Айдън Велиев- Побит камък, Острово, Брестовене и град Завет, Разградска област

Г-н Айдън Велиев, обработва 35 000 дка в селата Побит камък, Острово, Брестовене и град Завет, Разградска област.

В Лудогорието Острово е остров на плодородието сред горите наоколо. Оттук идва и името му. През 60-те години на миналия век е наброявало 4-5 хил. жители. В наши дни част от хората не намират препитание в селото и общината и тръгват на гурбет в Холандия, Германия, Чехия. Връщат се за малко през лятото, за да заминат отново през есента далеч от родния край. През 80-те години от Острово, общ. Завет, са приети най-много студенти няколко випуска по ред, което е показателен критерий по онова време. То е не само голямо (2,5 хил. жители днес), но и едно от водещите села в областта.

Айдън Велиев е роден и израснал тук, тук започва и трудовия си път като агроном. През целия си живот се е занимавал със земеделие, както и неговите предци. Големият му син Вели също върви по стъпките на баща си – дипломирал се е като агроном. Сега следва магистратура „Растителна защита“. През 1993 г. Айдън Велиев построява първата частна мелница в Разградска област, каквато са имали прадядо му и дядо му. Днес конюнктурата в мелничарството коренно се е променила. Мелничните капацитети у нас са десет пъти над необходимото. По това време поставя началото на частния си бизнес и наема 500 декара земя. Днес обработва 35 хил. декара в землищата на селата Побит камък, Острово, Брестовене и град Завет.

С Айдън и сина му Вели разговаряме в просторния му модерно обзаведен кабинет в стопанската му база в Острово.

Стопаните отглеждат традиционните зърнено-житни и маслодайни култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, тъй като при другите пазарът е нестабилен.

- Технологиите за производство с течение на годините се променят, навлизат новости в бранша. Чрез семинари, литература, интернет, екскурзии в чужбина се стремим да бъдем в крак с времето – споделя г-н Велиев опита си при прилаганите технологии. – По отношение на обработките в голямата си част отпадат дисковите брани. Използваме култиватори с продълбочители при сеитбата на есенниците. Винаги в земеделието има едно „зависи“ от климатични условия. Една година се използват едни машини, а на следващата други. Спомням си един интересен случай през 1991 г. Годината беше кишава. Имахме грах на 4 хил. дка – фуражен и градински, който бе залепен за земята. Нямаше как да се прибере. Тогава решихме да го приберем със сеносъбирачки. Това нито го бях чувал, нито чел. Сеносъбирачката както събира тревата и я прави на откос, така събира граха. Напукват се чушките, но зърното остава вътре и без никакви загуби прибрахме реколтата. Имаме добри момчета специалисти и все нещо творческо проявяваме в определен момент, все експериментираме.

Няма панацея – всеки земеделец в даден момент прави нещо различно. Важното е да си направи заключенията – кое е правилно, кое не. Всяка година имаме достатъчно грешки, от които да се учим.

В огромния си машинен парк фермерите разполагат с пет комбайна – Клаас, Джон Диър и Фендт, пет големи трактора – Джон Диър, Фендт и Масей Фергюсън, пет Беларуса и всякакъв вид прикачен инвентар – модерни торачки, сеялки и пръскачки от реномирани марки, няколко камиона за извозване на добитата продукция. Работилницата за ремонт на техниката е достатъчно просторна и добре оборудвана. През 2009 г. единствено участвали с проект по една от Мерките и закупили комбайн, трактор и прикачен инвентар. Имат намерение през новия програмен период да участват отново за подмяна на част от техниката, за ремонт на базата.

Две складови бази на площ от 420 дка са разположени в Острово и Брестовене. Новоизградената зърнобаза е от три силоза с капацитет общо 7 000 тона, а в плоските складове събират още близо 10 хил. тона.

