които да храним с него, трябва да разработим свиневъдството”. Но развитието на свиневъдството е дългосрочна програма, тя не може да се осъществи за месец или година. Само за да може Русия да се доближи до показателите, необходими за удовлетворяване на вътрешните нужди от свинско, бяха нужни 10 години. А за да станем износители на свинско и птиче месо ще трябват 20-30 години. Но реколтата зависи от множество фактори, включително природни, затова и вариантът с фуража е неизбежен, а това означава, че и възпроизводството на месо трябва постоянно да се увеличава. Търсенето на зърно в света само расте. Ето, Китай внася зърно и в страната се увеличава консумацията на месо, значи им трябва повече зърно. Същото се отнася за Индия и цяла Азия. През следващите 100 години търсенето на зърно ще бъде огромно! Ние притежаваме 10% от обработваемата земя в света и сме длъжни да овладеем този пазар. Русия може да го направи, но е необходим мащабен национален проект, приет на най-високо ниво. Днес е необходим конгрес на заетите със селско стопанство, с възможност да се изкажат истинските труженици, които ще могат да огласят актуалното положение за възпроизводството на зърно.

- Какъв е обемът на инвестициите на компанията в зърнения проект?

Тъй като на първия етап от съществуването ни растениевъдството бе извън периметъра на дейност на групата „Черкизово”, създадохме семейна частна компания „НАПКО” и вложихме собствени средства, за да приватизираме земя и срещу нея да получим кредити за обработването й. Успяхме да придобием около 400 хил. хектара, вложих в тях около 50 млн. долара. Получихме над 200 млн. долара кредит, купихме техника - това бе много мощен тласък – и започнахме да обработваме земята. Вече мога убедено да заявя: най-тежкият процес в селскостопанския бизнес е растениевъдството. Както и в птицевъдството, и в свиневъдството, навлизането ми в растениевъдството не бе случайно. Основата на животновъдството са фуражите. И когато видях земеделския процес отблизо, изпаднах в ужас, както някога се случи и с животновъдството. Всичко бе разрушено, всичко до основи. Единственото, което остана от съветската власт, бяха плътно смесените с горски участъци полета, защитени от натиска на вятъра и от навяването на снега. Земята не се обработваше, липсваше техника, липсваше семенен фонд, нямаше силози, човешки ресурс. Имаше само разорили се селяни с неоформени поземлени участъци. Събрах силен екип юристи и поехме към регионите да преговаряме за закупуването на земи. Откривах наши представителства за растениевъдство в областите. Това бяха Воронежка, Липецка, Тамбовска, Пензенска, Уляновска, Самарска, Оренбургска области. Мисля, че ако синовете не ме бяха спрели, вероятно бих стигнал до Владивосток. Целта ми бе проста: да задоволя в дългосрочна перспектива нуждите ни от зърно. А те към днешна дата са ни повече, ни по-малко от един млн. тона годишно. В крайна сметка бе свършена огромна работа. В началото направихме много грешки, Губехме пари, не успявахме да намерим кадри. Но за 5-7 години се научихме на много неща. Сега във Воронежка област получаваме добив от 70 центнера от хектар. Ясно е, че няма да се случва всяка година, но 40-50 центнера от декар са гарантирани при спазване на технологиите. За нас това е победа. И ако приложим нашите показатели на национално ниво, върху всички 120 млн. хектара, може да получим 200 млн. тона и отгоре.

- Какви са плановете на „Черкизово” като производител на зърно и износител?

Разполагаме („Черкизово” и семейната компания „НАПКО”) с около 400 хил. хектара великолепна обработваема земя и смятаме, че в перспектива можем да получим от тях 1-1,5 млн. тона зърно, чието качество отговаря на световните стандарти. По-рано поставихте въпроса за придобиването на компании от областта на птицевъдството, свиневъдството и преработката на месо. След като получим максималната реколта от своите земи, може би ще закупим и други поземлени масиви, които обикновено се намират в много тежко състояние. Напълно възможно е да продаваме за износ събраната в рамките на групата реколта от качествено хлебно зърно, а за своите нужди за производството на храна за животните да купуваме фуражи от съседите. През май тази година ще открием първите мощности от силоза ни за 220 хил. тона зърно в комплекса в Елец. Следващите ще влязат в експлоатация година по-късно. Силозът е изграден в съответствие с най-добрите международни стандарти. Разполагаме и с известен брой стари силози, закупени заедно с други активи, и ето я разликата – в стар силоз работят около 300 души, а за нов със същата вместимост са достатъчни и 30.

