Инвестиране в земеделски земи

Петко Илиев от Лясковец, съчетава зърнопроизводството и птицевъдството. Той стопанисва 20 000 дка и птицеферма с 15 000 кокошки-носачки. Петко Илиев е един от крупните земеделски стопани от Община Лясковец, област В. Търново. Въпреки трудната стопанска година, съпътствана с много валежи, е един от малкото, който не се оплаква. Обработва 20 000 дка в землищата на Лясковец, Мерданя, Драгижево, Добри дял и др. Отминаващата 2014 г. беше годината на царевицата, като производителят е прибрал от 800-1200 кг/дка. От рапицата реколтата е около 350 кг/дка, а от пшеницата – около 500 кг/дка. Стопанинът спазва стриктно сеитбооборота , като избира каква да е структурата на земеделските култури. Тази година е отглеждал най-големи площи с жито – 8000 дка, царевица – 4000дка, слънчоглед – 7000 дка, ечемик – около 1000 дка. Облагородил е 4500 дка пустеещи стари лозя в Лясковец и ги е превърнал в плодородни ниви. Понеже житото доскоро нямаше добра цена, Петко Илиев съхранява реколтата в собс...

 От каменистите площи край Калиманци стопаните прибират по над 500 кг хлебно зърно, над 250 кг слънчоглед, завидни добиви при царевицата. Спазването на сроковете и качеството на всяко земеделско мероприятие са неписаните закони на колектива. … Тук в Калиманци съм роден, потеклото на родителите ми е от някогашните села Голица и Горица  – започна г-н Йордан Бацов, председател на единствената в селото земеделска кооперация, носеща името “Надежда”.  - Преди години имахме училище, но младите семейства са малко на брой. И чужденците са по-възрастни. От големия град ни делят 18 км, та хората всеки ден пътуват до Варна и обратно. Предпочитат да живеят в Калиманци. Транспортът е удобен – микробуси, автобуси, дори и такситата возят на цената на билета… Това също допринася селото ни да е живо…  ЗК “НАДЕЖДА” Е СЪЗДАДЕНА ПРЕЗ 1991 г.  и то забележете, под крилото на бившите ликвидационни съвети. Навремето средствата бяха малко, но пък от тогавашния АПК ни дадоха ня...

Валентин Малинчев е родом от Ботевград. От 01.07.2013 г. е председател на ЗК „Единство“, но е член на Управителния съвет от 15 години. – Впрочем, от 1974 г. съм започнал работа в селското стопанство, най-напред в АПК. Израснах в семейство, което развиваше животновъдство. Не само моите баба и дядо, много семейства имаха ферми край града и в малките населени места. Кооперацията е създадена преди 20 години – през 1994 -та и тази година имахме юбилей. Тя е най-голямата на територията на София област. В землището на Ботевград (цялото е около 12 000 дка), ние стопанисваме близо 9 000 дка от земята. Миналата година бяхме принудени да преотдадем 800 дка под аренда на други ползватели. ПЕРСОНАЛЪТ НИ НАБРОЯВА 21 ЧОВЕКА , оптимизиран е до минимум – председател, счетоводител, домакин, главен агроном и една служителка, която е ангажирана с договорите. Останалите са механизатори и пазачи. А знаете ли колко са член-кооператорите в момента? 2 800 души! Огромна е документацията, толкова много пап...

Г-жа Гинка Добрева е председател на ЗКПУ „Прогрес“ в село Жегларци, община Тервел. Колективът стопанисва 9500 дка, на които залага традиционните за региона на Добруджа зърнено-житни и маслодайни култури. Г-жа Гинка Добрева е родом от село Жегларци, община Тервел. Завършила е средно специално образование. През целия си 49-годишен трудов път е работила само и единствено в селското стопанство. Председател е на ЗКПУ „Прогрес“ от създаването й през октомври 1993 г. Тук е бил изготвен първия земеразделителен план в България и лично президентът Жельо Желев в онова време е връчил документите за собственост. Усмихната и ведра председателката ни посреща в стопанския двор на кооперацията.

