Арендаторът Светослав Русалов от Пловдивското село Труд

Иновациите в селското стопанство са водеща сила, без тях няма развитие!

До този извод е стигнал фермерът Светослав Русалов от Пловдивското село труд, който обработва 8 300 декара земя;

Приоритет в дейността на екипа на “Русалов” ООД е модернизиране на стопанството със съвременни и високопроизводителни машини;

Пловдивският съюз на зърнопроизводителите ще работи за извисяване ролята на Националната асоциация на зърнопроизводителите като авторитетна и успяваща структура – припомня нейният председател, г-н Русалов.

Светослав Русалов е млад фермер от Пловдивското село Труд. Икономист по професия, той приема реализацията в сферата на земеделието, оставайки верен на семейните традиции. Приятен събеседник, видимо скромен, с подчертан интелект и познания в бизнеса – такова е първото ни впечатление от познанството ни още преди години. Такова е и днес.

Разговора за семейния бизнес, за предизвикателствата в производство водим в базата на “Русалов” ООД в неговото родно село Труд. Тук си живее, тук работи. Съдружници са със съпругата си Мария. Баща е на две дъщерички.

- Баща ми постави началото на бизнеса още преди 20 години. Тогава, спомням си, имахме един “Владимировец” от 25 коня. Естествено и инвентарът за него беше малък, но успяваше да обработва 1000 декара земя – връща се назад в годините фермерът. – С майка ми бяха много упорити и съумяваха добре да стопанисват и обработват тези площи. Издържаха ни със сестра ми, тогава аз бях студент в Пловдив.

Пет години по-късно закупихме и първия комбайн. Завърших висшето си образование и се включих в бизнеса. Магистър съм по икономика, специалност Банково и застрахователно дело.

Прибиращата машина беше “Фортшрит 524”, с нея жънехме есенниците и пролетните култури в собствените земи. След това дойде ред и на два “Болгар”-а “ТК 80” и “ТК 82”, фермерството ни растеше и през 2004 г достигнахме 3 800 дка обработваеми площи. Към техниката добавихме още един комбайн, този път от марката “Джон Диър”. Внесохме го от Германия, втора употреба, но запазен. Много съм доволен от него, работеше прекрасно…

На следващата 2005 -та в стопанството ни влезе друг “Джон Диър 2064”. В тези години земеделците не разполагаха с необходимата техника и услугите бяха атрактивна дейност. Та ние с двете прибиращи машини вършехме качествени услуги.

Преориентирахме се впоследствие към нова техника. Участвахме по програмите, през 2008 г по Мярка 121 на ПРСР закупихме трактор “Кейс Пума” с мощност 200 к.с., с плуг и дискова брана. По-късно, през 2011 г технопаркът ни се обнови със сеялка “Ведерщат” и трактор “Джон Диър” от 100 к.с. Инвестирахме и в закупуването на базата, където се намираме. Разположена е на 6.5 дка, преди това тук работеше ремонтна работилница за мотокари.

Интензивните култури изискват оборудван машинен парк, затова усилията и средствата ни са насочени именно към закупуването на техника и инвентар, а през последната година се ориентирахме и към закупуването на земеделска земя.

Стопанисваме 8300 декара площи в землищата на селата Труд, Желязно, Динк и Пловдив-север. Най-отдалечените блокове са на десетина-петнайсет километра в Желязно и Динк, но при добра организация се справяме с разстоянията.

Сега родителите ни помагат, работим със съпругата ми Мария и екип от десетина души. Тя завърши втора магистратура по счетоводство и е ангажирана с тези дейности.

Структурата на културите в моето фермерство не се различава от тази на останалите колеги от региона. Половината от площите заемаме с пшеница, 25% е рапицата и още толкова е слънчогледът. Сеитбооборотът е задължителен и ротацията на културите е по правилата.

Подготвяме се за сеитбата на есенниците. Наскоро приключихме със сеитбата на рапицата. Четвърта година реколтираме рапица, през изминалия сезон сушата и при нея оказа своето негативно влияние. Семената поникнаха късно, растенията презимуваха на втора двойка листа и напролет посевът като цяло беше слаб. Това рефлектира върху добива, който осреднен е едва 170 кг от декар.

Полетата наоколо са заплевелени със синап, затова тази есен се доверих на Клиърфийлд хибриди на “Пионер” и на “Монсанто”. Направлението е по-ново за страната, миналата година посетих демополе с такива хибриди в Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан, запознах се с технологията, с предимствата и ги заложих.

Реализационната цена по време на жътвата на маслодайната рапица не беше ниска, но сега не е така атрактивна. Това са рисковете в бизнеса, веднъж ще спечелим повече, други път по-малко. Но като цяло цените на земеделската продукция това лято са много добри.

Днес започваме жътва на слънчогледа, ще приберем 2200 дка от тази пролетна култура. След сеитбата напролет растенията имаха хубав старт, обещаващ потенциал. Но сушата ги притисна на по-късен етап и сега питите не са изпълнени, във всяка има поне 30% празни семки. Добивът по моя преценка ще бъде с 20-30% по-нисък от очаквания.

При слънчогледа половината от площите са с експрес- толерантни хибриди на Пионер – LE19 и Клиърфийлд-хибрида на “Синджента” – Мелдими. Заделихме поле и за хибриди на “Лимагрейн”.

