Шабан Рафет - стопанисва 17 500 дка край Крушево и Градина, общ. Първомай

„Всяка година имам нови идеи и не се притеснявам да ги прилагам!“ – заявява смело Шабан Рафет, който стопанисва 17 500 дка край Крушево и Градина, общ. Първомай.

Шабан от десетгодишен се включва в селскостопанската дейност, помагайки на баща си Рафет. По-късно наследил бизнеса от него, като го разширил и модернизирал във времето. Не крие, че ще се радва ако и синът му, който носи името на дядо си, от своя страна го продължи. Селскостопанската база на фамилията е разположена в село Крушево, общ. Първомай.

- През 80-те години работих в „Сердика“ – Хасково – започва бащата Рафет Шабан. – През 1992 г. се преместих в Крушево, започнах да арендувам земя и да отглеждам тютюн. Продължих с други култури, опитах какво ли не. Накрая решихме да сеем само тютюн и пшеница. Закупихме базата и се установихме тук. Имам двама сина и им казах: „Избирайте – единият трябва да остане при мен! А аз ще ви помагам, докато мога!“. Шабан остана, а другият ми син продължи дейността си в шивашкия цех в Хасково. Вече съм на 65 г., имам четири внучета – две момчета и две момичета. Организацията на работата изцяло се ръководи от Шабан, а аз гледам с каквото мога да му помагам. Консултира се с мен, давам му съвети, обсъждаме какво и как да предприемем.

Шабан е собственик на фирма „Шан – Шабан Рафет“ и арендатор на 17 500 декара обработваеми площи в землищата на първомайските села Крушево и Градина. Отглежда 9 000 дка пшеница, 1 100 дка с рапица, 6 500 дка са засети със слънчоглед, 500 дка със сорго, 850 дка тютюн, 200 дка с домати и 70 дка пипер за мелене. Във фирмата му работят 46 човека на постоянен договор, като през кампаниите наема допълнително хора. Годишната рента е 130 кг и 1 л олио на декар.

- Земеделието ми е наследство от баща ми. От 1983 г. му помагам. След като се уволних от казармата през 1996 г. наследих фирмата и навлязох в бранша. Земеделието ме привлича и ми доставя удоволствие да се занимавам с него – разказва Шабан Рафет. – Искам да се ориентирам към зеленчукопроизводството и за това тази година засадих 200 декара домати. Преди 15-16 години отглеждахме 500 дка домати, 600 дка пипер, но се отказахме. Желанието ми е да се върна отново към тези зеленчуци и да изоставя тютюна. Много разходи, много ръчен труд в тютюнопроизводството, а печалба няма. Искам да премина на механизирани производства. От Италия си закупих доматокомбайн, следващата седмица ще си взема машина за бране на пипер гороглед.

С одобрен проект по Мярка 121 Шабан си закупил комбайн Ню Холанд, пет трактора Ню Холанд, сеялка за пролетниците и плугове. В автопарка си още има комбайн Майсей Фергюсън, 2 трактора Т-150, 4 бр. Болгар, две торачки, две пръскачки, едната самоходна. Разполага с необходимата складова база за съхранение на продукцията си.

- Проблемите в земеделието са много, не можем да ги преброим. В момента най-големият са търговците. Подиграват се с цената на продукцията. Идва единият, взема проба и казва „Пшеницата ти е фуражна“. Пристига друг – „Глутенът й е добър, ще я взема за хляб“. Те си вземат пробите и си играят с цената. Субсидирането не трябва да е на декар обработена земя, а на количество добита продукция. Защото един оре, тори, пръска, грижи се перфектно за земята. Получава 400-500 кг добив. Прави разходи за 80-100 лева. Друг претупва обработките, разходите му са 20-30 лева. Но и двамата получават еднакви субсидии. За това, че се е трудил, човек трябва да получава повече.

Лично аз имах и друг проблем миналата година. Исках да закупя помпените станции, като единствен ползвател на вода за напояване в района. Не ми ги продадоха. Купиха ги други, които щели да правят ВЕЦ на река Марица, макар те да са предназначени за напояване.

- Управляващите едно нещо трябва да разберат. Преди изборите кой каквото иска да си говори. След тях обаче да се съберат, каквото станало-станало и да разрешат проблемите на хората. Заедно да изправим България и да вървим напред.

Не може в Гърция, Турция, в цяла Европа да има поливно земеделие, а у нас не. Ние си разрушихме готовите напоителни системи, тръбопроводи, помпените станции. Най ме боли за поливното земеделие…

Желанието ми е колкото се може да се облекчат процедурите по участието в програмите за подпомагане на земеделските стопани. Както в Гърция например. Ако един трактор струва 100 хил. евро и субсидията ти е 50%, не трябва фермерът да търси средства за цялата сума. Щом си одобрен осигуряваш 50 хил. евро, останалите са гарантирани от държавата. За да се улеснят стопаните. От момента на подписване договора по Мярка 121 до последният ден не ми превеждаха парите и платих 180 хил. лева лихва на банката. От тук нататък може и да кандидатствам с проект, но ще преценя много внимателно.

Ще продължа да работя! Докато съм жив и здрав, ще се занимавам със земеделие! Друг бизнес не ме интересува. Доволен съм от земеделието. Чифчия хаджия няма да стане, но и бедни няма да сме. Идеята ми е да увелича доматопроизводството, лук да сея, като всичко бъде механизирано. Нали трябва да го възродим това производство.

Голям оптимист съм и съм уверен, че земеделието ще продължи да се развива. Имаш ли желание, всичко ще постигнеш. Всяка година имам нови идеи и не се притеснявам да ги прилагам. Синът ми Рафет е на 17 години. Кара трактор, комбайн, помага ми, слуша ме. Желанието му е след средно образование да продължи да учи за агроном. Влече го земеделието. За това и с оптимизъм гледам в бъдещето – споделя усмихнат Шабан Рафет.

На снимката: Шабан Рафет (в средата) със семейството си в оборудвания със съвременни машини стопански двор.

Румен БАЧИЙСКИ