Колко се печели от 400 дка?

 Разговор с Николай Колев - дребен земеделец, собственик на 400 декара в шуменското село Ивански.

Всяка държава защитава собственото си производство. Такъв е смисълът и на субсидиите. Те от една страна гарантират, че земеделецът ще продължи да съществува, а от друга- че продукцията му ще има нормална цена. Целта е храната да евтина, но без субсидии, т.е. продажба на себестойност, земеделецът загива.

В това е разковничето на проблема, който се породи наскоро между земеделските производители в България и управляващите. А горните редове са плод на разговора ми с Николай Колев- дребен, по думите му, земеделец. Държи 400 декара в шуменското село Ивански. Отглежда пшеница, царевица и слънчоглед. Справя се сам. Техниката му не е нова- съветска и българска, по-евтина за поддръжка. Опитал преди време да кандидатства за нови машини по САПАРД, но не успял да покрие критериите- сред тях гаранция, че кандидатът поне 5 години ще се занимава със земеделие.

Субсидиите- схема

България е сравнително млада страна членка и затова земеделските субсидии, които се предоставят на декар обработваема площ, са по-малки в сравнение с тези в останалите страни от ЕС. Българските земеделски стопани получават подкрепа чрез директни плащания в съответствие с определена схема на нарастване, изразена в проценти от прилаганото ниво на такива плащания в ЕС-15.

През 2007 г. процентите са били 25 или около 16 лв., 30% през 2008 г., 35% през 2009 г., 40% през 2010 г., 50% през 2011 г., 60% през 2012 г., и така докато се достигнат 100% от 2016 г., когато ще се изравним с държави като Франция и Германия. 

България, така както е и при десетте нови страни-членки, има право на доплащане от националния бюджет към директните плащания - национални доплащания, които могат да се използват за различни сектори в зависимост от решението на страната. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта, е земите, за които се кандидатства, да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Допустими за подпомагане са всички площи, с изключение на площите заети от трайни насаждения и тютюн и постоянно затревените площи. Максималният размер на националното доплащане на хектар земеделска земя е левовата равностойност на 25,33 евро или не повече от 49,54 лв. 

Срещу какво възроптаха зърнопроизводителите?

Зърнопроизводителите възроптаха срещу неспазеното обещание на правителството, споделя Николай Колев, въпреки че самият той не е участвал пряко в протестите и блокадите в края на миналата година. Държавата изплати минималната част от националното доплащане, оправдавайки се с кризата. Изразено в цифри, ако обещаните пари е трябвало да бъдат по около 32 лв. за декар, то по сметките на производителите са постъпили малко над 27 лв./дка. Всеки лев отгоре е добре дошъл, коментира Николай Колев. 

Зърнопроизводителите ще получат това, което е заложено в бюджета 2012 г., а той е такъв, какъвто е, каза през декември миналата година земеделският министър Мирослав Найденов. 

От началото на годината е изплатена почти цялата сума за директни и национални доплащания - 700 милиона от общо 870 милиона лева. Проблем има обаче с акциза на горивата - обещанието на правителството беше селскостопанските работници да се ползват от по-ниска ставка от началото на годината. Приемането на документи обаче ще започне едва в средата на февруари, което според прогнозите на земеделците означава, че облекченията ще станат факт най-рано през май.

