Инвестиране в земеделски земи

Арендаторът Красен Кънев от 20 г. се е посветил на зърнопроизводството, обработва 15 000 дка в районите на Шумен и Плиска. Съвременната база село Кюлевча разполага с административен комплекс, лабораторията за анализ на зърното, кантари, складова база с капацитет 10 000 тона. Красен Кънев от Шумен има разностранен бизнес и своя стратегия за успешното му развитие. Освен със зърнопроизводство, се занима с търговия и износ на зърнени храни, както и с вътрешен и международен транспорт. Обработва 15 000 дка в Шумен и Плиска, както и в селата Кюлевча, Овчарово, Дибич. Проливните валежи т.г. са наводнили над 2000 дка от площите, заети със зърнени култури.

 Човек е такъв, какъвто се е родил. Не мога да се променя, не мога да „избягам от себе си“. Ще помагам на близките, на хората, ще съграждам каквото мога – чешми, сгради, градини. Сърцето ми е широко за хубостите. А да успяваш трябва да има вяра в собствените си възможности и в Бог. Да таиш надежда за бъдещите дни и обич към хората и земята…- това са мисли на г-н Митю Вълчев, известен фермер в Южна България от Димитровградското село Голямо Асеново. * Модерно земеделие не означава само мощни и съвременни машини, то е комплекс от фактори, като се започне от правилните почвообработки, от сортовете и хибридите и се стигне до реализацията.

 Милена Горанова, която заедно със съпруга си Борислав стопанисва над 10 000 дка земя в региона на община Кнежа. * „Нашето стопанство е нашата работа, нашият живот, отдадени ме изцяло на него, не сме направили нищо грешно! Затова смятам за изключително глупав този черен ПР, който се сипе върху зърнопроизводството!“ – споделя професионалният агроном с 22 г. стаж единствено и само в отрасъла. Милена Горанова е агроном по професия. От 22 г. работи в семейната фирма ЕТ „ПРИС – Борислав Горанов“, започвайки още от студентската скамейка да се занимава със земеделие. След възстановяване собствеността върху земята през 1992 г. решават със съпруга си да се завърнат в родната Кнежа и да започнат да обработват наследените 48 декара с техника под наем, преди да закупят първия си трактор ЮМЗ. Макар да са ІІ-ри курс студенти в Аграрния университет – Пловдив, прехвърлят се задочно и поемат по трудния път на семейния бизнес в селското стопанство. По-късно завършва магистратура „Стопанско у...

„Всяка година имам нови идеи и не се притеснявам да ги прилагам!“ – заявява смело Шабан Рафет, който стопанисва 17 500 дка край Крушево и Градина, общ. Първомай. Шабан от десетгодишен се включва в селскостопанската дейност, помагайки на баща си Рафет. По-късно наследил бизнеса от него, като го разширил и модернизирал във времето. Не крие, че ще се радва ако и синът му, който носи името на дядо си, от своя страна го продължи. Селскостопанската база на фамилията е разположена в село Крушево, общ. Първомай. - През 80-те години работих в „Сердика“ – Хасково – започва бащата Рафет Шабан. – През 1992 г. се преместих в Крушево, започнах да арендувам земя и да отглеждам тютюн. Продължих с други култури, опитах какво ли не. Накрая решихме да сеем само тютюн и пшеница. Закупихме базата и се установихме тук. Имам двама сина и им казах: „Избирайте – единият трябва да остане при мен! А аз ще ви помагам, докато мога!“. Шабан остана, а другият ми син продължи дейността си в шивашкия цех в Хас...

Г-н Николай Димов, един от големите фермери в Югоизточна България. Обработва 65 000 дка нископродуктивни земи в Странджанско-Сакарския край, грижи се за 300 крави месодайно направление. Някога до с. Стефан Караджово, общ. Средец се е стигало само с открит лист. Днес пътуваме спокойно, наслаждавайки се на красивите гледки – нивя и иглолистни гори, хълмове, нисък лес. В последния работен ден (не и за земеделците) на изминалата седмица имаме среща с големия фермер от този край – Николай Димов. Изчакваме го в центъра на селото, до паметника на Стефан Караджа, който величествено напомня за историческите времена. В далечната 1840 г в с. Ичме (така се е наричало по турско) на 11 май се е родил Стефан Тодоров, наречен Караджата. Селото днес заслужено носи неговото име.

