Агро Екологично Райониране на България

Пшеница Ръж Царевица Ечемик Овес Ориз Фасул Слънчоглед Памук Коноп Лен (влакнодаен) Лен (маслодаен) Тютюн (ориенталски) Тютюн (виржиния) Цвекло (захарно) Цвекло (кръмно) СояКартофи Люцерна (за сено) Люцерна (за семе) Ябълка Слива Круша Лоза

Районирането на културите има за цел да установи най-подходящото и правилно съотношение между:

(i) климатичните и почвените характеристики на отделните райони и дори микрорайони, 

(ii) характерните изисквания на културите към особеностите на средата, 

(iii) потенциала на средата да предостави максимално добри условия за растеж и развитие на културите, 

(iv) възможния добив, 

(v) капацитета на стопанствата за производството и употребата на селскостопански продукти.

Или иначе казано, главната задача на районирането на селскостопанските култури, като се изхожда от почвените, климатичните и икономическите условия на всеки конкретен район, е селскостопанските култури така да бъдат районирани, че да се получат най-високи добиви и най-висока продуктивност при минимални разходи за единица продукция за всяко отделно стопанство или ферма.

От друга страна, районирането на селскостопанските култури трябва да осигури най-пълното и най-рационалното използване на земята от всяко стопанство като основно средство за производство и да осигури не само максимална продукция от нея, но и непрекъснато повишаване на нейното плодородие, използвайки в максимална степен естествения потенциал на почвата.

Рационалното райониране на културите има за цел не само да определи най-точно тясната специализация и организацията на стопанствата за всеки район чрез максималното използване на природните богатства и трудовите ресурси на всеки район, но едновременно да се реши и проблемът за най-правилното съчетание на отделните отрасли на селското стопанство по райони, правилното редуване на културите и изграждане на правилно сеитбообращение.

На основата на направен анализ на природно-икономическите характеристики на цялата територия на страната, е възприето следното райониране на селскостопанските култури за страната:

Зърнени култури	Зърнено-хлебни - от тях пшеница и ръж
	Зърнено-фуражни - от тях царевица, ечемик, овес
	Ориз
	Варива - от тях фасул
Технически култури	Маслодайни - от тях слънчоглед, соя, рицин, маслодаен лен
	Влакнодайни - от тях памук, коноп и влакнодаен лен
	Тютюн
	Захарно цвекло
Зеленчуци, картофи и бостани	Зеленчуци, картофи и бостани
	Зеленчуци - от тях домати и пипер
	Картофи
Фуражни култури	Кореноплодни и сочноплодни - от тях кръмно цвекло
	Силажни
	Едногодишни треви - от тях фий
	Многогодишни треви - от тях люцерна
Трайни насаждения

При внимателното проучване на влиянието на климата и почвата за развитието на земеделските култури и размера на техните добиви се вижда, че не всички елементи на климата и особено на почвата имат еднакво значение за успеха на културата. Винаги има един основен решаващ, фактор и други - второстепенни.

Анализът на връзката между развитието на земеделските култури и техните добиви и отделните почвени и климатични елементи определя границите на всеки един район или иначе казано - АГРОЕКОЛОГИЧЕН РАЙОН.

Всеки Агроекологичен район се характеризира със строго определени и специфични агроклиматични показатели за всяка култура. Агроклиматичните показатели представляват количествен израз на изискванията на съответната култура към решаващите за нейния добив почвени условия и климатични фактори.

Агроекологичното райониране е основано главно на почвените и климатични характеристики на всяка част от страната, както и на основните изисквания на културите към почвата по отношение на главните хранителни вещества и техните количества, към физическите и водните свойства на почвата, към реакцията на почвения разтвор (рН) и други.

Агроекологичното райониране разделя диференцирано територията на страната на седем основни почвено-географски зони и обособените във всяка от тях интразонални райони, на базата на особеностите на почвената покривка и биоклиматичните фактори.