Българските села вместо да се съживяват – опустяват. Младите специалисти трудно се реализират, на много места възрастните издържат деца и внуци. А най-ценното богатство на хората – земята, бързо мени собствениците си. ЗКПУ “Росица-Янтра” е единствената кооперация в нашето село, която години наред произвежда зърнена продукция и извършва услуги на стопаните. – Янтра е моето родно село. Наблизо минават две реки – Янтра и Росица, а местността където се вливат се нарича “Смесето” – така започна своя разказ председателят на кооперацията г-н Йордан Косев. – Голямо село бяхме, а днес жителите са по-малко от 1 000 и останахме най-малкото в  общината. Училището затвори врати, детската градина – също…

Да обича земята, да уважава екипа, с който работи, своите партньори. Да не губи дух, защото в земеделието има и добри, и трудни години! – така охарактеризира професията г-н Димитър Попов, агроном в “Елит 95” ООД, с. Поповица, обл. Пловдив . Г-н Димитър Попов е известен агроном в Пловдивска област с вече 50-годишен стаж в земеделието. От 10 години работи в “Елит-95”, дружество, което стопанисва 70 000 декара земя и комплекс с 5 000 елитни крави. В дъждовния октомврийски 23 октомври разговаряме с него за професията на агронома, за отговорността и удоволетворението от добре свършената работа. – Роден съм от с. Христо Милево, сега Милево, но живея в Първомай със семейството ми. Завършил съм ВСИ “Васил Коларов” – Пловдив през 1963 година, специалност “Селекция”. Бях първия випуск на отдела по селекция към Полевъдния факултет.

Определено мога да кажа, че аз имам една сбъдната мечта – да работя това, което ми доставя удоволствие! – споделя Евгения Сайванска, председател на ЗКПК „Победа“ – Кнежа. Колективът стопанисва 12 000 дка, на които залага традиционните за региона зърнено-житни и маслодайни култури. Евгения Сайванска по професия е агроном, завършила е Аграрния университет  в Пловдив. В началото практическия си опит натрупала през няколкото години прекарани в Института по царевицата в Кнежа. От 12 години е председател на ЗКПК „Победа“ в града, където работила по професията си месеци преди да бъде избрана. Всяко нещо, което се случва в кооперацията, тя не само го проследява, но и изживява. По думите на местни жители „тя е изправила колектива на крака“, когато е бил пред фалит и с огромни дългове. Благодарение на уменията и професионализма на Евгения Сайванска любимата им кооперация днес съществува, убедени са те.

С инж. Николай ПЕТРОВ, председател на ЗКПУ “Обединение”, гр. Камено, Бургаско водим разговор за земята и техниката, за успехите, които дават сила и вяра в бъдещото развитие на колектива. Инж. Николай Петров е председател на ЗКПУ “Обединение”, гр. Камено. Роден е през 1973 година в Айтос. Завършва техникума по селско стопанство в Карнобат, а висшето си образование във ВТУ “Ангел Кънчев” (сега Русенски университет) специалност “Механизация в земеделието”. Семеен с две дъщерички. – След завършване на образованието ми беше доста трудно с реализацията като специалист. Започнах в с. Пирне в тамошната кооперация като инженер, след това постъпих на работа в ЗКПУ “Обединение” Камено в периода 2003 – 2011 г. През 2011 г бях избран от общото събрание за председател. Това е първият ми мандат, вече четвърта година… Нашият колектив стопанисва 14 500 дка земя в землището на градчето.  Основно развиваме зърнопроизводство  – отглеждаме пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица и кориандър....