Земеделието- труд и затваряне на средства

Земеделието е рисково, защото се затварят много пари без гаранция за добра печалба. Основното перо на разходите са семена, торове и препарати. Затова в селото на Николай Колев все повече узрява идеята за коопериране на земеделците. Землището е близо 27 хиляди декара. Най-големият производител държи 6-7 хиляди декара, двама са с по 4-5 хиляди декара и останалите са по-малки. Самият Николай се стреми да окрупни земите си до 800-1000 декара. Това според него е минимумът едно стопанство да се самоиздържа. Със своите 400 дка той няма да „изхрани” семейството си, ако не работи нещо допълнително. На теория, всичко е много добре и дори някои завиждат, казва той. Но е достатъчно само да си представим, че едно зареждане на трактора струва 300 лв., плюс усилен труд събота и неделя, докато другите почиват... Смяната на маслото в двигателя на неговия стар трактор е 40-50 лева. Поне 250 лева е сумата за по-съвременните трактори. Там може да е и повече, цените са главозамайващи, споделя Николай. Тракторът му е произведен през 50-те години, но на този етап не може да си позволи нов, чиято цена е "космическите" около 60 хиляди лв. за руски трактор от среден клас, 300 хил. лв. са западните трактори от висок клас-над 250 к.с. Неудобството от старата техника е, че не разполага с прецизността на новите технологии, често се поврежда и умората след цял ден работа е огромна. 

За огорченията...

Николай се занимава със земеделие от 1993-та година. Бил един от първите в с. Ивански. Семейството му събрало пари, включително и назаем, за да вземе ниви под наем. По това време площите не били проблем. Днес няма и един свободен квадратен метър, а интересът се породил след членството на България в ЕС, когато започна изплащането на субсидии. Болката на Николай е, че земеделието се превърна в бизнес, а за него се изисква и много лично отношение и любов. Той е съгласен, че по-гъвкавите и находчивите успяват, но макар и привърженик на либерализма, е огорчен от факта, че големите „изяждат” малките. Така се получава, че след всички задължителни разходи сметката излиза само за притежателите на съвременна техника, която по-дребните земеделци не могат да си позволят. И дава пример със собствената си сеялка за 3 хил. лв.- тя не може да даде качеството на сеитбата с нова машина за 15 хил. лв. Същото се отнася и при торенето или пък пръскането с препарати. Работата е прецизна, буквално до грам на декар. Със старата техника постигането на тази задача е трудно постижимо, а всяко отклонение се отразява на добивите. Редица са и злоупотребите, които също отказват дребните земеделци. 

Търговците допълнително утежняват положението на земеделците, възползвайки се от факта, че по жътва понякога всеки час е от значение и не се жалят средства за вкарване на техниката в изправност. Николай Колев подкрепя думите си с още един пример. Помпичката, която захранва с гориво двигателя на един съвременен комбайн, се продава от официалния вносител на марката на цена над 1100 лева. Същата по параметри помпа в магазините за камиони е 240 лева. А самата помпа има себестойност не повече от 10-20 лева. С малко печалба може да се докара до 40-50 лева, и това според Колев е нормалната цена на такава помпичка. Няма нищо в нея което да я прави толкова скъпа. 

... и заблудите

Николай Колев не е съгласен еднозначно да се приемат нещата. Както се случва с категоричното отричане на генно-модифицираните организми. ГМО са разработени за по-голям и сигурен добив. Понякога практиката показва, че не се работи в правилната посока. Като например ГМО царевица, която животните отказвали да ядат- голямата продукция се обезсмисля в такъв случай. Колев дава и друг пример- преди ГМО средният добив на слънчоглед е бил 150 кг/дка, а сега е нормално около 300-350 кг/дка. 

Нитратите са друга заблуда, според Николай Колев. Той си спомня средата на 80-те години, когато френски търговец купувал български краставици от неговия роден край. Изборът бил определен според външния вид на зеленчуците, докато за вътрешния пазар се гледало съдържанието и най-вече нитратните стойности. На въпрос на българите французите не се ли притесняват от опасността от прекомерни количества азотни торове в краставиците, чужденецът отговорил отрицателно. Всичко е въпрос на мярка. 

Съвет

Най-голямата ценност е земята, е твърдото убеждение на Колев. Дали по финансово принуждение, или поради несъобразителност мнозина продават, за да инвестират парите в нещо толкова несигурно като автомобили. Кой обаче купува? Земята се изкупува от големите български фирми, но и от такива с чужди капитали. А последицата е, че изчезват човешките размери на земеделието, чието място се заема от собственици на милиони декари.