Това лято от пшениците в региона, пък и в страната, най-добре се представи Енола. Средният добив в нашето фермерство от този сорт е 480 кг от декар. Имаме и други сортове с малко по-ниски добиви. Отново се доверяваме на Енола и площите за есенните култури са вече подготвени. Ежегодно купувам семена от ДЗИ Ген. Тошево, осигурени са и торовете за предсеитбено торене.

Сеитбата ще изведем в срок и качествено. Сеялката, която виждате, е 5-операционна, дискува, сее, притъпква, подравнява… Осигурява дружно поникване на семената, полага ги на еднаква дълбочина, а като резултат посевът е гарниран, добивите по-високи.

Категорията на земята при нас е от четвърта до шеста, но дори и в едно поле от 3 декара могат да се срещнат няколко типа. Има пясъчни ивици, които минават през самите имоти и картината е доста шарена. Разчитаме на торовете, закупихме диамониев фосфат с 18% азот и 46% фосфор, прецених, че за нашите полета това е най-добрият тор. Сега преди сеитбата ще внесем 18 кг на декар, по време на вегетацията ще наторим с карбамид и ако се налага коригиращо торене – то ще бъде със селитра.

Иновациите в земеделието са водеща сила, без тях няма развитие. Субсидиите инвестираме в обновяване на базата и за закупуване на земеделска земя. На следващ етап целим изграждането на плосък склад за съхранение на зърно, ще закупим и челен товарач. Разработил съм проект по 121 Мярка за това съоръжение и очакваме одобрение.

Арендодателите, които са си поверили на нашето фамилно стопанство земята са 780 на брой, рентата възлиза на 70 кг за декар пшенично зърно или в паричната му стойност. През последните дни стопаните предпочитат да си получат рентата в пари, животните по селата намаляха.

Земята в землището на нашето село е скъпа, само на няколко километра сме до града. А и предлагането не е достатъчно. Сделки се правят реално на около 400-500 лв, а исканията на хората са за 800-1000 лв за декар.

Вие сте председател на Регионалния съюз на зърнопроизводители от Пловдив, разкажете за успехите и тревогите на вашите колеги – неусетно преминаваме към тази тема.

- На общо събрание на членовете на нашата организация на 15 март тази година взехме решение съюзът ни да се нарича така. В него към момента членуват 50 души и са зърнопроизводители от региона. Заявки за постъпване на нови членове получаваме постоянно. Съюзът е отворена организация, всеки който желае да членува и да приеме присърце каузата, сме готови да го приобщим.

Благодарение на всички нас – производителите на зърнени култури в страната, НАЗ е организация с лоби. Тя е авторитетна и уважавана структура. Ръководството постоянно следи проблемите, сигнализира своевременно министерството за тревожни въпроси. Ние също вземаме дейно участие в живота на НАЗ.

Бих искал да маркирам един от проблемите, който вълнува всеки стопанин. Безспорно цените на продукцията тази година са по-добри от миналогодишните, но реколтата е по-ниска и постъпленията не са достатъчни да изведем срочна и качествена есенна кампания. Ето защо последното писмо, което изпратихме до Министерството на земеделието, е с такова искане – отпускане на краткосрочни, нисколихвени кредити за финансиране на есенната кампания и по-точно за сеитбата на есенните култури. Времето накъсява, надяваме се да ни бъдат удоволетворени изискванията.

На второ, съвсем не по важност място – въпросът с акциза върху горивата. Ние сме единствената държава, член на ЕС, която не ползва намалена ставка за горивата. Министерството на земеделието си свърши работата в тази насока, остана бюджетните комисии да поработят. Безхаберието от страна на управляващите за разрешаване на този проблем не може да не ни тревожи.

Стигнахме и до субсидиите. Настояваме изплащането им да се ускори. Европейската комисия реши от 15 октомври да започне изплащането на субсидиите и дано не бъдем подведени…

Разбира се, че е далеч по-разумно да вложим тези средства в есенната кампания, вместо да теглим кредити и да плащаме лихви!

Друг наболял проблем – настояваме незабавно за държавна стратегия за поливно земеделие. Свидетели сме на променящия се климат. Сушавите периоди са продължителни и оказва се, без поливане не можем да развием потенциала на културите. В нашето землище поливните съоръжения са разграбени, унищожени, но ако имаме възможност да си закупим поливна техника, да възстановим помпените станции и каналите, ще подаваме вода на растенията.

Недопустимо е водата от реките да изтича към Гърция и Турция, там колегите да я ползват и да вадят завидни добиви.

В края на разговора логично бе да попитаме г-н Русалов, в кои насоки ще работи в бъдеще екипът на “Русалов” ООД?

- Ще продължим да въвеждаме новите технологии, ще закупуваме земеделска земя според предлагането. Целта ни е не да увеличаваме размера на земята, а да постигнем от стопанисваните полета максимални добиви.

Що се отнася до Пловдивския съюз на зърнопроизводителите искам да посоча, че наскоро ще отбележим годишнина – “5 години заедно!” И това ще стане дни преди втория национален агросеминар, организиран от НАЗ.

Източник: grain.bg