- От три години не продаваме зърно по време на кампанията. Единствено рапицата, която е по-капризна по време на съхранението, реализираме до месец след прибирането й. Останалата продукция успяваме да я съхраним с нормална влага и почистена, за да изчакаме по-високи изкупни цени. Както се случва почти винаги! – разказва стопанинът. – Зърнобазата със силозите изградихме за 1 година. Винаги се печели от бързото изграждане на каквото и да е. Например през есента най-високата цена за царевицата бе 250 лв/т, а ние имаме реализация на 330 лв/т. разликата от 80 лв е твърде чувствителна при по-голям тонаж. Може да се каже, че зърнобазата до 2 години се изплаща в такива екстремни моменти. Отделно с течение на годините се увеличава и конкуренцията. Колкото и да се говори, че земеделието е бранш без перспектива. Самият факт, че тази година обработваемите площи са се увеличили с 1 млн. декара, означава че има интерес към сектора. За това трябва да се работи освен като земеделец и с мисленето на търговец.

Общо взето земеделието ни е във възход. Имаме фермери, които са на световно ниво. Ние също се стремим към това, но ни трябва още малко. Машините, семената, торовете, препаратите, които използваме, са на световни марки. Прилагаме модерни технологии за отглеждане на културите. Доближаваме се до добивите в Западна Европа, но при тях количеството валежи за година е по-голямо. Тенденцията за развитие на земеделието в България е много добра. Особено различните програми за подпомагане на земеделските стопани през последните години, субсидиите ни дадоха тласък за развитие. Както и изкупните цени на добитата продукция от 2007 г. насам. Така да се каже живнахме, защото реколтата ни вече е на световни цени. Субсидиите, които получаваме, „се стопиха“ от увеличението на рентата. Тя се движеше от 10-15 лв. преди, а сега говорим за 60 лв. Земеделците днес са едни от най-големите данъкоплатци. Земеделието е бизнес, който тушира социално недоволство, дава приходи на собствениците на земя.

В стопанството работят постоянно 50 човека, а през кампаниите достигат до 120.

- Не сме много ефективни в това отношение. С повече хора вършим по-малко работа. Същата дейност може да се извърши и с 30 души. Имаме много силно изразен социален елемент. Знаем, че подаряваме пари понякога, но това е нашият избор. Макар че някои го оценяват, други – не – разказва Айдън Велиев за социалната дейност си, която е неизменна част от ежедневието му. – В съседното село правим ремонт на джамията, на църквата даваме пари. Който не е дошъл, на него не сме дали – за да има разбирателство, да не се делим на етноси, на родове, по цвят на кожата. Тук такива проблеми нямаме.

- След като завърших гимназия се включвах в бизнеса ни. Сега вече се занимавам по-активно с основните земеделски дейности – присъединява се в разговора ни синът Вели. – Искам да продължа делото на баща си във всичките му направления, без да губим социалния ефект, който той спомена. Защото ако го няма, ще има обезлюдяване на селото. А това ще доведе до проблеми с кадрите. За да се задържат млади хора тук, трябва да имат добри условия – училище, развлечения, удобства, спорт и т.н. Брат ми завърши тази година средно образование и неговото желание е също да учи в Аграрния университет в Пловдив.

- Освен двамата ми сина и племенникът ми се дипломира в специалността „Агроикономика“. Така че около нас има хора, които ще вършат работа (смее се) – има земя, има база – нищо не им пречи да се развиват. Имам желание да изградя някои съпътстващи производства, но само в областта на селското стопанство. Защото започне ли бизнесът да се разпилява в несвойствени неща най-вероятно ще сбъркаме – разкрива част от намеренията си Айдън Велиев. – Младежите са по-креативни, може повече да рискуват. Преди години аз много рискувах и достигнах до тук от нищото.

Коректност и честност трябва да има във взаимоотношенията не само в бизнеса, а и между хората. Защото бизнесът е част от битието. По-добре не лъжи, вместо да помниш какво си излъгал. Вероятно сме допускали грешки. Но в отношенията ни с арендодатели, партньори, доставчици, търговци никога не сме имали проблеми. Някои може да са постигнали по-високи резултати по друг начин, но то си е за тяхна сметка! – споделя в края на разговора ни Айдън Велиев.

Румен БАЧИЙСКИ