ЕТ „Жеко Жеков“ - с. Поручик Гешаново, обл. Добричка

Радостина Жекова, агроном във фирма ЕТ „Жеко Жеков“, която стопанисва 8500 дка земя в района на с. Поручик Гешаново, обл. Добричка.

Един бизнес е като семейството. Ако ти го управляваш по начина, по който управляваш семейството, той ще бъде успешен!

Да срещнеш човек като Радостина Жекова – усмихнат, лъчезарен, зареден с положителна енергия, е истинско удоволствие. Защото срещата те зарежда с позитивни емоции, а разговорът с нея отново ти вдъхва надежда, че щастието не е само термин, а има наистина щастливи в работата и семейството си хора.

Завършила е Аграрния университет в Пловдив, но смята, че тепърва има да учи още много за агрономията. Определя я като красива наука, стига човек да иска наистина да се занимава с нея. Работи в семейната фирма, която е създадена през 1992 г. Интересно ми беше да разбера дали само семейните задължения са я насочили към аграрното образование или нейна вътрешна потребност, усещане, привличане… 

- Баща ми винаги е бил много близък до селото. Навремето, когато трябваше да се насоча да уча – след седми клас, когато човек се организира какво иска да прави, негово беше желанието да завърша Ветеринарен техникум. Завършвайки го, имах една страхотна специалност. След това семейството ми вече беше започнало да се занимава със земеделие. Пак семейно беше решението, за което не съжалявам по никакъв начин, да постъпя в Аграрния университет в Пловдив. Там завърших специалност „Аграрна икономика“.

И днес всички сме заедно във фамилния бизнес – и аз, и сестра ми. Сестра ми от няколко години е счетоводител на фирмата. Мисля, че стоим добре на краката си.

При това развитие на компаниите за семена и препарати, има достатъчно агрономи, които се грижат за нас. По-скоро, аз съм човек, който се опитва да стои зад татко, независимо за какво става въпрос. И да свърши всичко, което той не успява. И аз, и сестра ми, имаме тази функция. На мен ми е в пъти по-хубаво да съм в базата в село Поручик Гешаново, отколкото да съм в града.

Обработваме 8 500 декара земя. Не искаме да ставаме по-големи на всяка цена. Доволни сме от това, което имаме. Считаме, че като големина на фирма, е изключително добро. Оборудвани сме оптимално за земята, която обработваме. Можем да поемем още площи, разбира се. Но сме щастливи и от това, което стопанисваме сега. Стараем се да получаваме максимални добиви, за да можем да даваме и добри ренти.

Отглеждаме обичайните култури – пшеница, слънчоглед, царевица. В годините, когато можеше да се сее – и рапица, тъй като тя е проблемна за нашия регион. Правим и първи стъпки в овощарството, благодарение на сестра ми. Тази година засадихме 30 декара с овошки. В базата ни в Поручик Гешаново имаме 8 декара овощна градина с праскови. Това е по-скоро любителско занимание, желание на баща ми. Новата ни градина е доста разнообразна. В нея има череши, сливи, круши…

Все пак времето ще покаже. Трудно е да се развива овощарство в Добруджа дотолкова, доколкото няма вода. Всяко нещо, което не е типично за региона, е проблемно. Трудоемко е, защото, на практика няма друг начин да поливаме, освен на ръка.

Освен семейството, заети са още шест човека целогодишно. Нашите съпрузи – моят и на сестра ми си имат собствен бизнес. Не участват в земеделските дейности, не им е призвание.

- Каква беше за вас отиващата си година?

- Грехота ще е, ако кажа, че не е добра година. Но, това се регулира не от добива, а от цената, която получихме на крайния продукт. А цената се определя от това, че нямаше задоволителна реколта в световен мащаб, защото България в никой случай не е критерий за определяне на цените на пазара.

Имаме едни изключително прилични добиви от около 400-450 кг от декар от царевицата. Разликата е доста голяма в сравнение с това, което жънахме миналата година, когато добивите бяха 800 кг, но говорим за средни добиви, тъй като винаги има плюсове и минуси. Земята в нашето землище е много разнообразна – имаме от много добра до изключително лоша. Като цяло средният добив е добър – и миналата, и тази година. И, пак казвам – цените в световен мащаб всъщност определиха и рентите, които, според мен, са доста високи за годината. От пшеницата жънахме 500 килограма от декар. При нея нямаше кой знае какви сътресения. Пшеницата почти през цялото време беше в кондиция, запази хабитуса, а и валя – точно, когато имаше нужда от дъжд. От слънчогледа прибрахме 220 килограма от декар, което е доста под потенциала на растенията, но в крайна сметка, макар и годината да беше лоша, финалът е добър.

Базата ни е с вместимост около 3000 тона. Складовете ни са лицензирани – тази година и това свършихме. Опитваме се да направим почти всичко, което държавата изисква от нас, макар, че това не е задължение.

- Майка сте на две деца. Как съвместявате работата в аграрния сектор със семейството? Остава ли ви време за любими занимания?

- Не зная как ще прозвучи, но хобито са децата ми. Опитвам се да прекарам всяко свободно време с тях, което е изключително важно за мен. Те знаят, че мама е зает човек, че мама обикновено не е вкъщи, когато я чакат. Имам две страхотни деца – дъщеря на 13 и син на 12 години, да са живи и здрави. Те са приели, че това е семейният бизнес. Те живеят с него. Живеят с времето, с това дали ще жънем или няма да жънем. Имам племенница на 4 години. И тя е наясно със земеделието. Опитваме се да ги научим да обичат по същия начин селото. Защото, ако те заобичат мястото, на което ние работим, ще заобичат и бизнеса, който правим. Синът ми си пада по тракторите и е подкрепа на дядо си.

Хубавото е, че децата почиват, когато ние имаме най-много работа. Това е положителното на този бизнес, както и това, че е изключително сезонен. На практика, ние вече сме готови, базата ни е зазимена и аз имам колкото искаш време за децата си. Така ще е до февруари, когато дойде време за първите подхранвания.

Всъщност, на нас младите, вече ни е по-леко, тъй като има проспериращи фирми, които се управляват изключително от дами. Жената по природа има дарбата да съхранява нещата, да развива и да отсява детайлите. Един бизнес е също като семейството. Ако ти го управляваш по начина, по който управляваш семейството, ще бъде успешен. Мъжете рано или късно ще трябва да „преглътнат“ наличието на жени в този бранш, както и това, че понякога фирмите, които се управляват от жени са по-успешни. В нашия случай татко управлява фирмата и не ми се налага да се доказвам на никого. Имам щастието да работя за човек, който обича семейството си и неговата цел е да ни възпита като добри хора и професионалисти. Убедена съм, че е успял!

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА
 Агровестник