ЗКПК „Победа“ – Кнежа.

Определено мога да кажа, че аз имам една сбъдната мечта – да работя това, което ми доставя удоволствие! – споделя Евгения Сайванска, председател на ЗКПК „Победа“ – Кнежа.

Колективът стопанисва 12 000 дка, на които залага традиционните за региона зърнено-житни и маслодайни култури.

Евгения Сайванска по професия е агроном, завършила е Аграрния университет  в Пловдив. В началото практическия си опит натрупала през няколкото години прекарани в Института по царевицата в Кнежа. От 12 години е председател на ЗКПК „Победа“ в града, където работила по професията си месеци преди да бъде избрана. Всяко нещо, което се случва в кооперацията, тя не само го проследява, но и изживява. По думите на местни жители „тя е изправила колектива на крака“, когато е бил пред фалит и с огромни дългове. Благодарение на уменията и професионализма на Евгения Сайванска любимата им кооперация днес съществува, убедени са те.

В социален аспект структурата подпомага финансово детски градини, училища, болници и с хранителни продукти, за да се намалят цените на разкладките. Спонсорира градски тържества и празници, като последния бе „Златна царевица – Кнежа 2014″.

Днес ЗКПК „Победа“ обработва 12 000 декара земя изцяло в землището на град Кнежа. Отглежда предимно пшеница, царевица, слънчоглед. Съобразявайки се със сеитбооборота на културите всяка заема 1/3 от общата площ. Средните добиви тази година от пшеница са 590 кг от декар, от слънчоглед – 350 кг, а от царевицата очакват 1000 – 1100 кг, която е на неполивни площи, макар земите, които стопанисва кооперацията, да са имали много сериозна мелиоративна система преди.

Машинно-тракторният парк на кооперацията е предимно с марката Джон Диър. Разполагат с един комбайн и три трактора от нея, както и два по-стари, сеялка за директна сеитба Хорш, торачки и прикачен инвентар. За пръскане на посевите използват външни услуги. При стартиране на Мярка 121 – „Модернизиране на земеделските стопанства“ през 2008 г. от ПРСР участвали по нея и закупили един трактор Джон Диър с прикачен инвентар – сеялка, плуг и култиватор.

– Специално за техниката се оказа, че е по-евтино да си я купиш, отколкото да участваш в програма. Кредитите оскъпяват в един момент доста цената на продукта, а особено при старта на програмите, имаше доста висок марж на цените на селскостопанската техника – посочва председателката на кооперацията.

Кооперацията разполага с плоски складовете за съхранение на зърно, които са с вместимост от 4 000 тона. През годините са им направени основни ремонти и сега са в много добро състояние.

– Не можехме да участваме с проекти за сгради (ремонт, разширяване, изграждане на нови) по програмите, защото земята на стопанския двор от 36 декара е държавна. Това е сериозен проблем – сградите са собственост на кооперацията, а прилежащата земя не е. Имаме преписка за закупуването й, която две години отлежава някъде в Министерството на земеделието и все още нямаме резултат – разкрива един от проблемите, с които се сблъскват в момента г-жа Сайванска:

- Много сериозен при нас бе въпросът със земеползването. Обтегнати бяха взаимоотношенията между различните категории земеползватели – кооператори, арендатори, земеделски производители. Проблемът го имаше в цялата страна. След регламентирането им под формата на споразумения и ги направиха задължителни, от три години вече нещата се канализираха, отработиха се и има конкретен резултат. Намираме начин и общ език, за да стигнем до споразумение.

В кооперация „Победа“ работят целогодишно 18 човека.

– С тази нова техника ти трябва квалифициран персонал. Не може някой от улицата да го хванеш и да го качиш на скъпия трактор. Трябва човек, който да има малко представа или опит.

При реализация на продукцията винаги са били проблем прекупвачите. Няма никакво търсене. Потреблението на вътрешния пазар е крайно недостатъчно за продукцията, която се произвежда в България!

На въпроса ни какви са очакванията ви за промени в сектора и намеренията й за развитие на самата кооперация в близък план, г-жа Сайванска отговори:

- Хубаво би било освен европейските субсидии да има и национални доплащания. Формата за изплащане акциза на горивата заработи и дано да се запази.

Искаме да има реално преговарящи с европейските институции, които да лобират и защитават нашите интереси в общостопанската политика за предстоящия програмен период до 2020 година. Да сме конкурентоспособни на пазара, да се доближим до субсидиите и всички облекчения, които европейските земеделци получават,  а не те да са над нас, а ние под тях. В момента не знаем какво ще стартира, в какъв вид, за да си правим някакви планове. Бюрокрацията при нас е в ужасни форми. Бихме участвали по проекти за закупуване на нова техника, за изграждане на ново силозно стопанство и сушилни, но…

Не можем на този етап да вкараме в кооперацията нов вид дейност като зеленчукопроизводство, животновъдство, като виждаме заобикалящата ни действителност. Нямаме напояване, няма пазар и реализация за животните.

Да си разширим обработваемите площи е доста трудно, защото конкуренцията е много сериозна. Землището е плодородно и апетитите са големи. Целта ни не е да се разширяваме, защото за това са необходими нови техника и персонал. Това, което имаме е оптималното стопанство.

Не пропускаме да попитаме в края на разговора как се чувства една жена в агробизнеса?

- Чувствам се на мястото си, защото това е моята професия. С голямо желание я работя. Не мога да кажа, че не съм срещала трудности. В началото подхождах със страх, но с годините опита, рутината, подхода си казаха думата. Всяка година човек става малко по-уверен. Да работиш това, което ти доставя удоволствие, в наше време трудно се получава. Определено мога да кажа, че аз имам една сбъдната мечта. Да ставаш и да тръгваш на работа с желание, която не само не те натоварва, а напротив – разтоварва те.

Румен БАЧИЙСКИ
 Агровестник