Арендаторът Красен Кънев от 20 г. се е посветил на зърнопроизводството, обработва 15 000 дка в районите на Шумен и Плиска. Съвременната база село Кюлевча разполага с административен комплекс, лабораторията за анализ на зърното, кантари, складова база с капацитет 10 000 тона. Красен Кънев от Шумен има разностранен бизнес и своя стратегия за успешното му развитие. Освен със зърнопроизводство, се занима с търговия и износ на зърнени храни, както и с вътрешен и международен транспорт. Обработва 15 000 дка в Шумен и Плиска, както и в селата Кюлевча, Овчарово, Дибич. Проливните валежи т.г. са наводнили над 2000 дка от площите, заети със зърнени култури.

 Човек е такъв, какъвто се е родил. Не мога да се променя, не мога да „избягам от себе си“. Ще помагам на близките, на хората, ще съграждам каквото мога – чешми, сгради, градини. Сърцето ми е широко за хубостите. А да успяваш трябва да има вяра в собствените си възможности и в Бог. Да таиш надежда за бъдещите дни и обич към хората и земята…- това са мисли на г-н Митю Вълчев, известен фермер в Южна България от Димитровградското село Голямо Асеново. * Модерно земеделие не означава само мощни и съвременни машини, то е комплекс от фактори, като се започне от правилните почвообработки, от сортовете и хибридите и се стигне до реализацията.

 Милена Горанова, която заедно със съпруга си Борислав стопанисва над 10 000 дка земя в региона на община Кнежа. * „Нашето стопанство е нашата работа, нашият живот, отдадени ме изцяло на него, не сме направили нищо грешно! Затова смятам за изключително глупав този черен ПР, който се сипе върху зърнопроизводството!“ – споделя професионалният агроном с 22 г. стаж единствено и само в отрасъла. Милена Горанова е агроном по професия. От 22 г. работи в семейната фирма ЕТ „ПРИС – Борислав Горанов“, започвайки още от студентската скамейка да се занимава със земеделие. След възстановяване собствеността върху земята през 1992 г. решават със съпруга си да се завърнат в родната Кнежа и да започнат да обработват наследените 48 декара с техника под наем, преди да закупят първия си трактор ЮМЗ. Макар да са ІІ-ри курс студенти в Аграрния университет – Пловдив, прехвърлят се задочно и поемат по трудния път на семейния бизнес в селското стопанство. По-късно завършва магистратура „Стопанско у...

В земеделието играем на тото.... образно охарактеризира несигурният пазар, при който не производителите, а купувачите определят цените на селскостопанската продукция г-н Асен Вълков, председател на ЗК “Вихър” в с. Сенокос, обл. Добрич. - Стопанисваме 7 000 дка земя от землището на нашето село Сенокос, което достига 18 000 дка.  Отглеждаме предимно есенни и пролетни култури: пшеница, царевица, рапица, слънчоглед и на ограничени площи – фасул. Дълги години го сеем, регионът е подходящ за него, пък и е позабравен от много земеделци. Заделяме стотина декара за него и сме доволни. Осигуряваме зрял фасул за стопаните, но както е известно културата е добър предшественик. След него идва ред на пшеницата и най-вече на полетата за семепроизводство. Основната ни цел е да спазваме сеитбооборота, да пропускаме монокултурното отглеждане на есенниците и пролетниците. Актуална през последните години стана рапицата…

„Всяка година имам нови идеи и не се притеснявам да ги прилагам!“ – заявява смело Шабан Рафет, който стопанисва 17 500 дка край Крушево и Градина, общ. Първомай. Шабан от десетгодишен се включва в селскостопанската дейност, помагайки на баща си Рафет. По-късно наследил бизнеса от него, като го разширил и модернизирал във времето. Не крие, че ще се радва ако и синът му, който носи името на дядо си, от своя страна го продължи. Селскостопанската база на фамилията е разположена в село Крушево, общ. Първомай. - През 80-те години работих в „Сердика“ – Хасково – започва бащата Рафет Шабан. – През 1992 г. се преместих в Крушево, започнах да арендувам земя и да отглеждам тютюн. Продължих с други култури, опитах какво ли не. Накрая решихме да сеем само тютюн и пшеница. Закупихме базата и се установихме тук. Имам двама сина и им казах: „Избирайте – единият трябва да остане при мен! А аз ще ви помагам, докато мога!“. Шабан остана, а другият ми син продължи дейността си в шивашкия цех в Хас...

