Николай Димов - обработва 65 000 дка в Странджанско-Сакарския край

Г-н Николай Димов, един от големите фермери в Югоизточна България. Обработва 65 000 дка нископродуктивни земи в Странджанско-Сакарския край, грижи се за 300 крави месодайно направление.

Някога до с. Стефан Караджово, общ. Средец се е стигало само с открит лист. Днес пътуваме спокойно, наслаждавайки се на красивите гледки – нивя и иглолистни гори, хълмове, нисък лес. В последния работен ден (не и за земеделците) на изминалата седмица имаме среща с големия фермер от този край – Николай Димов. Изчакваме го в центъра на селото, до паметника на Стефан Караджа, който величествено напомня за историческите времена. В далечната 1840 г в с. Ичме (така се е наричало по турско) на 11 май се е родил Стефан Тодоров, наречен Караджата. Селото днес заслужено носи неговото име.

Направил поредната обиколка из полето, Николай Димов, пристига в уреченото време. Освен професионално ангажирани, чувстваме се и като желани гости в базата на фермера в източния край на селото, където кипи сериозна строителна дейност. Настаняваме се удобно в просторна стая, която в новата административно-битова сграда на „Агролес“ ЕООД, е предвидена за столова, и започваме разговора, връщайки се назад в годините.

- Родом съм от с. Факия, по професия съм електроинженер. Но в семейството ми винаги са се отглеждали животни, та до ден-днешен не мога да се разделя с тази страст. Занимавах се и с дърводобив, досещате се от името на фирмата ми. В Стефан Караджово съм от 2000 г. и основният ми бизнес е земеделието. „Агролес“ преустанови дърводобива през 2004 г и остана само земята.

БЕДЕН Е СТРАНДЖАНСКО-САКАРСКИЯТ КРАЙ, особено като се отива към границата. Имам земи в селата Горска поляна, Вълчи извор, Момина църква, Факия, където почвите са седма, осма, дори и десета категория. Ниско е почвеното плодородие, но с повече усилия, със съвременни технологии и разумни решения постигаме резултати и то добри…

Впрочем, г-н Димов самостоятелно се занимава със земеделие още от 1986 г. Отглеждал е 5 дка ягоди на открито в родното село Факия. „Тогава изкарвах от насаждението повече, отколкото беше заплатата ми в системата на БДЖ и то само по време на прибирането на плодовете – припомня с усмивка фермерът. – През 90-те години пък вече имах доста силно развито животновъдство – отглеждах прасета и то пасищно, в същото време си добивах и фуража. Много трудно в онова време можеше да се наеме земя. Но през 1998 г. вече обработвах повече площи, и непрекъснато ги увеличавах. Усиленото арендуване може да се каже стартира през 2000-та г. Тогава постепенно от 2-3-4-5 хил. дка земята достигна до 65 000… Толкова е и в момента.

От тях около 5-6 хил дка са пасища, не ги кося, а отглеждам животните. Стопанисвам стадо от 300 крави месодайно направление. Имам намерение да ги увелича някъде до 500-600, че може и 800. Нашият край разполага с дадености и трябва да ги използваме. Проблемът с обезлюдяването на селата е съществен, няма работна ръка. По цялата Странджа е така. Въпреки обещанията на управляващите, нищо не се прави по тези въпроси и всеки се спасява както може, грубо казано. Имам голям проблем и с монополистите от EVN, в момента правят планови ремонти по жътвено време и ни спират тока. Заради тях пък спираме да жънем, защото не можем да прибираме зърното в силозните стопанства. Не можем да оставим рапицата непочистена. Обаждах се къде ли не, и в министерството, но без резултат…

Та нека се върнем отново на основният бизнес –ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО. Основните култури са пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед и отчасти царевица. От 2-3 год. опитваме с царевицата, въпреки засушливите площи тук, но за в бъдеще обмислям възможностите за поливно земеделие. Стефан Караджово е било навремето поливно, каналите си стоят и има начини да се ползват. Трябва да оползотворяваме водата, това богатство, което ни е даденост.

