Георги Балабанов - обработва 15 хиляди декара в Добричко

„В ДОБРУДЖА ПРАВИМ ЗЕМЕДЕЛИЕ НА СВЕТОВНО НИВО, ДАЖЕ НАДМИНАХМЕ ФЕРМЕРИТЕ ОТ АНГЛИЯ И ФРАНЦИЯ!“ с чувство на задоволство обяснява писателят-фермер Георги Балабанов. Той обработва 15 хиляди декара земя и има издадени 9 книги. На 10 юни г-н Балабанов представи в Дома на народната армия в Пловдив четвъртия си сборник с разкази “Мълчаливи хоризонти”.

 „Ако земята е самата душа на човека, то вярата е тази, която прави онова, което наричаме човечност. Защото когато няма блага и духовност за един народ – няма и развитие” – припомня авторът откъс от своя разказ „Чифликчията“.

Георги Балабанов от Добричкото село Краище е уникално съчетание на писател и фермер – две в едно. Повече от 20 години еднакво добре се справя и с перото, и с агробизнеса. Издал е 9 книги и е член е на Съюза на независимите български писатели. В същото време обработва 15 хиляди декара с пшеница, царевица, ечемик, рапица и люцерна в землищата на селата Изворово, Красен, Краище, Росен, Росица, Огражден, Житен, Сноп и Добрин. Завършил е с отличен успех Селскостопански техникум “Тимирязев” в гр. Толбухин, сега Добрич, а след това българска филология в Софийския университет “Климент Охридски”. Повече от две десетилетия е бил главен редактор на общинския вестник в Генерал Тошево “Добруджански глас”. В началото на демократичните промени в България по стечение на неблагоприятни за него обстоятелства дава гръб на журналистиката и се отдава на фермерство, но остава верен на перото. От 9 -те му книги, едната е детска. Има издаден сборник с разкази в Македония. Някои от книгите му са станали основа за театрални постановки. Теми за творбите си черпи от обикновените честни и добри хора, с които се среща в ежедневието. Иска му се да има повече добри новини, повече добри примери да се показват, за да има от какво да се учат младите хора. Успешният майстор на перото е гостувал в 36 населени места и е изнесъл десетки рецитали не само в България, но и в Молдова и Украйна. Признава, че има особена слабост към театъра на бесарабските българи в град Тераклия – Република Молдова “Смешен петък”, където е представена негова пиеса. “Смешен петък” е единственият български театър зад граница. В творческата си кариера г-н Балабанов е спечелил 5 национални конкурса за най-добър разказ.

Първи помощници в бизнеса му са синовете му Йордан и Иван, които са поели голяма част от работата. Благодарение на тях писателят-фермер намира време за любимото си хоби – писането, и мечтае един ден негова творба да се играе на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.

На въпрос как творец и майстор на перото се е ориентирал към агросектора, той отговори така:

- Земеделието винаги е било в кръвта ми и никога не е било чуждо на сърцето и душата ми. Носел съм го дълбоко в себе си, защото съм пето поколение земеделец от нашия род. Назад във времето винаги сме показвали добри резултатити и добиви, както моите предци, така и аз. Със земеделие се занимавам от 24 години. Започнах с 300 декара земя и малък трактор от роднини и досега всичко съм градил частица по частица…

Искам дебело да подчертая, че от БИВШЕТО ТКЗС НЕ СЪМ ВЗЕЛ И ЕДНА СТОТИНКА във вид на материални ценности. Нито работилници, нито навеси и машини, всичко съм си купувал сам. Получих само едно счупено ЮМЗ за талоните на баща ми и близките ми, които са имали дялово участие. Усвоил съм средства по два проекта от ПРСР, с които съм модернизирал машинно-тракторния си парк и базата. Активно работя с научните институти и световноизвестни фирми. В момента на моите полета се изпитват над 20 сорта пшеница, ечемик, царевица и рапица. Преди няколко дни специлисти от 7 държави бяха дошли да видят рапицата и другите опити, които съм заложил в моето фермерство.

Г-н Балабанов с гордост говори за синовете си, които са редом до него и в бизнеса, и подкрепа за творчеството му. Всичко, което съм постигнал е благодарение на моите две прекрасни момчета, които работят близо до мен, и които са много здрава опора в ежедневието. Единият е инженер, той движи много добре нещата. Преди няколко дни в град Поморие изнесе лекция за рапицата пред голяма аудитория фермери. Освен това от фирма BASF тази година го изпратиха делегат в Прага на световния форум на царевицата. Другият ми син е икономист и се занимава със счетоводната дейност, банките, договорите със земеделските земи, въобще е поел голяма част от административната дейност на фирмата. А двамата заедно ме насърчават да продължавам с писането.

Иначе контролът в семейната ни фирма е много здрав и затова успяваме. Екипът е от 18 човека.

Г-н Балабанов не прави изключение от фермерите, които се сблъскват с тежкия административен апарат. Той говори и с болка, че българските фермери са едва ли не втора ръка и пренебрегвани в сравнение с европейските си колеги. От друга страна се гордее, че българското земеделие и по точно в Добруджа, се равнява на световното. Тази огромна и тромава административна и бюрократична машина е паразитна за селското стопанство. Толкова много декларации, толкова много справки. Всеки ден двама човека от фирмата непрекъснато изпращат ненужна информация и не виждам изход това скоро да свърши. Навремето нашите деди много лесно са разрешили въпроса със земята. В края на годината всеки си плаща данъците на декар земя и всичко се оправя. Ако има разумни хора, да се направи строга преценка според категориите на земята, колко да се плаща данък и тогава ще престанат игрите и с ДДС-то, и всички ще бъдем поставени на равна основа. Този, който не прави качествено земеделие, който не може да произведе реколта, той неминуемо ще отпадне от отрасъла, защото

ДНЕШНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ Е ЗЕМЕДЕЛИЕ НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, то иска нова съвременна техника. Тракторите ми са снабдени с GPS-и, и всичко е сведено до съвършенство. Не само аз, но и много други колеги в Северна България и особено в Добруджа правим земеделие на световно ниво, даже надминахме фермери и от Англия, и от Франция. При нас големият проблем остава раздробеността на земята, заради многото наследници. В една Франция, ако двама братя имат 250 декара, не може и двамата да я обработват, а само единият. Другият му плаща дела и той търси друго спасение. А при нас няма подобно нещо, тук 4 декара, там 5 декара и въпреки че има разпоредби, и тъкмо си подготвил всичко, все ще се намери някой да дойде и да забие колчета и няма кой да го спре. Лошото е, че законодателството не е поставено на здрава основа. Не защитава честния труд на хората. Не може в една Гърция един килограм живо тегло да се изкупува на 8 лева, а при нас едва стигна 5 лв. Как ще имаме животновъдство? Ето, Румъния, аз съм на 8 километра от границата. Виждам как техните камиони излизат и изнасят агнета за други страни. А ние стоим и ги гледаме жално на пътя Генерал Тошево-Кардам.

- Литературата трябва да ни сближава и никога да не ни разделя. С цялото си творчество се стремя само към едно, да нося топлина и благодат на хората. А за мен една от най-големите награди е читателската любов. За мен е важно, че съм оставил частица от богатството на българската литература и от чистотата на нравствените отношения в сърцето на хората.

За финал той цитира и откъс от разказа “Чифликчията”: „Ако земята е самата душа на човека, то вярата е тази, която прави онова, което наричаме човечност, защото когато няма блага и духовност за един народ – няма и развитие.”

Николета Карастоянова