Най-важната ни победа при зърното е това, че усетихме вкуса на този бизнес. Маржът на печалба е висок, над 30%, при това при скъпи кредити, гориво, смазочни материали и торове.

- Ще успее ли „Черкизово” да оцелее като руска компания на фона на международните придобивания в хранително-вкусовия бранш? Или охлаждането на отношенията между Русия и САЩ ще ви предпази от подобно развитие на събитията?

- Ние работим по същия начин като европейците, американците. „Черкизово” на практика е международна компания. Не чувстваме никакви геополитически затруднения. Наскоро бях в САЩ, посрещнаха ме добре, общувахме нормално. И признавам, че в областта на селскостопанското производство имаме какво да научим от тях и трябва да го направим. Ние изведохме технологиите в птицевъдството и свиневъдството до световните стандарти. Днес по обем на произведено месо сме абсолютен лидер в Русия. Има компания, която произвежда повече свинско, има компания, която реализира повече птиче месо от нас, но нито една няма всички направление на месния бизнес и съпоставими обеми. През 2014 г. изкарахме на пазара 500 хил. тона птиче месо в живо тегло, почти 200 хил. тона свинско, 140 хил. тона колбаси и полуфабрикати. Общо произведохме 800 хил. тона месо и не спираме. Купихме птицефермата „Лиско Бройлер”, строим „Тамбовска пуйка”, нови свинеферми. В най-близко бъдеще ще достигнем производствен обем от 1 млн. тона месо годишно.

Колкото до придобиванията – слава на Бога, приватизацията на земята в Русия приключи. Зле или добре, но в някаква степен приключи. Затова вече няма рискове от големи придобивания в селското стопанство. За разлика, например, от Украйна. Там земята бе държавна, бе обявен мораториум върху приватизирането й до 2016 г. Тя бе дадена под аренда, след това новото правителство увеличи арендната вноска. Украинските земеделци не се занимаваха с нея, на свой ред я даваха под аренда на чужденци. Сега пристигат западни предприемачи и получават тази земя. След като бъде премахнат мораториумът, чужденците ще получат правното предимство да приватизират земята изгодно. А както се знае, украинският поземлен фонд е най-богатият – 3 големи европейски държави не могат общо да съберат толкова. Вземете Германия, Италия и Англия – те имат 27 млн. хектара обработваема земя, а Украйна разполага с 30 млн. хектара. И чужденците я изкупуват за жълти стотинки. Изобщо не е сложно.

- Готов ли сте да развивате проекти в областта на храните в Далечния Изток с насока както към разработването на азиатската част на Русия, така и към износ в азиатските държави?

 - Бях в Далечния Изток, срещах се и със селяните, и с представители на властта. Там има огромни масиви, засети със соя. А до тях е Китай, има потенциал за износ. Но ето парадокс – самите китайци твърдят, че им е по-евтино да докарат соята и зърното от Бразилия отвъд океана, отколкото от няколкостотин километра от Амурска област. Защо е така? Липсва инфраструктура, липсват хранилища за зърно. За предимствата на Далечния Изток ще може да се говори след създаването на съвременна инфраструктура. Инвестициите на големите селскостопански холдинги – имаме десетки толкова силни оператори – няма да се появят, докато няма инфраструктура, докато липсва участието на държавата. Тук са нужни мащабни инвестиции от страна на държавата в инфраструктура, за да излезем на външния пазар.

- Как оценявате нивото на трудност и мащаба на проблема с африканската чума по свинете в Русия и в света? Запазват ли се рисковете за гибелта на целия свиневъден отрасъл?

