Публикации

Показват се публикации от май, 2015

Пространствено разпределение на районите в България, уязвими на засушаване

Изображение
ВИДОВЕ ЗАСУШАВАНЕ Въпреки големия брой на изследванията върху засушаванията в чужбина и България все още не е разработена единна методика за тяхното изучаване поради сложността на явлението и многостранността на неговото проявление и въздействие. Основен методичен проблем при изучаване на засушаванията е тяхната типизация. Обикновено се различават четири-пет типа засушаване: почвено, атмосферно, почвено-атмосферно, хидрологично и социално-икономическо. Почвеното засушаване настъпва при продължителен безвалежен период, който може да настъпи през всеки месец или сезон. При почвеното засушаване     коренообитаемия слой просъхва и растенията страдат от недостиг на вода. Всъщност, почвеното засушаване представлява продължителен период, при който се нарушава водния баланс в почвата и на растителните екосистеми, влошава се физиологичното състояние на растенията и добивите рязко спадат. При атмосферната суша, освен ниските валежи се наблюдават високи температури и ниска влажност...

Карта на валежите в България

Изображение
Годишно в България падат средно 74 млрд. куб. м. валежи, като от тях 70% се изпаряват, 20% отиват в реките и 10% се просмукват в почвата. Разпределението на валежите е различно в зависимост от надморската височина, географска ширина и съответния сезон от годината. Легенда: I – 500л/кв.м;   II – 550л/кв.м;   III – 600л/кв.м; IV – 700л/кв.м;   V – 800л/кв.м;   VI – 1000л/кв.м;

Агро Екологично Райониране на България

Изображение
Пшеница Ръж Царевица Ечемик Овес Ориз Фасул Слънчоглед Памук Коноп Лен (влакнодаен) Лен (маслодаен) Тютюн (ориенталски) Тютюн (виржиния) Цвекло (захарно) Цвекло (кръмно) СояКартофи Люцерна (за сено) Люцерна (за семе) Ябълка Слива Круша Лоза Районирането на културите има за цел да установи най-подходящото и правилно съотношение между: (i) климатичните и почвените характеристики на отделните райони и дори микрорайони,  (ii) характерните изисквания на културите към особеностите на средата,  (iii) потенциала на средата да предостави максимално добри условия за растеж и развитие на културите,  (iv) възможния добив,  (v) капацитета на стопанствата за производството и употребата на селскостопански продукти.