Инвестиране в земеделски земи

Интервю на Димитър Желязков с Чавдар Трифонов, изпълнителен директор на „Севан” Директор сте на една от най-големите български компании, преди да навършите 40 години. Бихте ли разказали повече за професионалния си опит?  - В момента съм изпълнителен директор на групата компании „Севан” – „Хранекспорт”. Цялата си кариера, повече от 15 години, съм посветил на агробизнеса. Отначало започнах като търговец в джойнт-венчъра на „Каргил” (САЩ) с „Монсанто” в България, след това отговарях за агробизнеса на „Бунге” (САЩ) за България и Румъния, през 2006 г. оглавих „Зърнени храни България”. После за кратко преминах във финансовия сектор и работих като старши консултант във фонд за дялово инвестиране, фокусиран върху агробизнеса на Балканския полуостров. След началото на финансовата криза през 2009 г. реших да се върна към търговията. Тогава с господата Артур и Армен Акопян създадохме „Хранекспорт”. Наистина впечатляваща кариера. Каква точно е пазарната позиция на фирмата, която оглавя...

Радостина Жекова, агроном във фирма ЕТ „Жеко Жеков“, която стопанисва 8500 дка земя в района на с. Поручик Гешаново, обл. Добричка. Един бизнес е като семейството. Ако ти го управляваш по начина, по който управляваш семейството, той ще бъде успешен! Да срещнеш човек като Радостина Жекова – усмихнат, лъчезарен, зареден с положителна енергия, е истинско удоволствие. Защото срещата те зарежда с позитивни емоции, а разговорът с нея отново ти вдъхва надежда, че щастието не е само термин, а има наистина щастливи в работата и семейството си хора. Завършила е Аграрния университет в Пловдив, но смята, че тепърва има да учи още много за агрономията. Определя я като красива наука, стига човек да иска наистина да се занимава с нея. Работи в семейната фирма, която е създадена през 1992 г. Интересно ми беше да разбера дали само семейните задължения са я насочили към аграрното образование или нейна вътрешна потребност, усещане, привличане… 

Г-жа Петра Пенчева, председателка на ЗК “Изгрев 92” в Тутраканското село Белица. <> Земеделската кооперация е основана преди 20 години и до днес, благодарение на дисциплината, на съвременните технологии, на усърдието на екипа, структурата бележи ръст. – Намираме се като в “оазис”, доволни сме, че успяхме да съхраним полетата. Днес погледите ни са насочени към поливното земеделие и към биологичното производство на земеделска продукция – твърдят от колектива. С председателката на ЗК “Изгрев 92” от тутраканското село Белица се запознахме неотдавна. Знаех, че е добър ръководител, професионалист и перфекционист в работата си. Научих го от нейни колеги. Знаех още, че е принципна и отговорна.

Г-жа Велика Стоилкова, председател на ЗК “Нива” в силистренското село. 30 000 декара земя стопанисва една от най-големите земеделски кооперации в областта, инвестициите в нова техника и технологии през последните години тук надхвърлят 5-6 милиона лева, рентата на член-кооператорите възлиза по 70 лв/дка, трудът на заетите в сектора е високо ценен. Село Професор Иширково е известно у нас с плодородната си земя, трудолюбивите стопани, сочните кайсии и праскови и живецът, който двете земеделски кооперации поддържат десетилетия. С г-жа Велика Стоилкова, председателка на едната от тях, се познаваме отколе. Коренячка, специалист в бранша и мъдър ръководител, тя успява да сплоти колектива, да разшири земята, да извежда производството на високо професионално ниво. Да защитава позициите на своя екип, да следи съвременните тенденции в сектора, да създава нови работни места…

Разработка на Университета в Буенос Айрес на съвременна технология за хранене и защита на слънчогледа Вече нищо не може да ни учуди: опитни инвеститори които до вчера инвестираха или залагаха на борсите на злато и диаманти, днес панически се преориентират. Изведнъж техни “любимци” станаха пшеницата, царевицата, слънчогледът. Роди се ново поле за дейност, където печалбите действително стават баснословни.  Нека погледнем ситуацията със слънчогледа. България е прекалено малка, за да има някакво значение за световната борсова игра. Но ние произвеждаме огромни количества слънчоглед и въпреки очаквания спад в добиваните количества, инвеститор и производители ще реализират огромни печалби. Да не забравяме, че над 90% от произвежданото у нас черно семе се продава в чужбина.  

 Разговор с Николай Колев - дребен земеделец, собственик на 400 декара в шуменското село Ивански. Всяка държава защитава собственото си производство. Такъв е смисълът и на субсидиите. Те от една страна гарантират, че земеделецът ще продължи да съществува, а от друга- че продукцията му ще има нормална цена. Целта е храната да евтина, но без субсидии, т.е. продажба на себестойност, земеделецът загива. В това е разковничето на проблема, който се породи наскоро между земеделските производители в България и управляващите. А горните редове са плод на разговора ми с Николай Колев- дребен, по думите му, земеделец. Държи 400 декара в шуменското село Ивански. Отглежда пшеница, царевица и слънчоглед. Справя се сам. Техниката му не е нова- съветска и българска, по-евтина за поддръжка. Опитал преди време да кандидатства за нови машини по САПАРД, но не успял да покрие критериите- сред тях гаранция, че кандидатът поне 5 години ще се занимава със земеделие.