- Африканската чума по свинете остава огромен проблем, който заплашва целия свиневъден отрасъл. Не можем да кажем, че държавата не предприема нищо за борба с болестта, напротив – прави много. Но докато селянинът няма работно място, той ще бъде принуден да отглежда свине в двора си, а точно този тип стопанства са рискови за разпространението на заболяването. Но ето, губернатор Савченко успя да ликвидира отглеждането на свине в частни дворове в Белгородска област. Бе решено прасетата да бъдат изкупени от селяните. Останалите региони се уплашиха да направят същото, притеснявайки се от бунт. Затова трябва да се създават работни места. Съществува заблуда, че в селата няма квалифицирани кадри. Но например в „Черкизово” работят такива, пък не сме ги напазарували от магазина.

- Как се развиват проектите в областта на международното сътрудничество на фона на изострянето на политическата обстановка и по-конкретно проектът „Тамбовска пуйка” с „Групо Фуертес” и потенциалните преговори с испанската компания „Тарадеяс”?

- Познавам много отдавна семейство Фуертес, нашите партньори в този проект. В продължение на 10 години им предлагах съвместен бизнес. Те настояваха – ще дойдем със свое ноу-хау. А аз отговарях – не, приятели, елате с парите. В крайна сметка те ми повярваха, дойдоха с парите, през тази година пускаме в експлоатация комплекса за отглеждане и преработка на пуешко месо с мощност 40 хил. тона годишно. Но разказвам това не за да хваля проекта. Искам да обърна внимание на една подробност – летяхме с хеликоптер от Москва до Тамбовска област. С каква завист гледаха те земното богатство на Русия. Не преувеличавам – сълзи се появиха в очите им. Питаха ме как е възможно да се живее зле, бедно, притежавайки такава земя?!

- Планира ли „Черкизово” да привлича азиатски инвеститори и по-конкретно китайци? Какви проекти в Югоизточна Азия като цяло и по-конкретно в Китай биха се оказали интересни?

- През 2007 г. посетих Китай по покана на един от водещите производители на свинско там. Приеха ни в Шанхай и бе обсъден въпросът за създаването на съвместно предприятие за производство на свинско. След това китайците посетиха Русия и разгледаха какво правим и как, на за съжаление тогава още не бяха готови да влагат средства, опипваха почвата. Сега, отчитайки затоплянето в отношенията между двете страни, мисля, че ще се върнем пак към този въпрос, и не изключвам, че - подобно на испанците – и китайците ще пристигнат и ще създадат с нас съвместно производство.

- Можем ли да смятаме навлизането на управата на „Черкизово” в областта на строителството като опит за диверсифициране на бизнеса? Свързан ли е този ход с трудностите и непредвидимостта в областта на аграрно-промишления комплекс?

- Що се отнася до строителството, тази насока на нашия бизнес е самостоятелна и съществува отделно, извън параметрите на „Черкизово”. През тази година на площ от 150 хектара до Рубльовка ще завърши строителството на един от най-добрите голф-клубове в Русия. Освен това заедно с американски и френски инвеститори изграждаме голям търговски комплекс в село Перхушково, Одинцовски район. Строим и жилищна сграда в Дмитровски район.

Доста любопитна ситуация се получи около нашата свинеферма „Кузнецовски комбинат”. Във връзка с разширяването на Москва 60 хил. прасета станаха „столичани”. Разбираме, че поради множество причини, включително и заради данъците и екологичните изисквания, рано или късно ще се наложи да местим свинефермата оттам, тя няма място в столицата – а разполагаме със земята, затова ще помислим какво да правим с нея. Но още веднъж ще повторя – строителството не е наша тясна специализация.

Освен това семейството е съдружник във веригата магазини „Мясновь”. Направихме го напълно съзнателно. Притежаваме около 150 магазина в Москва, а наскоро пуснахме в експлоатация хлебозавод. Всеки ден продаваме по 20 тона хляб, той се продава добре в магазините ни, макар и да не е евтин, защото е качествен хляб от нашето зърно. Имаме и мелница в Пенза. В нашето портфолио има млекопреработвателни заводи, оттам доставяме качествено мляко и млечни продукти от чисти и здрави крави, то е преработено в нашия завод. И процесът се развива отлично, убеден съм, че след няколко години ще достигнем 250-300 магазина.

Farmer.bg