Отделните зони включват типовете почви в страната и принадлежащите към тях агроекологични райони: (i) район на черноземите, (ii) район на сиво-кафявите горски почви, (iii) район на сиво-кафявите подзолисти почви, (iv) район на чернозем-смолниците и канелените горски почви, (v) район на канелените горски почви на преходносредиземноморската подзона, (vi) район на кафявите планински горски почви и (vii) район на планинско-ливадни почви.

Карта на основните АГРОЕКОЛОГИЧНИ райони

АГРОКЛИМАТИЧНО РАЙОНИРАНЕ НА ПШЕНИЦАТА

На базата на възможно най-подходящите почвени характеристики и пригодни климатични условия за развитието на пшеницата, са обособени общо 16 пшенични района.

Първи пшеничен район с преобладаване на карбонатните черноземи със средно мощен хумусен хоризонт и съдържание на хумус от 1,8 до 3,0 %.

Климатът е континентален. Затоплянето напролет настъпва бързо и пшеницата изкласява до 20 май. Валежите са 550 мм, неравномерно разпределени. За периода октомври-март сумата им е 230 мм, а за април-юни - около 170 мм. Изпаряването е голямо и водният дефицит е около 110 мм. Поради това, а и поради по-лекия механичен състав на почвите, пшеницата ежегодно страда от засушаване.

За първи агроекологичния район бонитетът (или иначе казано – степента на пригодност) на почвите по отношение изискванията на пшеницата варира от 64 до 72 бала. Това ги причислява към земите с добрипродуктивни възможности за развитие и растеж на пшеницата, и определя естествения агро-потенциал на тези райони, като подходящ за получаване на висок и качествен добив.

Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Втори пшеничен район с преобладаване на карбонатни черноземи, които имат по-мощен хумусен хоризонт, но са с по-тежък механичен състав. Климатът е смекчен континентален, особено в териториите , разположени в близост с морето. Пролетта е прохладна. Пшеницата изкласява между 20 и 31 май. Сумата на валежите е от 470 до 530 мм, като намалява към морето. Есенно-зимните валежи са 230 мм и осигуряват добър воден запас в почвата. За периода април-юни са 150 - 130 мм, но поради по-смекчения температурен режим, изпарението не е много голямо. Благодарение на това и на по-добрите водно-физични свойства на почвата, влагоосигуреността е по-добра. Бонитетът на почвите за втори агроекологичен район варира от 76 до 84 бала, следователно са с добри до много добри продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Трети пшеничен район с преобладаване с излужени тежки черноземи, със средномощен (55-70 см) хумусен хоризонт, с 2,5-3,0 % хумус и слабокисела реакция. Водозадържащата им способност е добра.

Климатът е континентален. Зимата е студена, но снежната покривка е по-трайна. Лятото е горещо, но пролетта не настъпва рано. Пшеницата изкласява в периода от 20 до 31 май. Сумата на валежите е 580-600 мм, от които 260 мм са през есенно-зимния период и 200 през периода април - юни. Напролет почвата е запасена с над 150 мм продуктивна влага. Въпреки по-големите вегетационни валежи влагоосигуреността не винаги е много добра. Водният дефицит за април - юни е около 100 мм.

Бонитетът възлиза на 83 бала, поради което земите са с много добри продуктивни възможности.

Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Четвърти пшеничен район с преобладаване на почви от групата на излужените черноземи със съдържание на хумус 2,5-3,5 %.

Климатът е континентален. Зимата е студена и с нетрайна снежна покривка. Пшеницата изкласява към 20 май. Есенно-зимните валежи са 230 мм, а пролетно-летните - 200 мм. Влагоосигуреността е по-добра. Дефицитът на водния баланс в периода април - юни е около 75 мм. Бонитетът за четвърти район варира от 80 до 82 бала, което причислява земите към бонитетната група с много добри продуктивни възможности.

Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Пети пшеничен район с преобладаващи излужени черноземи, с хумусно съдържание 2,5-3,5 %. Агроекологичният район обхващащ Добруджа, се характеризира с малко по-високи температури през зимата, с по-хладна пролет, настъпваща с известно закъснение.

