Йордан Арменчев, арендатор от Мерданя
„Щедростта е единственото облекло, което никога не овехтява”
До 2000 година Йордан Арменчев се занимава с търговия в Горна Оряховица. Но понеже той и съпругата му Пенка имали наследствени земи, жена му все го притискала да намери начин да ги обработват, защото виждала в перспектива нещата. И той решава да стане арендатор. Приятелите му занемяват, когато им съобщава новината. После един през друг започват да го разубеждават – как така ще остави търговията, където печалбата е сигурна, и ще хукне по кърищата да гони Михаля. „Когато се впуснах в земеделието, нямах тръпката, но пък бях убеден, че нещо трябва да се направи. По това време в землището на Мерданя пустееха 9000 дка и само един арендатор обработваше 600 дка”, си припомня Йордан. Казва, че като авджия често обикалял някогашните хубави ниви и бодилите били високи колкото него.
Работата се страхува от решителния човек
Започва с 1500 дка. Търси консултация от арендатора Тодор Христов, който вече имал натрупан голям опит и обработвал площи в Писарево, Върбица, Бряговица. Като видял бурените, Тодор се засмял и казал, че цялата ботаника е по нивите му, но го посъветвал какво да направи.
Новоизпеченият арендатор започва дейността си на земеделското поприще без инвентар, без солидна материална база. Когато 3 склада, собственост на разпадналата се земеделска кооперация, са предложени от съдия-изпълнител за продан, Йордан за пръв път се среща с едно доста уродливо явление. Мними участници в търга го притискат за някаква сума, за да не са му конкуренти. И понеже бил аджамия, дава им 1000 лв. и купува складовете. Плаща с парите от току-що продадения семеен апартамент в Лясковец. Йордан и Пенка се преместват в Мерданя, където още през 1989 година са си съградили къща. За 10 години труд на земеделското поприще арендаторът е извървял доста труден път. Сега казва, че не съжалява за своя избор. А е преживял не едно и две притеснения. Преди години търговец го завлича с 200 тона ечемик и близо 2 години ходи по съдилищата. В крайна сметка дължимата сума я плаща гарантът по сделката. Миналата година пък влага солидни пари, за да получи над 500 кг пшеница от декар. Обаче обилните валежи компрометират донякъде реколтата. Зърното е доста влажно и арендаторът набързо го изтъргува по 20 ст. за килограм. Само месец след това цените на пшеницата скачат драстично. И точно през лятото на 2010 година Арменчев за сетен път се убеждава, че ден година храни. Затова продава комбайна си и купува макар и втора ръка по-високопроизводителен. Подобни истории може да разказва още и още. Но според него по-важното е, че каквито и трудности да е имал, никога не си е позволил да продаде реколтата на зелено. А преди време доста често търговците на торове и препарати за растителна защита си позволявали да прибягват до подобни хватки и срещу дадената стока предварително закупували житото, царевицата, слънчогледа.
ПО ХАРАКТЕР АРЕНДАТОРЪТ Е ТАКЪВ, ЧЕ БЪРЗО ЗАБРАВЯ НЕСПОЛУКИТЕ, ТРУДНОСТИТЕ. Но затова пък е безкрайно благодарен на колеги от неговия бранш. Например авторитетният Николай Върбанов от Долна Оряховица не само го напътствал при вземането на важни решения, но когато разширявал арендуваните площи, прескочил Мерданя и тръгнал към Златарица. „А можеше да дойде, да пуска слухове, да предлага по-висока рента”, обяснява Йордан. Впрочем, след като европейските пари за декар обработваема площ вече са реално на хоризонта, в Мерданя все по-често идват купувачи на земеделски земи. Те предлагат над 320 лева за декар. Собствениците сами решават на кого да продадат нивите си, защото в селото има и други още петима арендатори.
През 2010 година Арменчев е обработвал 6000 дка. И може подробно да разказва историята на всеки от 6-те трактора, на редосеялките, на тороразпръсквачката. И това го прави не защото е дребнав, а защото набавянето на селскостопанската техника неизменно преследва целта ръчният труд да се сведе до минимум. Започнал в началото с 30 животни, а сега вече има 200 овце и кози. Родили са се тази зима 70 агнета, очаква още поне 50. И ако трябва да се говори за някаква печалба, то я носят точно тези агнета. Възнамерява да увеличи броя на животните, макар и около стадото да има проблеми. „Например, плащам на работника, който остригва руното, 1 лев. Идват търговците и пак за 1 лев купуват тази вълна. Овчето мляко продавам по 80 ст. за литър, но от овца доя само по 300-400 гр. Добре че си произвеждам фуража, иначе съвсем няма да излезе сметката...”. Но що се отнася до сметките, Арменчев направо е късметлия. Съпругата му е експерт счетоводител и има две счетоводни къщи – в Г. Оряховица и Велико Търново.
