Инвестиране в земеделски земи

Пшеница Ръж Царевица Ечемик Овес Ориз Фасул Слънчоглед Памук Коноп Лен (влакнодаен) Лен (маслодаен) Тютюн (ориенталски) Тютюн (виржиния) Цвекло (захарно) Цвекло (кръмно) СояКартофи Люцерна (за сено) Люцерна (за семе) Ябълка Слива Круша Лоза Районирането на културите има за цел да установи най-подходящото и правилно съотношение между: (i) климатичните и почвените характеристики на отделните райони и дори микрорайони,  (ii) характерните изисквания на културите към особеностите на средата,  (iii) потенциала на средата да предостави максимално добри условия за растеж и развитие на културите,  (iv) възможния добив,  (v) капацитета на стопанствата за производството и употребата на селскостопански продукти.

България вече е най-големият износител на слънчогледово семе в света. Страната ни е изместила от челната позиция раздираната от конфликти Украйна, показват данни на Световната търговска организация. През миналата година приходите за България от експорта на слънчоглед са достигнали 743,625 млн. долара. Най-голяма част от българския слънчоглед заминава за Холандия, Турция, Франция и Португалия. Най-добри цени пък постигаме в Германия и Великобритания. С изключение на тях двете българският слънчоглед се продава по около 530-580 долара/тон, което е близо до средните цени на конкурентите ни - 600 долара/тон, показват пък данните на Българската стопанска камара. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, като губим само в Турция и Румъния. Ръстът в износа на слънчоглед през 2013 г. спрямо 2012 г. е 46%, а усреднено за периода 2009-2013 г. - 21%, сочи още статистиката. България държи дял от 17,8% от световния износ на слънчоглед. Годишно у нас се засяват 7-8 млн. дка със сл...

В резул­тат на аграр­ния прев­рат след Руско-турската война  1877 – 1878  г. в Бъл­гария нас­тъпиха коренни изменения в сел­с­кото стопан­с­тво. Вой­ната лик­видира феодал­ната екс­п­лоатация на бъл­гар­с­кия народ от страна на тур­с­ките чиф­лик­чии. Гос­под­с­т­ващо стана дреб­ното сел­ско стоково стопан­с­тво с милиони пар­чета от ниви. Статис­тиката показва, че през  1878  г. у нас е имало  7   278   881  пар­чета земя, през  1908  г. —  8   943   590  , през  1926  г. —  9   942   961 , през  1934  г. —  11   864   292  и през  1946  г. —  12   205   949  пар­чета. След промените в Закона за стопанис­ване и пол­з­ване на земедел­с­ките земи през  1992  година от правител­с­т­вото на Филип Димит­ров, раз­д­робяването у нас бе удвоено и така сега има  25  млн. пар­чета земя. Този процес на раз­д­робяване още н...