ЗКПУ „Прогрес“ - с. Жегларци, община Тервел

Г-жа Гинка Добрева е председател на ЗКПУ „Прогрес“ в село Жегларци, община Тервел. Колективът стопанисва 9500 дка, на които залага традиционните за региона на Добруджа зърнено-житни и маслодайни култури.

Г-жа Гинка Добрева е родом от село Жегларци, община Тервел. Завършила е средно специално образование. През целия си 49-годишен трудов път е работила само и единствено в селското стопанство. Председател е на ЗКПУ „Прогрес“ от създаването й през октомври 1993 г. Тук е бил изготвен първия земеразделителен план в България и лично президентът Жельо Желев в онова време е връчил документите за собственост.

Усмихната и ведра председателката ни посреща в стопанския двор на кооперацията.

- Започнахме със 7 500 декара земя и 100 крави, които успяхме да запазим от кравефермата с 2 000 животни.Сега имаме 9 500 декара, но бяхме стигнали до над 12 хиляди. Площите са в землищата на селата Жегларци, Кочмар и Войниково. Животни вече не гледаме. На стопанисваната земя отглеждаме 2 800 дка пшеница, 1 800 дка с ечемик, 1 500 дка царевица, 2 500 дка слънчоглед и 400 дка люцерна за нуждите на кооператорите. Имаме раздадени малки парцели за зеленчукопроизводство на жители от селото. Осигуряваме хляб на нашите кооператори. Фурната е наша собственост.

Разполагаме с два комбайна КЛААС, с трактори – един КЛААС – закупен тази година, един Кейс, два броя Ламборджини, два Беларус-а, фадрома Маниту, две пръскачки Перла, сеялки, торачки, обръщателни плугове, всякакъв инвентар. Първия комбайн закупихме по програма САПАРД, след това трактор Кейс, оборудван с плуг и сеялки за окопни култури. Постепенно обновихме напълно тракторния парк. Това ни беше крайно необходимо, за да намалим огромните разходи при експлоатацията на старата техника. Не сме ползвали средства от Мерките. Много бюрокрация, изисквания и разкатавания! Отделно проблеми и с банките.

Най-големият проблем ни е, че не е уреден въпросът със стопанския двор. От 2000-та г. сме започнали да подготвяме и подаваме документи за закупуване на земята, но заради неяснота със собствеността на отделни части, все още нищо не е решено. Разполагаме с три склада за съхранение на зърното с обща вместимост от 2 200 тона. Складовата база не е достатъчна за съхранение на реколтата. Затова продаваме по-рано.

Като се върна назад във времето, когато изграждахме кооперацията, се чудя как ми е идвал кураж. Целта ми тогава бе да я създадем, а да ставам председател през ума ми не е минавало. Беше пълен хаос. Ходила съм къде ли не, дори в Министерството на земеделието. Но преди всичко хората тук с които работя, ми даваха своята подкрепа. Нищо не струвам аз без тях. Човек сам нищо не може да постигне.

Открихме собствен магазин в центъра на селото. Първоначално причината бе да продаваме там хляба от фурната, за да не се разкарват хората до стопанския двор. Впоследствие го направихме смесен хранителен магазин. С наши средства през 2005 г. направихме основен ремонт на църквата „Свети Георги“ в селото. Може да се каже, че я изградихме наново. Направихме й тържествено освещаване.

За мен са излишни ежегодните очертавания на земята. Когато има промяна и направя корекция – да, но иначе… Когато предаваме всички ползватели документи, няма промени, а като дойдат обратно, имало застъпвания. Тези пререгистрации на землища и карти ни идват малко в повече, особено ако съвпадне с кампания. Къде е при нас държавата? Само да дава субсидии ли? Имам чувството, че заради тях търсят причини, колкото може по-малко и по-късно да ни се помага. До ваучерите за горива въобще не стигнах. Заради грешка в поземлената комисия ми дадоха само 18 лева (!?), другите евентуално на втория етап. Много голяма бумащина. Преди време от Растителна защита пък искаха да се следи целия период на вегетация на културите. Като се започне от дълбоката оран, основното торене, предсеитбеното и пр.

Тук съм израснала и няма домакинство, с което да не съм работила. В кравекомплекса бяхме 150 човека, работехме на две смени. Предавахме по 22 тона мляко на ден, представете си какво количество е това!. Ако бяхме съхранили поне 1/3 от него по времето на ликвидационните съвети, сега щяхме да сме къде-къде напред. А имахме възможности – за това и ми е тъжно, като се сетя.

В кооперацията работят 20 човека, от които 8 са механизатори. Текучество няма, хората са доволни.

От управляващите не очаквам нищо, а и не виждам нещо по-добро за в бъдеще. Аз искам да знам каква ще е изкупната цена на продукцията догодина. Искам да взема най-добрата цена, а не да идват прекупвачите и да се опитват да ни мамят. Настоявам за гарантирана изкупна цена, защитена цена. Да знам какво да вложа и какво ще получа. Или да се знае поне минималната цена, под която няма да се пада.

Записа Румен БАЧИЙСКИ
 Агровестник