Парите никога не бива да се губят от очи
Съпругата стриктно следи за всеки похарчен лев и непрекъснато анализира различните пазарни ситуации, като си позволява да скастри своя съпруг, когато е проявил неоправдано разточителство. „Ако аз започна да правя сметките, ще се откажа от инициативите си”, признава Йордан.
Вероятно този човек има набелязани доста полезни цели в живота и те го окрилят. В момента той разполага с над 150 птици, сред които има обикновен и сребърен паун, фазани, токачки, декоративни и обикновени кокошки. По алеите на минипарка му се разхождат 20 заека и едно симпатично пони. Изрично е заръчал на гледачите да ги хранят на воля, за да понесат по-лесно зимните студове. Пак в този парк вече е направил малка овощна градина, предимно с ябълки. Есента на 2010 година се родили едри, хубави плодове. Най-едрата ябълка тежала цели 800 грама.
През лятото взел 90 фазана от ловно-рибарското дружество в Г. Оряховица, гледал ги 2 месеца, после ги разселил около микроязовира и Баевия мост. От 20 години Арменчев е председател на местната ловна дружинка и не пропуска съботния и неделния излет. Доволен е, че през 2010 година авджиите са си направили хубав заслон в местността Мочура. И ловците са доволни от своя шеф, но от време на време го критикуват, че е много благ, а трябвало да държи един по-заповеднически тон.
Йордан споделя, че напълно се разтоварва от грижите си, когато гушне някое малко агънце, когато понито Техна се разтопява от удоволствие, щом го почеше по гърба и гушка. Споделя, че най му е драго да събира яйцата от полозите. Но този чешит има и други неподозирани възможности. Миналата година пътувал до Египет, за да участва в световното състезание по водно спасяване. Бил заедно със съселянина си Веселин Стефанов, който спечелил бронзов медал. А малко по-отдавна във времето Арменчев завоювал сребърен медал на европейското първенство, проведено в Германия, пак по линията на Червения кръст.
Йордан е един от създателите и на местния футболен отбор. Разказва как някъде около 1977 година цялото село събрало волни парични дарения, за да подпомогне футболните ентусиасти. След известно прекъсване сега Мерданя пак има футболен тим, казва се „Юнак” и дето се вика, спортистите са на издръжка на арендатора. Дарения и осигурен транспорт за турнетата предоставя всяка година Арменчев и на местните самодейци. А за да е пълна картината на неговата щедрост, трябва още един щрих. На 3 декември той заведе на екскурзия по-голямата част от персонала си в Гърция. Мерданчани наистина напълниха очите си с величието на манастирите Метеора, а арендаторът казва, че най-късно догодина може да заведе четата до Италия, и то непременно във Венеция...
Работата се страхува от решителния човек
Започва с 1500 дка. Търси консултация от арендатора Тодор Христов, който вече имал натрупан голям опит и обработвал площи в Писарево, Върбица, Бряговица. Като видял бурените, Тодор се засмял и казал, че цялата ботаника е по нивите му, но го посъветвал какво да направи.
Новоизпеченият арендатор започва дейността си на земеделското поприще без инвентар, без солидна материална база. Когато 3 склада, собственост на разпадналата се земеделска кооперация, са предложени от съдия-изпълнител за продан, Йордан за пръв път се среща с едно доста уродливо явление. Мними участници в търга го притискат за някаква сума, за да не са му конкуренти. И понеже бил аджамия, дава им 1000 лв. и купува складовете. Плаща с парите от току-що продадения семеен апартамент в Лясковец. Йордан и Пенка се преместват в Мерданя, където още през 1989 година са си съградили къща. За 10 години труд на земеделското поприще арендаторът е извървял доста труден път. Сега казва, че не съжалява за своя избор. А е преживял не едно и две притеснения. Преди години търговец го завлича с 200 тона ечемик и близо 2 години ходи по съдилищата. В крайна сметка дължимата сума я плаща гарантът по сделката. Миналата година пък влага солидни пари, за да получи над 500 кг пшеница от декар. Обаче обилните валежи компрометират донякъде реколтата. Зърното е доста влажно и арендаторът набързо го изтъргува по 20 ст. за килограм. Само месец след това цените на пшеницата скачат драстично. И точно през лятото на 2010 година Арменчев за сетен път се убеждава, че ден година храни. Затова продава комбайна си и купува макар и втора ръка по-високопроизводителен. Подобни истории може да разказва още и още. Но според него по-важното е, че каквито и трудности да е имал, никога не си е позволил да продаде реколтата на зелено. А преди време доста често търговците на торове и препарати за растителна защита си позволявали да прибягват до подобни хватки и срещу дадената стока предварително закупували житото, царевицата, слънчогледа.