Трудът ни се оправд - от 1500 дка, засети с пшеница, добихме среден добив от 705 кг хлебно зърно – посочи председателят на земеделска производствена кооперация “Напредък” в плевенското село Изгрев”, г-н Марин Данков. - Как го постигнахте, г-н Данков – бе първият въпрос, който отправихме към него още в началото на разговора ни. - Най-напред заложихме на българския високопродуктивен сорт “Енола” и спазихме технологията в детайли, като се започне от обработката на площите и се стигне до последните третирания. Още наесен внесохме троен суперфосфат, през зимните месеци (до края на януари) наторихме полетата с карбамид и през март отново подхранихме растенията с амониева селитра. Що се отнася до основното торене и подхранванията дадохме всички необходими хранителни елементи и то в достатъчни количества. За доброто фитосанитарно здраве допринесоха навременните и с качествени продукти фунгицидни третирания. Ако трябва да анализирам сега ситуацията бих казал, че жътвата е трудна, но...

Кирил Жендов е собственик на ЕТ "Ренесанс - КПДТ - Кирил Жендов", с. Крушари. Жендов започва да се занимава с частно земеделие от 1992 г. Стартира бизнеса с обработката на 4300 дка, а днес вече обработва 26 000 дка с помощта на 5 комбайна и друга техника. "Имам техника да обработвам 40 хил. дка земя, но не съм се стремял към това. Винаги съм работил толкова земя, колкото мога да обходя за един ден, да я видя и да преценя дали има нужда от нещо. Работил съм 12 хил. дка земя, но преди десетина години върнах документи на хората, защото нямам възможност да я обходя и не мога да се справя", казва Жендов. - Г-н Жендов, тежка година бе за земеделието. Как се отрази това на вашето стопанство? - В земеделието резултатите се отчитат за период от 10 години. При социализма бяха петилетки, обаче те бяха за да могат да се отчетат първенците и героите. Сега няма герои, а за да се отчете един период в селското стопанство, трябва да минат 10 г., за да се прецени дали е еф...

България вече е най-големият износител на слънчогледово семе в света. Страната ни е изместила от челната позиция раздираната от конфликти Украйна, показват данни на Световната търговска организация. През миналата година приходите за България от експорта на слънчоглед са достигнали 743,625 млн. долара. Най-голяма част от българския слънчоглед заминава за Холандия, Турция, Франция и Португалия. Най-добри цени пък постигаме в Германия и Великобритания. С изключение на тях двете българският слънчоглед се продава по около 530-580 долара/тон, което е близо до средните цени на конкурентите ни - 600 долара/тон, показват пък данните на Българската стопанска камара. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, като губим само в Турция и Румъния. Ръстът в износа на слънчоглед през 2013 г. спрямо 2012 г. е 46%, а усреднено за периода 2009-2013 г. - 21%, сочи още статистиката. България държи дял от 17,8% от световния износ на слънчоглед. Годишно у нас се засяват 7-8 млн. дка със сл...

Младен Мартинов e председател на земеделска кооперация "Черно море" - Балчик, която има около 1600 член-кооператори. Той е начело на кооперацията от нейното учредяване през 1993 г. Днес ЗК "Черно море" обработва 35 200 дка земя с около 47 машини, като около 53% от площите ежегодно са засети с есенници - пшеница и ечемик, а останалите 47% - с пролетници, основно слънчоглед и царевица. - Г-н Мартинов, годината бе с мека зима, ниски пролетни температури, дъждове в навечерието на жътвата. Как всичко това се отрази на пшеницата и как протича жътвената кампания? - 2014 г. е необичайна в климатично отношение. Дори и специалисти с дългогодишен трудов стаж - над 40 години, не помнят в исторически план такава година - с мека зима, хладна пролет и обилни валежи, на места порои през вегитацията на пролетници и есенници - основно май и юни. И като говорим за обилни и поройни дъждове, при нас от 23 май до 22 юни общото количество на валежи е около 300 л/кв.м, което значит...

