Митю Вълчев - фермер от с. Голямо Асеново, Димитровград

 Човек е такъв, какъвто се е родил. Не мога да се променя, не мога да „избягам от себе си“. Ще помагам на близките, на хората, ще съграждам каквото мога – чешми, сгради, градини. Сърцето ми е широко за хубостите. А да успяваш трябва да има вяра в собствените си възможности и в Бог. Да таиш надежда за бъдещите дни и обич към хората и земята…- това са мисли на г-н Митю Вълчев, известен фермер в Южна България от Димитровградското село Голямо Асеново.

* Модерно земеделие не означава само мощни и съвременни машини, то е комплекс от фактори, като се започне от правилните почвообработки, от сортовете и хибридите и се стигне до реализацията.

… Пътят прави голям завой към селото, докато стигнем първите къщи на Голямо Асеново, Димитровградско. Вдясно остава дълга бяла чешма и зелена ливада, видимо скоро окосена. Лесно намираме двора на „Агрофермер 2002″. Настаняваме се удобно в приемната. Преди да поговорим за земята, културите, машините, завъртаме приказка за селото, за хората, за стореното през годините. Няма как, това е на пръв поглед, а и малцина села могат да се похвалят с такава подредба…

ЕДНА ИСТОРИЯ, РАЗКАЗАНА ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ. БЕЗ РЕДАКЦИЯ!

– Родом съм от Голямо Асеново, това е моето село, а отвъд баира е другото – Малко Асеново – започна разказа си фермерът Митю Вълчев. – С частен бизнес започнах да се занимавам през 1991 г. в циментовия завод Вулкан с малък екип от 12 човека. На следващата се преместих в Тецовете – в „Марица изток“ и се заех с монтажна дейност. Там останах и до ден-днешен.

В родното гнездо се върнах през 2000-та. И на първо място искам да отбележа, че двете села (Малко и Голямо Асеново) са единствените в община Димитровград (27 на брой), в които няма нито един циганин. Близо сме до града, гражданите започнаха напоследък да търсят имоти в селата, впечатлява ги тишината и спокойствието, а пътуват в градовете на работа.

Жал ми беше да гледам разбитите улици, порутената църква, буренясалите тротоари и площади. Заех се най-напред с църквата, нали е редно хората да има къде свещичка за здраве и за поминалите се да запалят. А тя  беше изоствена, искаха да я превърнат в склад за зърно. Възстановихме я, преди 9 години я открихме официално и сега е отворена всеки ден.

В Голямо Асеново нямахме здравна служба, пенсионерски клуб. Моята строителна бргада ремонтира постройката и сега нашите хора се гордеят с Клуб на пенсионера и с модерна здравна служба. Всяка седмица тук идва зъболекар, спестява ходенето на по-възрастните хора най-вече до градовете. Чакълирахме улиците, възобновихме събора на селото – на 8 септември, на Малка Богородица.

Стопанисвам язовира в близост и години наред на Никулден раздавах на къща по един голям шаран. Вече 14 години организирам Ден на плодородието (в последната събота на май месец). Колим 20 овце, правим курбан. Събират се 1300 човека! Имам и оркестър за народна музика – нарекохме го на фирмата „Агрофермер 2002″. Веселят хората, празник без тях не става. Но това не е всичко – в Димитровград няма пенсионерски клуб, няма читалище, което да не спонсорирам. Нали бях и общински съветник, човек трябва да е за пример.

Какво ще кажете за паметника на загиналите в Отечествената война? Преди два месеца го открихме. Дан имат и голямо и- малкоасеновци. Помогнаха кой с каквото може. Поддържаме и ливадите около селото, косим ги редовно. Сега се заех и история на моето село да напишем. Имам и други планове, но живот и здраве ще ги реализирам. …

А сега да ви разкажа за бизнеса ЗЕМЕДЕЛИЕ. Стопанисвам земя основно в 4 села – Голямо Асеново, Малко Асеново, Брод, Долно Белево, по-малко в Злато поле и Радиево. Цялото землище на Голямо Асеново е 12 500 дка и го обработвам без педя пустееща площ. Началото не беше лесно, не заварих никаква база. Отначало закупих два-три стари трактора Болгар и ЮМЗ. Изорахме, засяхме, пожънахме. Постепенно започнах да увеличавам земята, та към днешна дата тя е 20 000 дка.

Сега технопаркът е модерен, можем да кажем. Закупихме си мощни, съвременни комбайни, подбрах водещи марки – два „Lexion“-на и един New Holland 7050, последен модел. Имам 19 трактора – три големи New Holland, руски трактори, John Deer. Прикачен инвентар – всякакъв вид. Без съвременна техника няма как да се прави съвременно земеделие – модерно и ефективно, най-вече. Нашият терен е труден, 99% от земите ни са баири точно казано.

Отглеждам интензивни култури, придържам се към подходящите за региона, за микроклимата. Зърнено-житни, рапица, слъдчоглед и царевица включвам в сеитбооборота. Редувам ги по правилата. Значими площи заемам със земеделски култури, включени по Мярка 214 – Агроекология. Стана дума за проекти, нека припомня, че нашият екип е защитил два проекта, по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ закупихме трактор, фадрома, ремарке. Другият е по Нитратната директива, по който още чакаме субсидията. С една дума много средства инвестирахме в техника и в земя.

НО МОДЕРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ НЕ ОЗНАЧАВА САМО СЪВРЕМЕННИ МАШИНИ. Процесът е комплекс от фактори, като се започне от правилните почвообработки, от сортовете и хибридите, които подбираме съобразно условията. Стигаме до торенето, подхранването, опазването от болести и неприятели и прибирането на продукцията – срочно и без загуби.

Всичко дотук е добре, правим бизнес по правилата, следваме научните постижения, инвестираме в новости. Агрономът ми е млад специалист и следи новостите. Но нямаме държава, нямаме защитни цени. Нашият труд остава неоценен. Житото, например, не трябва да пада под 30 ст, а го продаваме по 25 ст за килограм.

ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ СЕ ЗАЕХ И С ЖИВОТНОВЪДСТВО. Отначало имах стотина овце, сега стадата наброяват 1000 животни. Породите са 4 : Черноглава плевенска, Аваси, Хиос и Местна вакла. Така, че сме ги поразпределили – има и за мляко, има и за месо. Създадохме им условия, изградихме модерни овчарници, фуражите произвеждаме сами. Суровината, която добиваме е първокачествена, вече 7 години предаваме млякото на фирма от Първомай. А месото – на кланници от Асеновград.

В овчарника работят 10 мъже и 3 жени, все млади хора и подчертавам само българи. И са отговорни и добре възнаградени.

Екипът в базата наброява 40 души - механизатори, пазачи, домакини, монтьори, стругари. 90% са от селото. Арендодателите са над 1000 човека, рентата, която раздаваме е 90 кг зърно и 1 л олио на дка. Земята като площ ми е достатъчна, обезпечена е енергийно. Ако правителствата, които напоследък често се сменят, не вземат подобаващи мерки за стабилизиране на отрасъла, много колеги ще се откажат. Казано точно – ще фалират. Аз не тая принеснения, спокойно мога да отглеждам собствената си земя.

Човек е такъв, какъвто се е родил. Не мога да се променя, не мога да „избягам от себе си“. Ще помагам на близките, на хората. ще съграждам каквото мога – чешми, сгради, градини. Само живот и здраве да е. Сърцето ми е широко за хубостите. Човек трябва да има вяра в собствените си възможности и в Бог. Да таи надежда за бъдещите дни и обич към хората и земята…