Българското зърно тръгва от Констанца

Преди всичко трябва да си отговорим на един основен въпрос – къде изнасяме българското жито? Не, не изнасяме за Египет. Египетските търгове са показателни за структурата на пазара. Те се печелят на първо място от руснаците, украинците се намесиха, естествено, французите и американците. Ние изнасяме за региони, които в момента допълнително имат затруднения. Това са Близкият Изток, където икономиката е напълно съсипана от Ислямска държава, Северна Африка и Гърция, където изнасяме фуражно зърно. Тоест нашият пазар се намира само край бреговете на Средиземно море и това е логично, предвид обстоятелствата.

Ние нямаме пристанище, което да натовари един голям кораб, защото големи кораби не могат да стигнат до него. В наше пристанище не може да влезе „Панамакс“, който е с вместимост 60 000 тона. Образно казано, търговията със зърно още върви с гемии. 

Ако оставим корабите, в България няма технология за превоз на зърното. У нас, колкото и да е нелепо, през последните 10 години броят на зърновозите вагони намалява. А зърно не се кара с камиони. При нас всичко обаче се превозва с обикновени камиони. Това е най-скъпият начин, направо излиза златен. Когато тръгне от място, а при нас цената на зърното зависи от това колко е отдалечено от пристанището, то става златно. Така че колкото по-далеч са от морето зърнопроизводителите, толкова по-ниска цена ще получават. 

Американската фирма Archer Daniels Midland Company (ADM)  купи най-голямото черноморско пристанище за износ на зърно в Констанца, Румъния. 

Пристанище Констанца през последните години е най-сериозният пункт за износ на зърно от България, Румъния и Унгария. 

Изключителна е изостаналостта на нашите пристанища. Варна по всички показатели може да бъде естествен център за износ на зърно и тя дълго време е била такъв. Най-големият експорт на зърно в България тече от Варна. Но ако в Констанца имат инсталация, която товари 80 000 тона на час, в България технологията на товарене на зърно позволява един кораб със свръхусилия да бъде натоварен с 2000 – 2500 тона на денонощие. Разликата е колосална. Покрай Варна има само един пристанищен силоз, който позволява да се организира товарене на зърното, но и той няма подобна инсталация. Инвестицията трябва да се направи от оператора на пристанището. Ако той не може да я направи, да сключи концесионен договор с някого, който може. Затова не бива да ни учудва, че в последно време огромно количество зърно, особено добруджанско, по разни начини достига до Констанца и оттам заминава. 

Дунавските пристанища са същата история. Но по Дунав вече няма смисъл да се товари. В момента на дунавските пристанища се товарят само партиди на шлепове, които доплават до Констанца и оттам се претоварват на кораби. Така че това не е проблем, точно обратното.

Варненското езерото не е удълбочено, за да минават кораби...

Така че проблемът е в главите на българите. Никаква светлина в тунела...