Пшеницата изкласява в края на май. Сумата на валежите е 470 мм, като намалява към морето. Есенно-зимните валежи са около 220 мм, а вегетационните - 160 мм за западната част и 115 мм за източната. Поради по-прохладната пролет и по-високата относителна влажност на въздуха под влиянието на морето, водният дефицит за периода април - юни е около 50 мм.

Районът е един от най-добре влагоосигурените за пшеницата.

За пети район бонитетът варира от 86 до 90 бала, поради което са с много добри продуктивни възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Шести пшеничен район с преобладаване на деградирани черноземи, тъмносиви и сиви горски почви, с маломощен хумусен хоризонт. Деградираните черноземи и тъмносивите горски почви са с високо съдържание на хумус, с тежко песъчливо-глинест до леко гринест механичен състав, което ги прави най-тежки сред аналозите им в другите части на страната. Реакцията им е слабо кисела.

Сивите горски почви са с ниско съдържание на хумус (1-2 %) и с кисела реакция и са с песъчливо-глинест механичен състав. Страдат от преовлажняване. Засегнати са от ерозия. В предпланинските части на Западна Стара планина снежната покривка е по-дебела и по-трайна, а годишната сума на валежите е по-висока - 670 мм. През есенно-зимния период падат 250 мм валежи, а през периода април - юни 240 мм. Поради това и поради невисоките температури през сезона на активна вегетация на пшеницата влагоосигуряването през април - юни е много по-добро.

За шести агроекологичен район при тъмносивите горски почви бонитетът варира от 83 до 84 бала. Отнасят се към много добрите земи. Оптимални срокове за сеитба – 20 Септември – 10 Октомври.

Седми пшеничен район е представени основно от сиви горски почви и малко деградирани черноземи и тъмносиви горски почви. Сивите горски почви са с тежко песъчливо-глинест механичен състав с напреднала степен на ерозираност.

Годишната сума на валежите е 720 мм. Есенно-зимните и пролетно-летните валежи са в рамките на 250 мм. В някои години почвите с по-тежък механичен състав в определени релефни условия се преовлажняват.

Бонитетът за седми район варира от 54 до 75, а за някои райони и до 87 бала. Отнасят се към Фонитетната група със средни до много добри продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Осми пшеничен район включва райони с деградирани черноземи и тъмносиви и сиви горски почви. Деградираните черноземи и тъмносивите горски почви са със средно мощен (около 50 см) хумусен хоризонт, тежко песъчливо-глинест механичен състав и съдържание на хумус 1,5-2,4 %. Част от площите имат слаба до средна степен на ерозия. На отделни места се появяват ерозионни процеси.

Зимата е с по-трайна снежна покривка, лятото е по-прохладно. Сумата на валежите е 660 мм, от които 260 мм са през есенно- зимния период и 220 мм през периода на активна вегетация на пшеницата. Поради достатъчните валежи и по-прохладната пролет влагоосигуреността на пшеницата е добра.

Бонитетът е в границите на 70-89 бала, поради което са в групата с добри възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Девети пшеничен район с преобладаване на псевдоподзолисти сиви горски почви, с мощен почвен профил и маломощен (20-25 см) хумусно-алувиален хоризонт. Лекият песъчливо-глинест състав и текстурният коефициент над 2, обуславят преовлажняването им, особено в безотточните терени. Хумусът е 1,5%, а реакцията на почвата е кисела.

Зимата е студена, но с трайна снежна покривка. Пролетта и лятото са прохладни. Количеството на валежите е 830 мм, 320 от които през есенно-зимния период и 290 мм през периода април - юни.

Бонитетът е в границите на 38-51 бала, поради което са от групата почви със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 20 Септември – 10 Октомври.

Десети пшеничен район - включва почви от групата на смолниците и канелените горски почви.

Смолниците имат мощен хумусен хоризонт (80-100 см), много тежък механичен състав и 3% съдържание на хумус.

Излужените канелени горски са със слабомощен (20-25 см) хумусен хоризонт, мощен профил, средно до тежко песъчливо-глинест механичен състав и слабо кисела реакция.

