Инвестиране в земеделски земи

Взгляните на изображение. Вы увидите картину, которая не только стоит тысячи слов, но и может раскрыть секрет успеха целой нации. Урожай переправляют к рекам, по ним груз идет в порт – торговый принцип страны умещается на одной картинке. Конечно, это напоминает о Гекльберри Финне Марка Твена и Могучей Миссисипи, но на этом изображении – секрет американского мирового могущества, и мы можем заглянуть «за кулисы» и увидеть сердце американской экономики. 

Цените на основните зърнени култури падат бързо, подобно на останалите стоки. През август те стигнаха най-ниските си нива от осем години. Това е с 41% по-ниско от пика им през 2011 г. То не се дължи на факта, че хората ядат по-малко или земеделците са станали по-продуктивни. За разлика от много други стоки това няма общо и със забавянето на китайския ръст. Независимо дали вървят нагоре или надолу, цените на зърнените храни се движат от други фактори, сред които цената на петрола и държавната политика, пише в новия си брой сп. The Economist.

Преди всичко трябва да си отговорим на един основен въпрос – къде изнасяме българското жито? Не, не изнасяме за Египет. Египетските търгове са показателни за структурата на пазара. Те се печелят на първо място от руснаците, украинците се намесиха, естествено, французите и американците. Ние изнасяме за региони, които в момента допълнително имат затруднения. Това са Близкият Изток, където икономиката е напълно съсипана от Ислямска държава, Северна Африка и Гърция, където изнасяме фуражно зърно. Тоест нашият пазар се намира само край бреговете на Средиземно море и това е логично, предвид обстоятелствата. Ние нямаме пристанище, което да натовари един голям кораб, защото големи кораби не могат да стигнат до него. В наше пристанище не може да влезе „Панамакс“, който е с вместимост 60 000 тона. Образно казано, търговията със зърно още върви с гемии.