Кооперация "Тракийска зора" - кв. Ивайло, Пазарджик

Не може да виждаш надалеч, а да не си наясно какво се случва наблизо – аргументира се инж. Александър Миндачкин, председател на кооперацията в кв. Ивайло, Пазарджик и председател на най-новата структура – Сдружението на производителите на зърнени и маслодайни култури от Пазарджишка област.

С инж. Александър Миндачкин разговаряме в неговия кабинет в земеделската кооперация в кв. Ивайло, Пазарджик. Нещата за кооперацията и земеделието като цяло ги говорим “едно към едно”. И белите, и черните краски трябва да се споделят, проблемите трябва да се поставят, а исканията – да се отстояват всеки ден.

ДА ЗАПОЧНЕМ ОТТАМ, ОТКЪДЕТО СМЕ ТРЪГНАЛИ. Кооперацията ни е създадена през 1993 г. Кратката предистория е следната – във времето на ликвидацията на бившите ТКЗС-та и подобните структури аз работех в бивша общинска фирма “Тракийско поле”, която се занимаваше основно с обработка на земя, с търговия със селскостопански продукти, агрохимическо обслужване. По силата на закона тогава тя подлежеше на ликвидация. С няколко колеги решихме да продължим в тази насока, събрахме средства и решихме да регистрираме кооперация.

В началото се опитахме да копираме дейността на бившето дружество, там работех като техническо обслужване. Инженер съм по професия и в първите няколко години стартирахме с услуги със селскостопански машини. Отначало с 3-4 трактора, след това разширявахме парка.

Лека-полека набрахме инерция и първите 4-5 години обработвахме реално около 50-60 000 декара земя в Пазарджишка област. Това бяха земи на все още действащи кооперации, неликвидирани ТКЗС-та, освен това имахме и строителна група. Просто търсехме място под слънцето. Но основната ни дейност винаги е била свързана със земеделието.

И назря идеята да обработваме собствена земя. Наемахме площи, арендувахме. При нас разпокъсването на земята е съществен проблем. На този етап стопанисваме 8 000 декара в седем землища около окръжния град: Ивайло, Крали Марко, Пищигово, Пазарджик, Величково, Юнаците и Добровница.

Размерът на площите е среден и над средния за региона, този обем позволява по-дълготрайни инвестиции, машини, съоръжения, технологии. През това време сме отглеждали и зеленчуци, опитахме се да се занимаваме и с овощарство, но усилията насочихме основно в зърнопроизводството. Дейността ни е на 100% механизирана и в тази посока инвестираме.

ОТГЛЕЖДАМЕ ОСНОВНО ПШЕНИЦА, ЕЧЕМИК, СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА. Рапицата се оказа доста рискова култура поне засега. На пазара има много фактори – дъмпинг, големи играчи и пр., така че много е трудна прогнозата по отношение на търсене на пазара на определен вид продукция.

В ГОДИНИТЕ СМЕ ПРАВИЛИ ДОСТА ЕКСПЕРИМЕНТИ. Отглеждали сме различни хибриди, които се представят по различен начин. При пшеницата на 100% ползвам български сортове. Сеем Лазур, Тракийка, все пластични и адаптивни пшеници. Все още има добри български сортове и те трябва да заемат своето място.

В кооп. “Тракийска зора” работим със световноизвестни имена, като “Лимагрейн”, “Синджента”, “Пионер” и др. Миналата пролет засях и хибрид царевица на “Зулямис”, добре се отчете.

НЯМА ЛОША И ХУБАВА, ИМА ПОДХОДЯЩА И НЕПОДХОДЯЩА ТЕХНИКА – е моето мнение като специалист по селскостопанските машини. Разнообразието на пазара е голямо и ние сме се насочили към машините от среден и по-малък клас. Разполагаме все още и със стари машини. Предпочитам марката “Ню Холанд”, преди 4 години по 121 Марка на ПРСР закупих комбайн, след време още един. Така прибирането на продукцията в оптималните срокове и при високо качество е гарантирано. Нещо повече, с тях вършим и услуги. Тази година пожънахме допълнително 12 000 декара (слънчоглед, царевица, ечемик и пшеница).

Тракторите ни са основно “Ламборгини”. Закупих ги от Агромашина. Имаме потребност от още техника, но поетапно обновяваме парка и идната година сме решили да се разделим със старите машини. Досега сме инвестирали милион и половина лв. в технопарка.

Нека обобщя: 7 трактора от 100 к.с., и още 3 нови трактора от 250-300 к.с. са идеалното решение в кооперацията. Плановете ни са през 2013 г кръгът от инвестиции в техника да бъде затворен.