Районът, разположен в Югозападна България, има сравнително голяма надморска височина над 500 м и по-хладни пролет и лято. Сумата на валежите е около 600 мм, от които 280 мм през есенно-зимния период и 200 мм през април - юни. Влагозапасяването на почвите с нормален профил е много добро и при засушлива пролет влагоснабдявалето е почти нормално.

Бонитетът на смолниците е 86 бала. Те са с добри до много добри продуктивни възможности за пшеницата. За канелените горски почви бонитетът е 60-80 бала. Тези почви са с добри възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба – 20 Септември – 10 Октомври.

Единадесети пшеничен район с преобладаване на излужените канелени горски почви, по-слабо участие на псевдоподзолистите и незначително на смолниците.

Излужените канелени горски почви имат по-лек, скелетен механичен състав и са чувствително засегнати от ерозионни процеси. Псевдоподзолистите канелени горски почви са с мощен хумусно-алувиален хоризонт, лек механичен състав и висока текстурна диференцираност, следствие на което често са повърхностно преовлажнени и глеевидни. Съдържат 0,5 - 1,7% хумус, а реакцията им е кисела.

Интензивността на температурния режим през пролетта е завишена, а на влагоосигуреността на пшеницата намалена. Сумата на валежите е 600 мм при 265 мм през есенно-зимния период и 180 мм през април - юни. Поради високото изпарение през вегетационния период дефицитът на водния баланс е 110 мм. Допълнен с по-ниската водозапасяваща способност на ерозираните почвени води до незадоволителна влагоосигуреност.

Бонитетът на излужените канелени горски почви е 65-72 бала. Те са с добри до средни продуктивни възможности. Бонитетът на псевдоподзолистите горски почви е 54 бала. Те са със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Дванадесети пшеничен район с преобладаване на ливадни почви и неголямо участие на смолници, канелени и псевдоподзолисти горски почви.

Ливадните почви са формирани почти изключително върху алувиални наноси на терасите на р. Марица и притоците й. Хумусният хоризонт е средномощен (30-40 см). Имат песъклив до леко песъкливо- глинест механичен състав. Съдържат 1,5 % хумус. Смолниците са с по-лек механичен състав, излужените канелени горски почви са слабо засегнати от ерозия, а псевдоподзолистите са с по-тежък механичен състав.

Климатът е засушлив и горещ. Пшеницата изкласява до 20 май. Сумата на валежите е 560 мм. През периода октомври - март падат 240 мм, по поради характера на почвите влагозапасяването е недостатъчно. През периода на пролетно-лятната вегетация на пшеницата падат 180 мм валежи, но поради завишените температури изпаряемостта е по-висока. Средният дефицит за периода април - юни е 110 мм. Районът се причислява към слабо влагоосигурените територии за пшеничното производство.

Бонитетът на смолниците е 83 бала. Те спадат към бонитетната група с много добри продуктивни възможности. За канелените и псевдоподзолистите бонитетът е 62 бала. Те са с добри продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 1 Октомври – 20 Октомври.

Тринадесети пшеничен район с преобладаващо участие на смолниците и излужените канелени почви и по-слабо псевдоподзолистите.

Сумата на валежите е 610 мм. Есенно-зимните са 280 мм и осигуряват много добро влагозапасяване на почвата. Общата агроклиматична характеристика на района го причислява към добрите пшенични територии на страната.

Бонитетът за смолниците е 72-87 бала. Те са с много добри продуктивни възможности. Бонитетът за излужените канелени горски почви е 71-81 бала. Те са с добри продуктивни възможности. Бонитетната оценка за псевдоподзолисти горски почви е 49-63 бала. Отнасят се към групата със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 1 Октомври – 20 Октомври.

Четиринадесети пшеничен район с доминиране на смолниците и по-леко излужените канелени почви и излужените канелени и по-малко псевдоподзолистите горски почви.

Смолниците са с по-лек механичен състав, по-слабо са уплътнени, с по-добра структурност и по-високо хумусно съдържание.