Г-н Айдън Велиев, обработва 35 000 дка в селата Побит камък, Острово, Брестовене и град Завет, Разградска област. В Лудогорието Острово е остров на плодородието сред горите наоколо. Оттук идва и името му. През 60-те години на миналия век е наброявало 4-5 хил. жители. В наши дни част от хората не намират препитание в селото и общината и тръгват на гурбет в Холандия, Германия, Чехия. Връщат се за малко през лятото, за да заминат отново през есента далеч от родния край. През 80-те години от Острово, общ. Завет, са приети най-много студенти няколко випуска по ред, което е показателен критерий по онова време. То е не само голямо (2,5 хил. жители днес), но и едно от водещите села в областта.

Арендаторът Пеньо Тодоров, който стопанисва 13 000 дка в старозагорските села Боздуганово и Гипсово.  „Не само земеделието, но каквото и да вършиш, трябва да го обичаш и да живееш с него!“ – е принцип в работата му. Вече 20 години Пеньо Тодоров от с. Боздуганово се занимава със земеделие. Той е първия арендатор в община Раднево. За този период е видял всичко в сектора, преминал е през различни перипетии, отглеждал е различни култури. Започнал с 2 000 декара, сега обработва 13 000 в землищата на селата Боздуганово и Гипсово. На нея в момента отглежда традиционните култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и от четири години ориз. Разговаряме с нашия събеседник в красивия модерно обзаведен кабинет в стопанската му база за трудностите и проблемите, които среща в ежедневната си работа, както и за бъдещите му планове и очаквания.

Иновациите в селското стопанство са водеща сила, без тях няма развитие! До този извод е стигнал фермерът Светослав Русалов от Пловдивското село труд, който обработва 8 300 декара земя; Приоритет в дейността на екипа на “Русалов” ООД е модернизиране на стопанството със съвременни и високопроизводителни машини; Пловдивският съюз на зърнопроизводителите ще работи за извисяване ролята на Националната асоциация на зърнопроизводителите като авторитетна и успяваща структура – припомня нейният председател, г-н Русалов. Светослав Русалов е млад фермер от Пловдивското село Труд. Икономист по професия, той приема реализацията в сферата на земеделието, оставайки верен на семейните традиции. Приятен събеседник, видимо скромен, с подчертан интелект и познания в бизнеса – такова е първото ни впечатление от познанството ни още преди години. Такова е и днес. Разговора за семейния бизнес, за предизвикателствата в производство водим в базата на “Русалов” ООД в неговото родно село Труд. Ту...

* Това е дългият път в развитието и изграждането на фирма  “АЖД-АГРО” ЕООД от гр. Ловеч, която събра приятели, партньори, колеги на своя 20-годишен юбилей. * В изискана обстановка в комплекс “Острова” край Троянското село Бели Осъм да поздравят домакините, да споделят радостта от постигнатото и да се повеселят с тях, в петъчната септемврийска вечер (28 септември) тук дойдоха стотици гости. Началото е в далечната 1992 година. Дали е толкова далечна или сякаш е миг от времето, могат да кажат само домакините – Жана и Димитър Мачуганови. Логично е обаче да си зададем въпроса много или малко са тези двадесет години? 20 години е много време, ако означава очакване. 20 години е малко време, ако означава споделяне с любимите хора в живота. 20 години са достатъчно време, ако означават доказване в бизнеса! Съгласни сме с тези твърдения. Ще се спрем на последното. Защото с делата си сем. Мачуганови подчиняват 20-те години на непрекъснато доказване. Всяка година, всеки сезон, всеки...

„Щедростта е единственото облекло, което никога не овехтява” До 2000 година Йордан Арменчев се занимава с търговия в Горна Оряховица. Но понеже той и съпругата му Пенка имали наследствени земи, жена му все го притискала да намери начин да ги обработват, защото виждала в перспектива нещата. И той решава да стане арендатор. Приятелите му занемяват, когато им съобщава новината. После един през друг започват да го разубеждават – как така ще остави търговията, където печалбата е сигурна, и ще хукне по кърищата да гони Михаля. „Когато се впуснах в земеделието, нямах тръпката, но пък бях убеден, че нещо трябва да се направи. По това време в землището на Мерданя пустееха 9000 дка и само един арендатор обработваше 600 дка”, си припомня Йордан. Казва, че като авджия често обикалял някогашните хубави ниви и бодилите били високи колкото него.  Работата се страхува от решителния човек Започва с 1500 дка. Търси консултация от арендатора Тодор Христов, който вече имал натрупан голям опит и об...