ППЗК “Срацимир” в с. Чернево, общ. Суворово

ИДЕЯТА ДА ВЪРНЕМ ДОВЕРИЕТО НА ХОРАТА КЪМ НАШАТА КООПЕРАЦИЯ, ПРЕГЪРНАХ КАТО СВОЯ МИСИЯ!

сподели г-н Пламен Христов, новият млад и амбициозен председател на ППЗК “Срацимир” в с. Чернево, общ. Суворово.

Чернево е голямо и красиво варненско село, разположено по пътя за гр. Суворово, само на минути от морската столица. Старото име на селото Срацимир носи производствено-потребителната земеделска кооперация тук, която стопанисва 10 000 декара от площите. Неин председател е г-н Пламен Христов, родом от Чернево, бивш държавен служител в системата на Държавен фонд “Земеделие” и в самото министерство на земеделието.

– Кое ви провокира, г-н Христов, да се заемете с ръководството на кооперацията?

– Като местен човек исках да прегърна идеята за възраждане на кооперацията. Или както казват хората, които единодушно ме избраха – да си дойда на мястото с натрупания опит в държавните институции и образованието ми като квалификация изцяло в държавния сектор – от средното до висшето.

Завършил съм Ветеринарен техникум в Добрич, след което продължих по специалността зооинженерство в Тракийския университет в Стара Загора. Отначало имах намерение да се прехвърля “Ветеринарна медицина”, но сметнах, че техникумът ми е дал основата, затова се посветих на зоотехниката. Магистратурата ми бе в насока аквакултури, а второто ми висше образование бе Планиране на регионалното развитие в Стопанския факултет на същия университет. Защото имам убеждението, че и доста млади колеги, заети в сектора, работят именно в тази насока – регионално възраждане на селата и икономиката на страната.

Нека си припомним, че през 1979 г България е била 13-та в света по развитие на селското стопанство, а днес ми се иска макар и не изцяло, а донякъде, да възстановим традициите. И съм убеден, че посоката е вярна –

НИЕ, МЛАДИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ДА СЕ ВРЪЩАМЕ ПО РОДНИТЕ СИ МЕСТА, ПО СЕЛАТА И ДА РАБОТИМ ЗА ТЯХ. А В СЕЛОТО Е ЗЕМЕДЕЛИЕТО. За жалост животновъдството като подотрасъл е позабравено на доста места, но аз като специалист в тази област реших, че кравефермата трябва да остане и да се развива. Защото черневци имат традиции в тази насока. Първият ми стаж след завършването на техникума беше тук, стажувах и през ваканциите, през летата. След дипломирането ми като зооинженер започнах работа в свинефермата в с. Любен Каравелово. Бях ветеринарен техник, после осеменител…

И сега, 23 години по-късно, оценявам, че има какво да се желае, като инфраструктура, като сграден фонд. За жалост нищо при нас в кооперацията не се е променило за добро.

ПРЕГЪРНАХ ИДЕЯТА ЗА УКРЕПВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА НАШАТА КООПЕРАЦИЯ КАТО МИСИЯ.

Землището на селото ни е 20 000 декара, в настоящия етап нашият колектив стопанисва половината от площите. И веднага искам да посоча, че една от основните и неотложни задачи, по които ще работим в екип е да върнем доверието на жителите на Чернево към кооперацията. И тези, които по една или друга причина са се оттеглили, да се завърнат, да станат отново наши членове…

Залагаме традиционните за региона култури – пшеница и ечемик, слънчоглед и царевица, имаме и люцерна. Сеем нови сортове царевица за силаж. Преди години тук е имало страхотни зеленчукови култури, лавандулови полета, маслото добивано от тях е висококачествено и се търси в чужбина.

Една от тенденциите в модернизацията е да ползваме и тороразпръскваща техника за оборския тор, добит във фермата. Разбира се, спазвайки изискванията по нитратната директива. И в този ред на мисли ще посоча, че в новия проект сме заложили и цистерна с апликатор, който директно да вкарва тора в почвата. Стойността му е 800 000 лв., входиран е във фонда и чакаме одобрението и подписването на договора, след което започваме реализацията. Субсидията по нитратната директива е добра (60% от стойността) и ще се възползваме от нея.

Всъщност това е третият пореден проект по Мярка 121, с първия е закупен челен товарач, вторият е от сравнително скоро (през декември миналата година) за трактор “Джон Диър” 200 к.с., централен млекопровод с доилна инсталация от “Де Лавал”, фуражораздаващо ремарке-миксер и тороразпръскващо ремарке. В третия проект заложихме на най-необходимите машини от прикачната техника. Защото с наследството от 20-30 години не можем да сме конкурентноспособни, нито пък да постигнем високо качество на продукцията. Закупуваме сеялки за слята повърхност и за пролетници, валяци, сламопреси (рулонна и паралелепипедна). Намерението ни е да увеличим площите с люцерна, за да приготвяме необходимото количество бали за стадото.

В технопарка сме включили и един трактор “Ню Холанд” от 170 к.с., обръщателен плуг “Лемкен”, който е много добро съоръжение за извършване на качествени обработки. Около нас има кариери, някои от парцелите са каменисти и плуговете ни задължително трябва да са със специална защита.

КРАВЕФЕРМАТА НИ Е ГОЛЯМА, РАБОТИМ УСИЛЕНО В НАПРАВЛЕНИЕ РЕПРОДУКЦИЯ.

Дойните крави при нас са 125 на брой, а бяха 147 с 1700 л дневен млеконадой. Днес от редуцираното стадо (125 млечни крави) добиваме почти 2500 литра. Как го постигнахме? Сериозна промяна внесохме в балансираната дажба.

КЛЮЧЪТ КЪМ УСПЕХА Е В ХРАНЕНЕТО! Тук се е наблягало преди време на бройки животни за субсидия на глава животни, но ние сега акцентираме на продуктивността. Средният млеконадой от крава е 20 л, но целим той да достигне 25 литра. Успяваме да вържем баланса и с фуражите. Обмисляме възможността за приготвяне на фуражните смески, за подобрения и нововъведения във фуражната кухня. Но се стараем да сме много внимателни в това отношение, защото животните реагират изключително бързо на всяка промяна. Старая се точно казано да не изпускам фермата от погледа си.

ЕКИПЪТ на кооперацията не е малък и това се дължи на двата подотрасъла – растениевъдство и говедовъдство. Трийсетина души работят тук и начинът за оптимизиране на броя на заетите е единствено в модернизацията на секторите и автоматизацията на процесите.