Излужените канелено горски не се различават съществено от аналозите си в съседните райони.

Псевдоподзолистите горски почви са с по-силно изразена текстурна диференцираност.

Климатът за разлика от останалите райони на Южна България, е под влияние на Черно море, което е благоприятно за пшеницата. Температурният и валежен режим осигуряват нормалното ѝ развитие. Макар че количеството на валежите е 540 мм, намалените условия за изпарение, правят благоприятен баланса на влагата.

Бонитетът на смолниците е 87 бала, а на излужените канелени горски почви - 75 бала. Те са с добри възможности. За псевдоподзолистите горски почви бонитетът е 47-58 бала и земите попадат в групата със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 1 Октомври – 20 Октомври.

Петнадесети пшеничен район - преобладават излужените канелени горски почви, които за разлика от аналозите им в другите райони имат по-лек скелетен механичен състав, по-малка мощност на хумусния хоризонт и на профила и по-чувствително са засегнати от ерозионни процеси.

Климатичните условия на района са специфични, Средиземноморският характер на климата е много добре изразен - горещо сухо лято и влажна, мека зима. Сумата на валежите е 640 мм. Есенно-зимните са 360 мм, а през вегетационния период на пшеницата - 170 мм.

Завишените температури обуславят голяма изпаряемост и дефицитът за периода април - юни е най-големият за страната - 120 мм. Силно ерозираните почви и наклонените терени не дават възможност за добро влагозапасяване на почвата.

Бонитетната оценка е в порядъка на 17-38 бала и ги приобщава към групата с лоши продуктивни възможности за пшеницата. Районът е неблагоприятен за пшенично производство. Оптимални срокове за сеитба*– 1 - 20 Октомври.

Шестнадесети пшеничен район е представен с почвени условия близки до тези от петнадесети агроекологичен район.

Влиянието на Средиземно море върху климата е добре изразено. Особено са завишени валежите през есенно-зимния период - 410 мм, а през пролетта са както в петнадесети район - 170 мм. Условията за изпарение са много по-малки, затова и дефицитът в баланса за периода април - юни е много малък - 55 мм.

Бонитетната оценка за пригодност е в границите на 40-57 бала. Земите са със средни продуктивни възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба* – 1 - 20 Октомври.

*при силно ранно есенно засушаване и на слабо плодородни и ерозирали площи, може сеитбата да се изтегли с 5-10 дни.

ПОЧВЕНО-КЛИМАТИЧНО РАЙОНИРАНЕ НА СОЯТА

У нас соята се отглежда главно в Северната част на страната и на отделни места в южната част.

Критичните моменти от развитието на соята са през фазите на цъфтежа и зърнообразуването. През този период соята се нуждае от повече валежи. В нас този период съвпада с юлското и августовското засушаване, които често ком­прометират реколтата, затова районите, в които все още у нас се засява соя, са предимно по­ливни или с повече летни валежи.

Най-подходящият район обхваща местата с летни валежи от 200 до 250 мм и със средна юлска температура от 20 до 23⁰. Тези места в Северна България са покрити с оподзолен чернозем, с тъмносиви горски почви, а в Южна България с ливадно-канелени почви.

Подходящият район обхваща местата с летни валежи от 175 до 200 мм, със средна юл­ска температура от 19 до 24⁰, и то само местата, които са заети с карбонатни, типични, излужени, оподзолени черноземи и типични, излужени канелени горски почви. Такива подходящи места се намират в по-голямата част от Северна България, в Добруджа, в Софийското, Кюстендилското и Дупнишкото поле.

Малко подходящият район обхваща местата с летни валежи от 150 до 200 мм и със средна юлска температура от 23 до 24⁰, а също така и местата с валежна сума над 250 мм и със средна юлска температура от 19 до 20⁰, които са заети с карбонатни, типични, излужени, оподзолени черноземи, светлосиви горски почви, ливадно-канелени, чернозем-смолници, канелени горски—типични, излужени и оподзолени почви.

