Атанас Жечев от добруджанското село Царичино

Земеделието трябва да го усещаш със сърцето си!

смята Атанас Жечев от добруджанското село Царичино, който стопанисва 7500 дка. Кампанията по прибирането на пшеницата в стопанството му е към финала си. Добивите са добри, но изкупните цени от 250-260 лв/тон – крайно незадоволителни!

В разгара на жътвената кампания в Добруджа не се спи. Всички са на полето или в селскостопанските бази. Впрегнати са наличните мощности и цялата енергия на фермерите. Картината е сюрреалистична: гореща и трептяща мараня, изключително високи температури, полюшващи се тежки житни класове, палещи слънчеви лъчи, боботене на машини. Мъглата и прахолякът, образувани от зърнокомбайните, се носят надалеч. Обикалят камиони за пренасяне на зърното, тракторите за пожарна безопасност винаги са наблизо, по пътища и край пояси се движат тежки машини. Накъдето поглед стига, се жъне…

1,194 милиона декара с пшеница се прибират в момента в Добричка област. Добивите са очаквано добри и по-високи от миналогодишните – средно по 560 кг от декар. Не липсват и рекорди – 800 кг от декар от масови полета. Опитните парцели със сортове на различни семенарски компании дори показват по-високи резултати – над 1 тон.

Прилични добиви от пшеница, отлично качество и ниски изкупни цени. Така най-общо може да се опише жътвената кампания в Добруджа, където се ражда зърното за всеки трети хляб у нас.

По време на жътва се срещаме на пшенично поле край село Царичино с младия производител Атанас Жечев. Разговаряме за хода на кампанията и за ниските изкупни цени, които са на път да провалят едногодишния труд на фермера.

– Със земеделие се занимавам от 2002 г. Преди това имам малък опит в една земеделска кооперация, в която бях 4 години. Така че вече 15 години съм пряко в земеделското производство. Започнал съм с малко площи – 700 дка, които днес вече достигат 7500 дка. Отглеждаме пшеница, рапица, царевица и слънчоглед.

Предизвикателство е да се занимаваш със земеделие. Трябва да го усещаш със сърцето си. Аз лично влагам в това много старание и любов, доставя ми удоволствие и не бих заменил ежедневието си с друга професия. Бях на 28 години, когато се захванах с този бизнес и нямам намерение да се отказвам. 15 години са и малко, и много. Смея да твърдя, че имам опит. Обичам да експериментирам и смятам, че така се откриват работещите формули.

На 3600 декара е пшеницата, която в момента прибираме. Заложил съм на 5 сорта, разположени в различни землища. Добивите са между 700 и 800 кг от декар. Някои полета ни изненадаха с високи резултати.

На опитно поле пробвам пшеници на Косад семанс, до тях сме засели Анапурна на Лимагрейн и българската Енола. Искам от тези парцелки да направя изводи за себе си. За мен е важно в нашия район, при нашите почвено-климатични условия да разберем кой сорт как се представя, от какво има нужда, какви резултати дава и след това да го засеем на масов посев през есента. В крайна сметка всички гоним високия добив и рентабилността.

На това поле най-добре се представи сорт Софру – 1087 кг/дка. От останалите сортове пожънахме следните добиви: Сориал – 908 кг/дка, Собел – 1003 кг/дка, Солвейг – 887 кг/дка.

Пролетните култури засега изглеждат добре.

Годината беше особена от климатична гледна точка. Липсваше ясно изразена зима, пролетта беше хладна и влажна.

В момента цената на пшеницата не е удовлетворителна, защото миналата година по време на жътва имаше сделки за фуражни пшеници от порядъка на 300-310 лева. Тази година в най-добрия вариант цените са до 260 лева. Няма активност и от страна на търговците, те следят пазара и световните добиви. При рапицата изкупуването също стартира със 100 лева по-надолу в сравнение с миналата година. Добивите са по-добри, но цените – по-ниски.

Рентата, която ежегодно изплащаме, е показател от оборота от всички култури – от пшеница, царевица и слънчоглед. В нашия район вече 3 години е 100 лева. Но сега ако сметнем само при пшеница разходите за декар, които са до 130 лева, и ниската изкупна цена, излиза, че сме под чертата. При добив 800 кг/дка по 25 стотинки за килограм, сами виждате каква е калкулацията.

Търговията по никакъв начин не стимулира производството на качествено хлебно зърно. Разликата в цената между хлебна и фуражна пшеница не ни импулсира да влагаме усилия и средства в посока качество…