В земеделието игроем на тото ...образно охарактеризира несигурният пазар, при който не производителите, а купувачите определят цените на селскостопанската продукция г-н Асен Вълков, председател на ЗК “Вихър” в с. Сенокос, обл. Добрич. - Стопанисваме 7 000 дка земя от землището на нашето село Сенокос, което достига 18 000 дка.  Отглеждаме предимно есенни и пролетни култури: пшеница, царевица, рапица, слънчоглед и на ограничени площи – фасул. Дълги години го сеем, регионът е подходящ за него, пък и е позабравен от много земеделци. Заделяме стотина декара за него и сме доволни. Осигуряваме зрял фасул за стопаните, но както е известно културата е добър предшественик. След него идва ред на пшеницата и най-вече на полетата за семепроизводство. Основната ни цел е да спазваме сеитбооборота, да пропускаме монокултурното отглеждане на есенниците и пролетниците. Актуална през последните години стана рапицата…

Г-н Николай Димов, един от големите фермери в Югоизточна България. Обработва 65 000 дка нископродуктивни земи в Странджанско-Сакарския край, грижи се за 300 крави месодайно направление. Някога до с. Стефан Караджово, общ. Средец се е стигало само с открит лист. Днес пътуваме спокойно, наслаждавайки се на красивите гледки – нивя и иглолистни гори, хълмове, нисък лес. В последния работен ден (не и за земеделците) на изминалата седмица имаме среща с големия фермер от този край – Николай Димов. Изчакваме го в центъра на селото, до паметника на Стефан Караджа, който величествено напомня за историческите времена. В далечната 1840 г в с. Ичме (така се е наричало по турско) на 11 май се е родил Стефан Тодоров, наречен Караджата. Селото днес заслужено носи неговото име.

Г-н Айдън Велиев, обработва 35 000 дка в селата Побит камък, Острово, Брестовене и град Завет, Разградска област. В Лудогорието Острово е остров на плодородието сред горите наоколо. Оттук идва и името му. През 60-те години на миналия век е наброявало 4-5 хил. жители. В наши дни част от хората не намират препитание в селото и общината и тръгват на гурбет в Холандия, Германия, Чехия. Връщат се за малко през лятото, за да заминат отново през есента далеч от родния край. През 80-те години от Острово, общ. Завет, са приети най-много студенти няколко випуска по ред, което е показателен критерий по онова време. То е не само голямо (2,5 хил. жители днес), но и едно от водещите села в областта.

Отрасълът е многолик, ден с ден не си приличат – споделя г-н Стоян Велчев, председател на ЗК “Звезда” в с. Михайлово, обл. Стара Загора. * Колективът стопанисва близо 10 000 декара земя и два магазина в селото. Благодарение на далновидната политика на ръководството и на разумните инвестиции ежегодно, колективът приключва на добра печалба.

Съсобственикът на "Севан" Артур Акопян за рекордния износ на пшеница, пробива на румънския пазар и мит ли е, че арменците са родени търговци Собственикът на бургаската група "Севан" - "Хранекспорт БГ" Артур Акопян определя себе си като рационален човек. По образование е машинен инженер, но в зрялата си възраст се е занимавал с търговия – 29-годишен заедно с брат си Армен идва в България от родната Армения и двамата започват бизнес. Обича работата си и твърди, че не си дава почивка, защото "останеш ли за месец извън пазара, после трябва година да наваксваш". Пазарът, за който Артур Акопян говори, е този на зърно. На него "Севан" е вече 17 години, като през това време успя да спечели позиции на най-големия базиран в България търговец. Миналата година групата на братя Акопян постигна и дълго преследвана цел: износ на 1 млн. тона пшеница. Такова количество е без аналог сред българските търговци до момента. Нямаше как това да не про...