ИНВЕСТИЦИИ ЩЕ НАСОЧВАМЕ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕТО НА НОВА БАЗА, НА СКЛАДОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА. Защото, за да отговаряме на изискванията на Агенцията по зърното трябва да имаме условия за неговото съхранение. Оттам и проследяване на пазара и реализация при най-изгодни условия. Друг е въпросът, че вече 20 години водя борба да закупя никому неслужещи и буренясали парцели, за да построим база.

Ще инвестираме в обновяване на технологиите, като използването на по-добри торове, в поливна техника, в екипа… Механизаторите ни трябва да получават адекватно заплащане за работата си. Не можем да стоим на ниво миналата и по-миналата година.

Въпросът с поливната техника е с известни нюанси, изграждането на съоръженията зависи от това дали земята е под наем, под аренда и пр. Те могат да се предвидят за земи с договори за минимум 10-12 години.

Основно ползваме ресурса на яз. Тополница и ако преди десетилетия от него са се поливали 1 млн декара, то сега те са сведени на едва 50 000 декара.

За жалост през последните 20 години политиката беше насочена към разрушаване на поливното земеделие. Едва днес погледите ни са отправени към съвременна хидромелиоративна програма, която да ни даде възможност да кандидатстваме пред Европейската банка за развитие за проекти по поливно земеделие. Защото 2/3 от земята ни в Южна България е зависима от поливното земеделие.

През всичките тези години сме водили и социална политика. Не е тайна, че ние поддържаме социалния статус в селата. Арендодателите при нас са много на брой и това се обуславя от разпокъсаността на земята. Средно на един малък парцел има по трима собственици. Това създава и проблеми при сключването на договорите. Рентата е в размера на 35 лв, с тенденция към покачване.

В КООПЕРАЦИЯ “ТРАКИЙСКА ЗОРА” ИЗГРАЖДАМЕ ИКОНОМИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ ЗА БЛИЗКОТО И ПО-ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ! Обмисляме възможностите за висока доходност, въвеждайки съвременни технологии, хидромелиоративни програми, както и за най-добрата реализация на продукцията. Това е бъдещето. Как да гледаме надалече, ако не виждаме наблизо. Вече разискваме политиката в периода 2014-2020 г.

* * *

Съюзът на производителите на зърнени и маслодайни култури – Пазарджик е най-новата структура на НАЗ. Учреден е през лятото, а неин председател е г-н Миндачкин. Редно беше да научим в каква посока ще се развиват зърнопроизводителите от този регион на страната. Какви са техните проблеми и намеренията им за затвърждаване позициите националната асоциация като мащабна и силна браншова структура.

- Приех предложението да поема ръководството на нашия съюз, макар че ангажиментите и отговорностите ми са много – споделя той. – Събрахме се колегите и решихме и ние да имаме представителство в НАЗ. Реално зърнопроизводителите от областта стопанисваме около 140 000 декара. Членовете са 21 и са само зърнопроизводители. Част от моите колеги развиват и животновъдство, като Георги Велев, например. А заслугата да се съберем до известна степен е и на съпругата му, г-жа Пепа Велева, която е секретар на съюза.

В началото сме още, но ще работим здраво. А активност не трябва само по време на протестите. Трябва всеки ден да поставяме проблемите, да ги обсъждаме.

Иска ми се обществеността да ни разбере – ние не хленчим за 2 или 3 лева доплащания, ние искаме ясни правила. Аз пледирам постоянно за Закон за браншовите организации. И защо? Защото през изминалата година на протеста излязоха хора с 5 крави и започнаха да говорят от името на животновъдите. Редно ли е? След като искам да участвам във формирането на бюджета (макар и косвено), да разговарям с управляващите, трябва да представлявам някого, но не двама-трима производителя, а широк кръг от земеделци.

А нека припомним, всяка власт се страхува от силните организации. И никое правителство (както сегашното) не е било толкова толерирано от нас, земеделците! Ние, производителите на хлебно и фуражно зърно, формираме значим процент от положителното външно-търговско салдо на страната. Това са пари, които влизат в бюджета в страната. И ако искаме много, то е защото даваме много.

Моите виждания се покриват напълно с тези на членовете на асоциацията.

Аз съм аполитичен и в Националната асоциация и в нашата, Пазарджишката структура първото нещо, което си припомняме, е че не сме политическа партия. Всеки си има убеждения, но всички сме зърнопроизводители!

Източник:  Агровестник