Земеделска кооперация „Граница” - с. Граничар

За 140-те жителите на малкото добруджанско село Граничар кооперацията е символ на живот

В интер­нет за доб­рич­кото село Граничар могат да се намерят само десетина реда инфор­мация. Намира се в Североиз­точна Бъл­гария и е част от община Шабла. Близо до него е КПП “Дуран­кулак“, а само на няколко километра е и морето. Геог­раф­с­ките му дадености го харак­теризират с умерено-континентален климат, силно пов­лиян от близостта на Черно море. Зимата тук е мека, но вет­ровита, пролетта — слън­чева и прох­ладна, лятото — топло, а есента — дъж­довна. Пос­лед­ните данни от статис­тиката показ­ват, че 140 са жителите на Граничар. Раз­лич­ните етноси в селото живеят зад­ружно и в раз­бирател­с­тво. Старото име на селото е било Акан­джий и според сведения от докумен­тални източ­ници, същес­т­вува от 1573 г. Пак според интер­нет в Граничар има два хранителни магазина, малка кръчма и читалище. Селото е напълно елек­т­рифицирано и водос­наб­дено. През лятото Граничар оживява, тук идват чуж­денци от Гер­мания, Анг­лия, Чехия, които са закупили имоти в селото. Не са малко и бъл­гарите, които пред­почитат да прекарат тук лят­ната си почивка — главно жители на Русе и София. Що се отнася до поминъка на мес­т­ните хора, в интер­нет може да се прочете, че земедел­ска кооперация се грижи за обработ­ката на плодород­ните земи в зем­лището на селото, като под­сигурява работа на по-младите жители.

Кооперацията носи името „Граница” и е основана е на 28 април 1993 година. Граничар се гор­дее със своята кооперация и не случайно за мес­т­ните хора датата на ней­ното основаване е зебележителна за селото.”През всич­ките тези двадесет години, кооперацията се утвърди като стабилна струк­тура в икономиката на общината. Раз­полага с модерна материално-техническа база — соб­с­т­вен стопан­ски двор, сграден фонд, машинен парк, квалифицирани изпъл­нител­ски кадри. Обновена и модер­низирана е складовата база, под­новена е зърно-почистващата тех­ника — семепочис­т­ваща машина, елеватори, ред­лери, цик­лони. Под­новен е машин­ния парк –трак­тори, зър­носеялки, зърнокомбайни.Не малко е нап­равено и по подоб­ряване на битовите условия на работещите — санирани са ремон­т­ната работил­ница, складовите, битовите помещения за работещите, баня и санитарни възли”, каза за в. „Земя пред­седателят на кооперацията инж. Николай Иванов. После допълва, че сдружението активно работи с кмет­с­т­вото, помага с налич­ната тех­ника по хигиенизиране на селото. По стара вече традиция кооперацията учас­тва в зим­ното под­дър­жане на улич­ната мрежа, оказва съдейс­т­вие на групите от В и К и енерго при отс­т­раняване на аварии. Със сред­с­тва на кооперацията е обновена дог­рамата на медицин­с­кия пункт и в него вече има всички условия за нор­мална работа. Благодарение на кооперацията ней­ните членове от селото са получили по два кубика дърва за огрев за зимата. Няма кул­турно мероп­риятие, което да не е минало без материал­ната под­к­репа на кооперацията, за което читалищ­ното ръковод­с­тво е много благодарно. ”На някого тези неща може да се сторят дребни и нищожни, но за жителите на Граничар те са от жиз­нено значение. Ще кажа само един много силен пример. За миналата година кооператорите получиха по 95 лева рента на декар и 20 % дивиденти. С тези пари хората пос­рещат най-належащи нужди за семейс­т­вото им. Та затова работещата кооперация е наг­лед­ният пример, че в селото има и ще продъл­жава да има живот”, споделя не без гор­дост пред­седателят, чиято кооперация е една от пър­вите в област Доб­рич за изминалата 2012 година.

Пред­седателят отваря още дума за кооперацията. Зем­лището на с.Граничар е 17 240 дка. Соб­с­т­веници на ниви са както хора от София нап­ример, така и от Кон­с­танца, Истан­бул и Чорлу. Инж.Николай Иванов споделя , че към всички тези соб­с­т­веници винаги са се отнасяли с уважение и са поемали задъл­жения по аван­сово плащане на рента, преводи по бан­кови сметки и пощен­ски записи, рента в натура, за което са получавали много благодар­ности. Той обаче не крие огор­чението си, че някои от соб­с­т­вениците, притис­нати от икономичес­ката криза, в условията на без­паричие и недоимък, загубили интерес към земята и по пред­лаганите сделки за покупко-продажба от порядъка на 1200–1500 лв/дка, са се освободили от соб­с­т­веността си.