Неподходящият район обхваща местата с летни валежи под 150 мм със средна юлска температура над 22⁰, а също така и местата с валежи над 250 мм и със средна юлска температура под 19⁰. Тези места са заети с чернозем-смолници, канелени горски почви - излужени и оподзолени и канелени горски ерозирани почви.

Най-високи добиви са били получавани в следните области: Ловешка (северна част), Севлиевска, Монтанска (централна и северна част), Разградска, Плевенска, Шуменска, Търновска (централна и северна част), Русенска, Търговишка (северна част), Врачанска (централна част), Варненска и Добричка.

Изборът на подходящи почвени условия, сорт и определена сортова структура е първата предпоставка за получаване на качествени и високи добиви соя.

В зависимост от срока на узряване и дължината на вегетационния период за нашата страна, която е разположена между 42⁰ и 44⁰ северна ширина, сортовете соя са обособени в четири групи:

1. група - много ранни и ранни, с вегетационен период 100-120 дни и срок на узряване края на август - началото на септември;

2. група - средно ранни, с вегетационен период 120-130 дни и срок на узряване 10-15 септември;

3. група - средно късни, с вегетационен период 130-140 дни и срок на узряване 20-30 септември;

4. група - късни, с вегетационен период 140-160 дни и срок на узряване 5-15 октомври.

Съобразявайки сортовата структура с почвено-климатичните условия в отделните райони на страната, както и отчитайки пластичността на сортовете и начина на отглеждане, (т.е. при поливни и неполивни условия). Национаната Почвена Служба Ви предлага следната основа сортовата структура в отделните райони:

Първи район - обхваща Видинска, Монтанска и Врачанска област и част от Ловешка област, 80 % средно ранни и 20 % средно късни сортове.

Втори район - обхваща по-голяма част от Ловешка област, Плевенска, Търновска, част от Габровска, част от Търговишка, Русенска и Разградска област, 50 % средно ранни и 50 % средно късни сортове.

Трети район - обхваща Силистренска, Шуменска, Добричка и Варненска област, 70 % средно ранни и 30 % средно късни сортове.

Четвърти район - обхваща отделни райони на Бургаска, Сливенска, Старозагорска, Хасковска и Пловдивска област. Соята се отглежда само при поливни условия, 60 % средно ранни и 40 % средно късни сортове.

ПОЧВЕНО-КЛИМАТИЧНО РАЙОНИРАНЕ НА ЛОЗАТА

От природните условия на дадена местност най-важни за селскостопанското производство са климатът и почвата.

Целта на районирането на лозата по природни условия е да определи районите и дори микро районите, които в зависимост от съчетанието на тези два най-важни фактора осигуряват отглеждането на лозата с най-голям успех и получаването на най-високи и особено качествени добиви от нея.

При определянето на един или друг район по отношение на лозарството и винарството важно значение се отдава на почвено-климатичните условия, от които зависи не само дали отделните сортове въобще ще могат да се отглеждат успешно, но също така и до колко ще се получат качествени вина със специфична идентичност.

Като се има предвид това, обикновено специализацията на отделните лозаро-винарски райони се определя въз основа на проведени детайлни почвени проучвания и многогодишни наблюдения за влиянието на климатичните фактори върху растежа и развитието на сортовете лози и качеството на получаваната продукция.

Въз основа на проведени изследвания от такъв характер в сегашно време към отделните почвено-климатични фактори са установени немалко показатели, които характеризират в количествени изрази значението и влиянието на тези фактори върху растежа и развитието на лозата.

Според най-обща оценка на климата и почвените условия в страната и на разпределението на сортовете проф. Неделчев в своето ръководство по лозарство от 1935 г. обосновава пет лозарски района.

Първият район, наречен севернобългарски, обхваща крайдунавската суха и студена област („една ивица земя край Дунава до Кула, Плевен, Шумен“) и умерено континентална област („останалата част от Дунавската равнина“). Според него лозята в Севернобългарския район са засадени със сравнително малък брой сортове. Типичен винен сорт е Плевенска гъмза. В западните покрайнини се среща сортът Зарчин, а към Русе — Винта. В по-малък размер са разпространени Червен мискет, Прослава и други червени сортове. Измежду белите най-разпространеният сорт е Димят. В по-малък размер се срещат Кокорко, Бяла дебела, Бял мараш и Тамянка.

