Арендаторът Пеньо Тодоров -с. Боздуганово и Гипсово, Стара Загора

Арендаторът Пеньо Тодоров, който стопанисва 13 000 дка в старозагорските села Боздуганово и Гипсово.

 „Не само земеделието, но каквото и да вършиш, трябва да го обичаш и да живееш с него!“ – е принцип в работата му.

Вече 20 години Пеньо Тодоров от с. Боздуганово се занимава със земеделие. Той е първия арендатор в община Раднево. За този период е видял всичко в сектора, преминал е през различни перипетии, отглеждал е различни култури. Започнал с 2 000 декара, сега обработва 13 000 в землищата на селата Боздуганово и Гипсово. На нея в момента отглежда традиционните култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и от четири години ориз.

Разговаряме с нашия събеседник в красивия модерно обзаведен кабинет в стопанската му база за трудностите и проблемите, които среща в ежедневната си работа, както и за бъдещите му планове и очаквания.

- Миналата година не бе от най-леките. И климатичните условия не бяха добри, а впоследствие и реализацията на зърното бе слаба. В сравнение с предишната цените паднаха почти наполовина. Много пари загуби селското стопанство. Защото нямаме ли ние земеделските производители, всичко по веригата спира да работи – препарати, торове, машини. Реално цените паднаха с 200 лева на тон, а при някои култури като рапицата и с 300! – споделя арендаторът.

Въпреки възможностите на наличната ми складова база, която позволява да съхранявам зърното и да изчаквам покачването на цените, реализирах продукцията си веднага, тъй като ми бяха необходими средства през август, септември и октомври – заради отглеждането на ориз. Дълги години не се сееше ориз в нашето землище. През 1994-1995 г. опитах, но не се получи. Не можах да си покрия и наполовина разходите. Преди няколко години обаче нещата се пораздвижиха. Много трудна скъпа култура, но при добра година се отплаща с прилична печалба. Ако отглеждаме пшеница или слънчоглед на тези площи пък нищо не получаваме. Казвам скъпа, защото само водата за поливане е над 70 лева на декар. Отделно много препарати, особено тази година имаше много плевели – пръскахме 4-5 пъти. Семената също са скъпи, трябва и допълнително работна ръка. Необходимо е специализирано оборудване за обработване на посевите . За пръскането ползваме самолети и вертолети, което още повече покачва себестойността на продукцията!

Отглеждам културата на площ от 4 000 декара. Добивите са от 500 до 800 кг от декар. Зависи от годината и технологията на отглеждане. От Турция се раздвижи пазара на ориз, когато разрешиха вноса, защото на тях никога не им стига. България произвеждаме 100 хил. тона, а консумацията тук е 20 т.

Базата, с която разполагаме, е разположена на площ от 15 декара. Машинният парк е осъвременен. Сменил съм през годините много комбайни предимно КЛААС, но тази година закупих най-големия и най-модерен и мощен комбайн Кейс 9230, оборудван с гумени вериги. Той много лесно се преоборудва от пшеница към ориз и от ориз към други култури. Този комбайн ми е достатъчен да обслужвам всички площи, които обработвам. Разполагам с нови седем трактора, два Т-150 – оборудвани с двигатели на Мерцедес и три малки Болгар-а. Отделно с необходимото количество съвременни пръскачки, торачки и прикачен инвентар. Имаме техника не за 13 хил. дка, а за 35 000.

В момента работим по програма за агроекология, вклюваща отглеждането на пет култури – пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед и кориандър. Срокът на програмата първоначално е за пет години, като се запазва броя и вида на културите и размера на засетите площи. Субсидирането й се извършва година за година, като разплащането е в рамките на текущата и за миналата вече са получени средствата.

Наблягам много на поливното земеделие. Разполагам в момента с една инсталация, но тази година ще изградя още две-три. Малко по-скъпо излиза, но поливането възвръща направените инвестиции много бързо – дава допълнително още 30% процента над стандартния добив.

Миналата година изградихме модерна красива административна сграда, със съвременно обзавеждане и оборудване, отговарящи на тенденциите и посоките на развитие, които би трябвало да следва нашето земеделие. Екипа ни включва 20 човека постоянно наети за различните дейности. Допълнително през кампанията наемаме хора за работа в двете сушилни, обработващи реколтата от ориз.

Причините за проблемите в земеделието винаги са в управляващите. В този сектор вече 25 години няма никаква стратегия и план. Всяко правителство, което дойде на власт афишира, че ще обръща специално внимание на земеделието, защото то е единственият работещ сектор в България. И после забравя. С родилни мъки ни дават субсидиите или нещо друго. От наша страна правим каквото можем – срещаме се, преговаряме, стачкуваме… Трябва управляващите тук да се обръщат с по-голямо уважение към нас работещите в селското стопанство, а не да ни наричат зърнари, печалбари…

Трудности имаме и със собствениците на земи и „движението“ на земята за ползване между различни арендатори. Фондовете също се оказаха голям проблем. Купуват парцели и ни изнудват за арендните договори. Премахнаха изискването в закона при продажба на земя да се предлага първо на този, който я обработва – арендатор, кооперация. Откъде им са парите – чисти, мръсни, никой не ги проследява, даже и не ги пита.

Отделно липсата на комасация на земята, която не се знае кога ще се случи, създава трудности.

Голям бич е и кражбата на земеделска продукция. Краде се царевица, слънчоглед, виждал съм как косят пшеница на зелено за храна на животните. А и тях ги пускат в нивите – пасат, мачкат… Наел съм целогодишно подвижна охрана да предпазва площите от набези, което е и допълнителен разход. И пак не можем да ги опазим. Съдействие от държавата за този проблем – никакво. Оставени сме да се спасяваме поединично. Постоянно се поставят тези въпроси, подписват се уж някакви договори, но колкото да има някакво споразумение.

В бъдеще ще продължаваме да се занимаваме само с култури, които се сеят и прибират механизирано. Избягваме тези, които изискват ръчен труд. Преди години сме сели домати и пипер и знаем с какви големи проблеми се сблъскахме…

Някой беше казал, че докато има нужда от храна, ще има нужда и от земеделие. Ще продължа да работя това, което върша днес, защото смятам, че земеделието има голямо бъдеще. Надявам се и моят син, да продължи да го прави. Колкото и да не ни обръщат внимание управляващите, ние ще продължаваме да работим и се надяваме природата да бъде благосклонна към нас. Ще правим каквото трябва, а да става каквото ще. От политиците очакваме ако не друго, поне да придвижват европейските фондове, за да можем да работим с тях. Да използваме европейските средства, след като държавата ни няма.

Не само земеделието, но каквото и да вършиш, трябва да го обичаш и да живееш с него! – завършва разговора ни с усмивка Пеньо Тодоров.

Румен БАЧИЙСКИ

 Агровестник