Г-н Стефан Чолаков, председател на земеделската кооперация „Нова идея“ в Ямбол. Колективът се грижи за кравеферма със 120 дойни животни, обработва и 10 000 дка земя. Г-н Стефан Чолаков е председател на земеделската кооперация „Нова идея“ в Ямбол от 1997 г. Колективът обработва 10 хил. декара земя, от които задължително 1 200 дка царевица за силаж, 200 дка люцерна за изхранване на животните. Освен тях колективът отглежда пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица, кориандър. Преди двайсетина години закупил от бившето ТКЗС обор със 100 крави от породата Българско кафяво говедо.

„В ДОБРУДЖА ПРАВИМ ЗЕМЕДЕЛИЕ НА СВЕТОВНО НИВО, ДАЖЕ НАДМИНАХМЕ ФЕРМЕРИТЕ ОТ АНГЛИЯ И ФРАНЦИЯ!“  с чувство на задоволство обяснява писателят-фермер Георги Балабанов. Той обработва 15 хиляди декара земя и има издадени 9 книги. На 10 юни г-н Балабанов представи в Дома на народната армия в Пловдив четвъртия си сборник с разкази “Мълчаливи хоризонти”.  „Ако земята е самата душа на човека, то вярата е тази, която прави онова, което наричаме човечност. Защото когато няма блага и духовност за един народ – няма и развитие” – припомня авторът откъс от своя разказ „Чифликчията“.

Д-р Камен Диков, председател на ЗСПК “Стрелец” в едноименното Старозагорско село. Колективът стопанисва 5500 дка земя със зърнено-житни и съвременен машинен парк за извеждане на интензивно и печелившо производство. С. Стрелец е равнинно село в Тракийската низина, само на двайсетина километра от Стара Загора. Теренът, почвите и опитът на стопаните тук извеждат зърнопроизводството като приоритетен отрасъл. А преди доста години са отглеждали и стотици овце.

По отношение на ГМО съществуват две обществени позиции. Първата е, че всичко това е ужасно, опасно и срамно. И че ако изядеш генномодифицирана краставица, то в организма ти ще се случи непоправимото. Втората позиция е в снисходителното потупване по гърба на носителя на първата идея и наричането му противник на прогреса. Привържениците на ГМО твърдят, че хилядолетията народна селекция също е вид ГМО. Но нито първата, нито втората позиция имат някакво отношение към реалното положение на нещата. Доколко е опасно да се изяде ГМО-краставица е съвсем неясно, тъй като е минало твърде малко време от появата на такива краставици на пазара. Резултатът ще разберем след 20-30 години. Но това няма връзка с истинския проблем. Какво всъщност е истинското положение? Всъщност ГМО е нещо страшно, но не защото от него растат рога и копита. Всичко е много по-неприятно. Първо, ГМО е прекрасен инструмент пазарът на хранителни продукти да се окаже под контрола на няколко големи корпорации. Ако съвсем...

Арендаторът Пеньо Тодоров, който стопанисва 13 000 дка в старозагорските села Боздуганово и Гипсово.  „Не само земеделието, но каквото и да вършиш, трябва да го обичаш и да живееш с него!“ – е принцип в работата му. Вече 20 години Пеньо Тодоров от с. Боздуганово се занимава със земеделие. Той е първия арендатор в община Раднево. За този период е видял всичко в сектора, преминал е през различни перипетии, отглеждал е различни култури. Започнал с 2 000 декара, сега обработва 13 000 в землищата на селата Боздуганово и Гипсово. На нея в момента отглежда традиционните култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и от четири години ориз. Разговаряме с нашия събеседник в красивия модерно обзаведен кабинет в стопанската му база за трудностите и проблемите, които среща в ежедневната си работа, както и за бъдещите му планове и очаквания.