ЗКПУ “Росица-Янтра”

Българските села вместо да се съживяват – опустяват. Младите специалисти трудно се реализират, на много места възрастните издържат деца и внуци. А най-ценното богатство на хората – земята, бързо мени собствениците си.

ЗКПУ “Росица-Янтра” е единствената кооперация в нашето село, която години наред произвежда зърнена продукция и извършва услуги на стопаните.

– Янтра е моето родно село. Наблизо минават две реки – Янтра и Росица, а местността където се вливат се нарича “Смесето” – така започна своя разказ председателят на кооперацията г-н Йордан Косев. – Голямо село бяхме, а днес жителите са по-малко от 1 000 и останахме най-малкото в  общината. Училището затвори врати, детската градина – също…

На 12 януари 1997 година поех ръководството на кооперацията – със 170 лв налични пари в касата и 14 млн тогава “закопчани” в Балканбанк. Да, това беше преди деноминацията, но милионите си бяха все пак някакви пари. Поех от колега агроном, дългогодишен специалист. Съзнавах отговорността, трудната ситуация, но рискувах. Стопаните ми гласуваха доверие и ме избраха с пълно болшинство.

Кооперацията тогава стопанисваше 6500 декара. Земята беше комасирана, площите мащабни. Заварих само стара руска техника – трактори ЮМЗ-та, едно Т-150 и две “Ниви”, които буквално не си знаеха годините. Редовно ги „кърпихме“, сменяхме части, опитвахме се да ги съживим. И да продължим да произвеждаме…

След като си стъпихме малко на краката започнахме да обновяваме машинния парк. Най-напред закупихме необходимия прикачен инвентар, тъй като със старите плугове, култиватори, фрези, сеялки вече не можеше да се работи. Закупихме 2 нови “Беларус”-а, старите комбайни изнемогваха и се снабдихме с комбайн, втора употреба. Впоследствие закупихме трактор, втора употреба “Джон Диър”, плуг Рау (6х50) с обръщач за дълбока оран. Не след дълго дойде ред и на новата техника, на площадката своето място заеха два нови “Беларус”-а от 140 к.с, нов комбайн “КЛААС Тукано”.

Защо акцентирах най-напред на техниката? Защото всички в кооперацията съзнавахме, че от навременните и качествени мероприятия – оран, култивиране, сеитба, прибиране на реколтата, зависят в много голяма степен добрите резултати. Вложените средства се възвърнаха в по-голям размер…

Днес стопанисваме 2600 дка площи в землището на селото. Залагаме предимно зърнено-житни и пролетни култури, които изискват изцяло механизирани дейности. Пшеницата заема около 1200 декара, ечемикът – 600 декара, слънчоглед сеем на 1000 декара, а царевицата е малко (120 декара).

Кооперацията ни не разполага със закрити складове за съхранение на продукцията, затова се налага да продаваме стоката от предходната култура, за да освободим място за следващата. Така под открит метален склад, на който подменихме покрива, съхраняваме реколтата, но за ограничено време. За жалост цените на земеделската продукция и тази година са ниски, хлебното зърно реализирахме по за 270 лева за тон.

Освен ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица стопанисваме и 15 декара люцерна, която косим, балираме и лично возим до къщите на член-кооператорите, които имат животни и са заявили този фураж.

Екипът на кооперацията е силно редуциран. Аз съм председател, главният ни счетоводител е г-жа Веринея Милованова, имаме касиер, домакин, механик и двама механизатори.

Най-голямата ми болка е, че сме безсилни да се борим за земята.Пазарите се отвориха, цената на земята расте, а и законът се промени така, че купувач може да бъде всеки. Идват производители от други населени места, ангажират земята, предлагат по-висока рента и оттам тръгват проблемите. Хората са объркани, не подозират, че могат да бъдат измамени по за 5-10 лева. Подписват договори, не са наясно за какъв период и след това се допитват до нас за клаузи по договорите, които не са им ясни.

Как виждам бъдещето на нашата земеделска структура?

– Каквото и да бях направил не можех да запазя земята и повтарям, това е най-голямата ни тревога. Не сме участвали в програми, всичко сме закупили със собствени средства, всичко сме постигнали с труд и отговорност. Парите от субсидиите влагаме в техника, торове, препарати.

С умерен оптимизъм гледам в бъдещето. Ще работим професионално, ще следим новостите, технологиите, ще залагаме продуктивни сортове и хибриди съобразно региона. И се надяваме управляващите да се отнасят адекватно към отрасъла Земеделие и в частност към земеделските кооперации, които десетилетия са били основните производителите на земеделска продукция в страната…

 Агровестник