За стопан­с­ката 2011/12 г кооперацията е обработ­вала 12 526 дка, от които пшеница — 6 840 дка, слън­чог­лед — 3 027 дка, царевица — 2 609 дка и люцерна — 50 дка. Пред­седателят казва, че при сеит­бения план са спазили съот­ношението между пролет­ници и есен­ници, съоб­разно

специфич­ните климатични условия за региона. При избора на сор­товата струк­тура за раз­лич­ните кул­тури пък са пол­з­вали съветите на водещи специалисти в областта на зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото, за да засеят най-подходящите сор­тове и хиб­риди, доказали своя потен­циал за района. При пшеницата заложили на сор­товете Енола, Деметра, Вяра, Ивета. при слън­чог­леда — хиб­ридите Конди, Трис­тан, Гол­д­сън, при царевицата — NК Термо, Пионер. Благоп­рият­ните климатични условия в региона се отразили добре на есен­ните и пролет­ните кул­тури. Така в складове били приб­рани 3 332 тона жито, 766 тона слън­чог­лед и 1 048 тона царевица при средни добиви от 490 кг от декар при пшеницатата, 252 кг при слън­чог­леда и 400 кг при царевицата. Благодарение на модер­низираната складова база част от продук­цията останала за реализация през нас­тоящата година. ”Очак­ванията ни за високи цени на реализация след нова година обаче не се оправ­даха. За пшеницата от пър­воначални 440 — 450 лв за тон, цената се срина и падна до 380 — 400 лв. за тон.При слън­чог­леда от 940 лв — 950 лв за тон, офер­тите са за 800 — 820 лв. При царевицата сривът е от 440 — 450 лв за тон на 380 лв.”, споделя още пред­седателят инж. Николай Иванов.

Икономичес­кият анализ за дей­ността на кооперацията през 2012 г. показва, че реализираните приходи при пшеницата за едан декар са 214 лв, при слън­чог­леда — 207 лева, при царевицата — 172 лева и при люцер­ната — 146 лева. Отчетената счетоводна печалба е в раз­мер на 424 хил.лв., а балан­совата печалба, под­лежаща на раз­п­ределение е 375 хил.лв. Общото съб­рание е взело решение 20% от печал­бата да отидат за дивиденти, за фонд Социален да бъдат заделени 20 000 лева, за фонд Резер­вен — 140 000 лева и за фонд Инвес­тиционен — 140 000 лева. Отчетът на управител­ния съвет за 2012 г. показва, че кооперацията в с.Граничар е в добро финан­сово със­тояние и парите, с които раз­полага, гаран­тират нор­мална работа за бъдещи периоди. Пак в отчетът е записано, че през изминалата година са закупени и въведени в екс­п­лоатация кул­тиватор за 55 хил.лв., 12 тонно ремарке за 29 хил.лв.и под­мяна ред­лери в склада за зърно за 37 хил.лв. За модер­низация и под­дръжка на сград­ния фонд пък са израз­ход­вани 44 хил.лв. А с преот­с­тъпения кор­поративен данък, който за 2012 г по годиш­ната данъчна дек­ларация е 22 хил.лв. и с 50% соб­с­т­вено учас­тие, кооперацията ще може закупи нова сел­с­кос­топан­ска тех­ника. Ръковод­с­т­вото е на мнение, че има необ­ходимост от изг­раж­дане на допъл­нителна складова база, тъй като съх­ранението на продук­цията в навеси съз­дава проб­леми и притес­нения до ней­ната реализация — навявания от дъжд и сняг и др.

През тази година кооперацията обработва около 12 300 дка земедел­ска земя. Засети са 6 300 дка пшеница от сор­товете: Деметра, Енола и Вяра. 4 000 дка слън­чог­лед и 2000 дка царевица пък са засетите пролетни кул­тури. До дни се очаква да започне жът­вата на есен­ниците. Кооперацията в с.Граничар се надява реколта да е добра, защото е изпъл­нила всич­ките агротех­нически изис­к­вания. Хората също стис­кат палци хам­барите да се напъл­нят с жито, за да вземат добра рента. Так живеят в това село на километри от границата– с проб­лемите, но и доб­рите успехи на кооперацията, която през изминалите 20 години доказва, че не само днес, но и утре тя има бъдеще.

Автор: Петър ХАДЖИЕВ, в. "Земя"