ПО ХАРАКТЕР АРЕНДАТОРЪТ Е ТАКЪВ, ЧЕ БЪРЗО ЗАБРАВЯ НЕСПОЛУКИТЕ, ТРУДНОСТИТЕ. Но затова пък е безкрайно благодарен на колеги от неговия бранш. Например авторитетният Николай Върбанов от Долна Оряховица не само го напътствал при вземането на важни решения, но когато разширявал арендуваните площи, прескочил Мерданя и тръгнал към Златарица. „А можеше да дойде, да пуска слухове, да предлага по-висока рента”, обяснява Йордан. Впрочем, след като европейските пари за декар обработваема площ вече са реално на хоризонта, в Мерданя все по-често идват купувачи на земеделски земи. Те предлагат над 320 лева за декар. Собствениците сами решават на кого да продадат нивите си, защото в селото има и други още петима арендатори.
През 2010 година Арменчев е обработвал 6000 дка. И може подробно да разказва историята на всеки от 6-те трактора, на редосеялките, на тороразпръсквачката. И това го прави не защото е дребнав, а защото набавянето на селскостопанската техника неизменно преследва целта ръчният труд да се сведе до минимум. Започнал в началото с 30 животни, а сега вече има 200 овце и кози. Родили са се тази зима 70 агнета, очаква още поне 50. И ако трябва да се говори за някаква печалба, то я носят точно тези агнета. Възнамерява да увеличи броя на животните, макар и около стадото да има проблеми. „Например, плащам на работника, който остригва руното, 1 лев. Идват търговците и пак за 1 лев купуват тази вълна. Овчето мляко продавам по 80 ст. за литър, но от овца доя само по 300-400 гр. Добре че си произвеждам фуража, иначе съвсем няма да излезе сметката...”. Но що се отнася до сметките, Арменчев направо е късметлия. Съпругата му е експерт счетоводител и има две счетоводни къщи – в Г. Оряховица и Велико Търново.
Парите никога не бива да се губят от очи
Съпругата стриктно следи за всеки похарчен лев и непрекъснато анализира различните пазарни ситуации, като си позволява да скастри своя съпруг, когато е проявил неоправдано разточителство. „Ако аз започна да правя сметките, ще се откажа от инициативите си”, признава Йордан.
Вероятно този човек има набелязани доста полезни цели в живота и те го окрилят. В момента той разполага с над 150 птици, сред които има обикновен и сребърен паун, фазани, токачки, декоративни и обикновени кокошки. По алеите на минипарка му се разхождат 20 заека и едно симпатично пони. Изрично е заръчал на гледачите да ги хранят на воля, за да понесат по-лесно зимните студове. Пак в този парк вече е направил малка овощна градина, предимно с ябълки. Есента на 2010 година се родили едри, хубави плодове. Най-едрата ябълка тежала цели 800 грама.
През лятото взел 90 фазана от ловно-рибарското дружество в Г. Оряховица, гледал ги 2 месеца, после ги разселил около микроязовира и Баевия мост. От 20 години Арменчев е председател на местната ловна дружинка и не пропуска съботния и неделния излет. Доволен е, че през 2010 година авджиите са си направили хубав заслон в местността Мочура. И ловците са доволни от своя шеф, но от време на време го критикуват, че е много благ, а трябвало да държи един по-заповеднически тон.
Йордан споделя, че напълно се разтоварва от грижите си, когато гушне някое малко агънце, когато понито Техна се разтопява от удоволствие, щом го почеше по гърба и гушка. Споделя, че най му е драго да събира яйцата от полозите. Но този чешит има и други неподозирани възможности. Миналата година пътувал до Египет, за да участва в световното състезание по водно спасяване. Бил заедно със съселянина си Веселин Стефанов, който спечелил бронзов медал. А малко по-отдавна във времето Арменчев завоювал сребърен медал на европейското първенство, проведено в Германия, пак по линията на Червения кръст.
Йордан е един от създателите и на местния футболен отбор. Разказва как някъде около 1977 година цялото село събрало волни парични дарения, за да подпомогне футболните ентусиасти. След известно прекъсване сега Мерданя пак има футболен тим, казва се „Юнак” и дето се вика, спортистите са на издръжка на арендатора. Дарения и осигурен транспорт за турнетата предоставя всяка година Арменчев и на местните самодейци. А за да е пълна картината на неговата щедрост, трябва още един щрих. На 3 декември той заведе на екскурзия по-голямата част от персонала си в Гърция. Мерданчани наистина напълниха очите си с величието на манастирите Метеора, а арендаторът казва, че най-късно догодина може да заведе четата до Италия, и то непременно във Венеция...
Коментари
Публикуване на коментар