PH на почвата,стойности подходящи за някой култури.

Силата на растежа, здравословното състояние и родовитостта на растенията се обуславят  и от почвената реакция, определяна с нейното рН.

Почвената реакция зависи от разтворените вещества в почвената вода и характера на взаимодействието им с твърдата част.

В зависимост от реакцията им почвите се смятат кисели при рН по-малко от 7, неутрални при рН 7 и алкални при рН над 7. 

По същия показател почвите могат да се разпределят по-детайлно в следните групи:

1 - алкална при рН над 8;

2 - слабо алкална при рН 7,5-8;

3 - слабо алкална до неутрална при рН 7-7,5; 

4 - неутрална при рН 7;

5 - неутрална до слабо кисела при рН 6,5-7; 

6 - слабо кисела при рН 6-6,5;

7 - средно кисела при рН 5-6;;

8 - силно кисела рН по-малко от 5;

КАРТА С РЕАКЦИЯТА НА ПОЧВИТЕ

В почвата реакцията на разтвора влияе и по късвен път. Тя има голямо значение преди всичко за растежа и развитието на растенията. Неблагоприятната реакция води до влошаването на растежа и развитието на растенията, до намаляване на продуктивността им, а често и до загиване на растенията. Гибелни за растенията са силно кисела и силно алкална реакция на почвата, а неутрална, слабо кисела и слабо алкалната са благоприятни. Повечето от културните растения понасят по-лесно киселата реакция, отколкото алкалната.

Интервалът на числената стойност на активната почвена киселинност (рН), в който растенията може да се развиват нормално и да дават високи добиви, е различен за отделни видове. За по-важните полски култури се приемат като оптимални граници стойностите на рН, посочени ниже:

За по-важните полски култури се приемат като оптимални граници стойностите на рН,

при рН 5,5-6,5 – картофи, лен;

при рН 5,5-7 – ръж, овес, просо;

при рН 6-7 – царевица, слънчоглед;

при рН 6-7,5 – ечемик, червена детелина;

при рН 6,5-7,5 – памук, коноп, пшеница, захарно цвекло;

при рН 6,5-8 – люцерна.

Благоприятните интервали на стойностите на рН, при които се развиват добре зеленчуковите култури, са следните:

при рН 4,5-5 – картофи, домати, пъпеш, ряпа;

при рН 5-6 – зеле, алабаш, брюква, цвекло, репички, диня, грах;

при рН 6-7 – краставици, лук, моркови, спанак, салата, фасул.

От приведените данни се вижда, че отделните културни растения показват големи различия по отношение на изискванията им към рН на почвата

Оптимална стойност е при рН 6

Активната почвена киселинност (рН) е решаващ фактор за разтворимостта, следователно и за усвоимостта на редица хранителни вещества. 

рН на почвения разтвор от 5,0 до 6,0 е най-благоприятно за усвояване на почти всички хранителни елементи от корените на растенията. При алкализиране на почвата намаляват подвижността и достъпността на фосфора, калия, магнезия, желязото, мангана, бора, кобалта, медта и цинка. Само усвоимостта на молибдена, сярата и азота се подобрява при повишаване на рН.

При почви, бедни на хумус (минерални почви), се наблюдават някои особености в подвижността на хранителните елементи. При тях особено силно фосфатният режим се влошава още при рН 6, а в хумусните почви – едва при рН, по-ниско от 4,5.