Като десертни сортове се отглеждат главно Димят и Болгар. Първият сорт е застъпен в по-голям размер в Преславско, а вторият — в Горнооряховско, Русенско, Плевенско и Белослатинско.

Лозята в Южна Добруджа, които също спадат към севернобългарския район, имат различен сортов състав. По-голямата част от тях са засадени с директни сортове, а от местните — със сорта Памид. От десертите сортове тук са застъпени Болгар, Димят, Шасла, Сензо, Хамбургски мискет.

Вторият район, наречен Рило-родопски, обхваща Софийското, Ихтиманското и Кюстендилското високо поле (почти до Благоевград на юг и до Годеч на север) и по-голямата част от Южна България, включително Пазарджишки, Пловдивски, Хасковски, Кърджалийски, Смолянски и част от Старозагорски окръг. Сортовете в този район са Памид, Мавруд, Кокорко, Димят, Сензо, Болгар и Папазка.

Третият район, наречен Подбалкански, обхваща Старозагорски, Сливенски и Ямболски окръг и по-голямата част от Бургаски окръг (Айтос, Карнобат, Грудово, Малко Търново). В този район са застъпени сортовете Памид, Димят, Червен мискет, Шевка, Папазка, Гран ноар, Държеница и др.

Четвъртият район, наречен черноморски, обхваща една голяма ивица покрай черноморския бряг. Най-разпространените сортове тук са Памид, Шевка и Аликант буше от червените и Димят от белите.

Петият район, наречен мелнишки, обхваща територията от Благоевград и Разлог на юг, включително Петрич, Сандански и Гоце Делчев. Сортовете, които се срещат в този район, са Широка мелнишка лоза, Червен баба Хасан, Мечка, Черно меко, Керацуда, Пармак червен, Пармак бял, Едиверен, Баба Хасан бял и др.

Така очертаните райони имат съвсем схематичен характер и в сегашно време не могат да бъдат използвани за райониране на сортовете. В не малка част от така очертаните райони се приобщават различни в почвено-климатично отношение територии или обратно се разделят области с близки едафични и климатични характеристики. От друга страна във всеки един от петте обособени района се намират достатъчно подходящи за отглеждане на качествени лозя територии, носещи специфичен облик и предоставящи уникални условия за развитие и растеж на лозата.

Общопризнато е, че лозата е култура, която много силно реагира на условията на почвено-климатичната среда.

Почвените и метеорологичните условия през дадена година и на територията на дадена местност съвсем определено влияят върху качеството на получаваната гроздова реколта. Като се изхожда от това положение, при едно правилно и прецизно определяне на почвените условия и при наличието на многогодишни климатични данни за определен район биха могли много точно да се определят териториите за нейното успешно отглеждане.

Микрорайоните за различните сортове и направления в лозарството са установени чрез пространствени анализи на почвени и агроклиматични карти. Общо за всички почвено-климатични карти за лозата трябва да се отбележи, че те са дребно мащабни и представят закономерните и локални разпределения на почвените и метеорологичните елементи в най-общ вид.

От друга страна, обаче в очертаните територии, местните физико-географски условия могат да обуславят някои доста ясно изразени отклонения, които могат да са различават коренно от заобикалящите ги територии и притежаващи специфични комбинации от условия подходящи за растежа и развитието на качествени лозя. Това се отнася особено за местата, където почвеното разнообразие е голямо и почвените характеристики в дълбочина на почвения профил варират на сравнително малки територии.

Именно тук е мястото на Детайлните Почвени Проучвания и Почвените Анализи, на базата на които се установяват и характеризират специфичните локални особености и тяхното влияние върху формирането на качествени грозда и вина.

* разпределението на Лозарските стопанства е по данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното - Лозарски Регистър

Източник: Национална почвена служба