ЗК „Единство“ - Ботевград.

Валентин Малинчев е родом от Ботевград. От 01.07.2013 г. е председател на ЗК „Единство“, но е член на Управителния съвет от 15 години.

– Впрочем, от 1974 г. съм започнал работа в селското стопанство, най-напред в АПК. Израснах в семейство, което развиваше животновъдство. Не само моите баба и дядо, много семейства имаха ферми край града и в малките населени места. Кооперацията е създадена преди 20 години – през 1994 -та и тази година имахме юбилей. Тя е най-голямата на територията на София област. В землището на Ботевград (цялото е около 12 000 дка), ние стопанисваме близо 9 000 дка от земята. Миналата година бяхме принудени да преотдадем 800 дка под аренда на други ползватели.

ПЕРСОНАЛЪТ НИ НАБРОЯВА 21 ЧОВЕКА, оптимизиран е до минимум – председател, счетоводител, домакин, главен агроном и една служителка, която е ангажирана с договорите. Останалите са механизатори и пазачи. А знаете ли колко са член-кооператорите в момента? 2 800 души! Огромна е документацията, толкова много папки с договори поддържаме…

РАЗПОЛАГАМЕ СЪС СОБСТВЕНА БАЗА, която се простира на 18 декара. Складовите ни помещения са съвременни, монолитно е строителството и всеки склад е с площ от по 720 кв. м. Така че възможности за съхранение на продукцията имаме. Отделно имаме и бензинова колона, административни сгради.

Техническата въоръженост на всяко стопанство, било кооперативно или фермерско, в значима степен определя развитието и икономическите резултати. Разполагаме с четири трактора МТЗ 952, едно Т 150 и отделно поддържаме в изправност още два трактора ЮМЗ, които се включват при необходимост. С тях извеждаме в срок и при високо качество всички механизирани обработки и сеитбата, а при прибирането на реколтата ползваме услуги.

При нас основно се сеят четири култури – пшеница, овес, тритикале, слънчоглед. Още от годините на АПК обработваме стари ливади. Напоследък сериозен проблем срещаме с отводняването на блоковете, защото в нашата област само от май месец до октомври количеството на дъжда е 1000 л на кв.м.

При добра година, както беше по-миналата, получихме много добри резултати. От пшеницата добивът ни беше 400 кг/дка, докато тези година – около 350 кг. Тритикалето е чудесно за изхранване на животните, но той е суровина и за спирт. Спиртоварните заводи го изкупуват на цена 1-2-3 ст. по-надолу от тази на пшеницата. Но пък не е капризна култура и при добра година гарантира добър добив.

Овесът сеем напролет. Правим сеитбооборот, но за тази година не знам как ще го постигнем. Ако тракторите още дълго време не могат да влязат в площите, всичко ще остане за угар. Засяхме все пак 3000 дка с пшеница и 1000 с тритикале. Пшеницата ни е собствено производство – Енола и Фактор.

Възползвали ли сте от европейските програми, какви са намеренията ви, насочваме разговора с г-н Малинчевв това направление.

– Намирам системата за тромата. Ако започнем подготовката отсега по някой проект, да се надяваме в края на идната година да се случи нещо. Затова съм на мнение, ако разполагаме със свободни средства да си закупим техника на лизинг и да я ползваме. На първо място имаме потребност от мощен трактор от 300 коня, за да заменим Т 150 и ЮМЗ-то. Но са доста скъпи. Не разполагаме и с прибираща машина. Що се отнася до прикачния инвентар, сме оборудвани с всичко необходимо – дискови брани, плугове, сеялки, ремаркета. Планираме да си закупим още една сеялка за есенници, оценявайки важността и прецизността на мероприятието.

НЕ МОЖЕМ ДА НЕ БЪДЕМ ОБЕКТИВНИ ЗА ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ПРОМЕНИ.

Субсидиите ни помогнаха изключително много. Средствата влагаме само и единствено в производството. Но не бива да подминем и фразата „пазарна икономика“. Държавата стои зад нея, макар че може да регулира цените на пшеницата, на другите култури. Базирайки се на осреднена себестойност може да се фиксира защитена изкупна цена. Може ли тази година пшеницата да падне до 22 ст.? Дори да е фуражна, след като отговаря на изискванията – влажност, чужди примеси, чистота и т.н. Трябва държавата да въведе стандарт за цените – да се вземе за база предходната година, себестойността и да се определи примерно защитена минимална изкупна цена от 24 ст за килограм. И когато ние, производителите, знаем, че хлебната пшеница ще се търгува по 30 ст, фуражната – по 27 ст, ечемикът – на еди каква си цена, тогава ще планираме и разходите. Ще заложим на сигурна печалба. Защото кой оска да продава на цени под себестойността?

Това са все важни показатели и трябва да има яснота по тях. А сега държавата е абдикирала от нас земеделските производители, единствено настоява да си вземе данъците. Едва ли е необходимо да припомняме какви са субсидиите в съседна Гърция и какви са нашите. От тази държавна политика страда селското стопанство. Нека не бъда лош пророк, но за мен това е целенасочено. Ние бяхме едни от най-добрите производители на месо, млечни продукти на Балканите, а сега внасяме… Не се ли цели у нас да влизат чужди стоки, за да не произвеждаме. За разлика от другите народи…

И още, от 1990 г. насам управляващите работят сякаш за унищожаването на България, за жалост.

ТЪГУВАМ ПО ОНОВА ВРЕМЕ, когато отглеждахме и животни. Наложи се да продадем 3 халета по за 150 животни – крави. Поддържахме и телеугоително стопанство, разпродаде се и то, за да се покриват неизплатено ДДС, осигуровки и т.н. Бях категорично против тази продажба, но нямаше начин. Ако бяха останали, сега положението щеше да е по-добро. Все пак разпродадохме сграден фонд, недвижимо имущество. Чудесна беше базата! Същевременно произвеждаме фуражи и добре би било да развиваме и животновъдство.

Нека всички ползватели на земята да сме поставени при еднакви правила. И земеделски колективи и арендатори. Ние се стараем да сме лоялни към всички член-кооператори, често се налага и компромиси да правим. Помагаме с каквото можем. Стараем се да подкрепяме и социалния живот в населените места, но като цяло нямаме кой знае каква финансова стабилност.Толерантност и взаимно разбиране е основният принцип в работата на нашата кооперация. С разбиране, с блага дума и с усмивка винаги можеш да постигнеш резултати.

 Агровестник