Работя с осъвременен машинен парк. През 1990 г. закупих два стари Болгар -а и някакъв скалъпен инвентар. Постепенно дойде САПАРД (защитих два проекта за малки машини на стойност 150 000 евро). Свити, неуверени бяхме, страхувахме се да инвестираме. След това закупих на лизинг един комбайн, после още един… По мярка 121 на ПРСР защитих няколко проекта на стойност 1, 5 млн евро. В момента разполагаме с 9 комбайна, 11 трактора, очаквам още 1. Предпочитаната марка в нашето стопанство е „Джон Диър“, работим с два малки и осем големи трактора. Партнирам си чудесно с фирма „Агротрон М“ от Търговище. И оценявам професионалният и добър сервиз, който ръководството ми осигурява. Впрочем, това е стил на работа на собствениците.

Прикачният ми инвентар е основно на Хорш. С какво ме впечатли тази немска компания? Още през 93-94 г. на Агра видяхме сеялка, която ни се струваше много голяма, сложна, но се оказа, че именно това са МАШИНИТЕ НА БЪДЕЩЕТО. „Хорш“ е фирма на иновациите, почти всяка година предлага нещо ново, но и което дава резултати.

Екипът ми общо е около 40 души – основните механизатори са 15 човека, допълнително в сезона наемам комбайнери. Това са хора от околните села, дори и от Ямбол имам персонал, на които съм осигурил превоз.

Имам две бази – в Голямо Крушево я продадох на колеги, а закупихме зърнобазата на Мелинвест в с. Болярово. Основната ми база – силозно стопанство е в с. Ружица, където закупих стопанския двор. Голяма е базата и в Стефан Караджово, с плоски складове, с 2 декара покрита площ, битово-административна сграда, столова за работниците…

Какви са очакванията ми през новия програмен период? Площите няма да разширявам. Арендодателите ми също не са малко. Надпреварваме се с фондовете кой повече рента да даде. Изнудват ни, залъгват хората.

Когато се прави интензивно и поливно земеделие, няма нужда от много земя. Водата в страната ни е в изобилие, но не я използваме, за разлика от южните ни съседки.

През новия програмен период съм замислил да се насоча към друга дйност – ПРЕРАБОТКА НА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ, за да имаме добавена стойност. Мисля да монтирам линия за белене на слънчоглед, както и линия за пелети (от слама и от шлюпките на слънчогледа). Към нея ще има и фуражен цех, защото животните ми имат потребност от качествени фуражи. Отпадъчните продукти от почистването на семената не са малко и могат да се използват.

Ще бъде плюс за всички отварянето на програмите, но за техника няма да има много голям ресурс. Но направленията преработка и животновъдният сектор трябва да бъдат силно стимулирани. Например, нашата продукция се преработва в Гърция и оттам отива във Франция и Германия.

Проблемът е сериозен с обратното начисляване на ДДС. Назначавам още един счетоводител заради това, ние сме постоянно в ревизия, постоянно на възстановяване, постоянно искат някакви документи. Това е огромно бреме за нас. Имам около 600 хил лв ДДС за възстановяване и чакам вече два месеца. Все намират по нещо, за да ни мотаят и да не ни върнат парите. Трябваше да го направят така – след като продаваме без ДДС, нека и купуваме без ДДС!

Аз съм принципен и това, което захвана гледам да го върша качествено и да го изведа до край, да има добри резултати. Земеделието се развива с бурни темпове, постоянно има новости.

Трябва да има коректност и почтеност във взаимоотношенията – било то с партньори, с екипа, с който работим. Да се уважаваме, да си помагаме. Напрежението те съсипва и по-добре е при спор „картите да бъдат свалени“ и отношенията – изяснени. А задачите? Те просто искат да се гонят докрай!